На 25 ноември светът отбелязва Международния ден за борба с насилието над жени – инициатива, въведена през 1981 г. от активисти на първата Латиноамериканска конференция за жените в Богота, Колумбия. Датата е избрана в чест на сестрите Мирабал, три жени, които стават символ на съпротивата срещу диктатурата в Доминиканската република и са брутално убити през 1960 г.
През 1999 г. ООН официално признава този ден и го превръща в глобална платформа за повишаване на осведомеността относно насилието над жени и за насърчаване на действия за неговото елиминиране. Всяка година на този ден организации, институции и активисти обединяват усилия, за да привлекат вниманието на обществото към мащаба на проблема и да предложат решения.
През 2011 г. в Испания дават началото и на Революция на розите на същия ден и жените, които го отбелязват, оставят рози пред родилни домове и кабинети, в които са преживели различни форми на физическо или психическо насилие по време на раждане.
Отбелязване в България
В България този ден също се отбелязва традиционно с шествия и протести в различни градове на страната – София, Пловдив, Русе, Варна под надслов Нито една повече!, организирани и координирани от Феминистки мобилизации. Такъв протест ще има и тази вечер – тази година в София, Пловдив, Варна, Габрово, Стара Загора, Шумен и Велико Търново от 18:00 пред съдебните палати в София, Варна и Габрово. Вижте останалите места във фейсбук страницата.
У нас акцент се слага върху домашното насилие, защото случаите от последните години показват, че това е огромен проблем, който е силно пренебрегван.
Домашното насилие може да включва физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие и засяга милиони жени по света, като често остава неразпознато и ненаказано. В България, по данни на неправителствени организации, стотици жени стават жертви всяка година, а мълчанието около темата допълнително утежнява проблема.
Важно да се взима предвид, че когато говорим за домашно насилие, освен жените (най-често, но не единствено) в такива отношения, страдат и децата, които израстват в неблагоприятна среда и на свой ред стават или насилници, или силно травмирани възрастни, много често със собствени психологически проблеми или хронични и/или автоимунни заболявания. Този проблем засяга цялата ни икономика и общество като цяло, въпреки, че най-често предпочитаме да не говорим за него освен ако не се случи нещо, което да шокира цялата общественост, както се случи миналото лято.
Според българското изследване за насилието, базирано на пол, проведно през 2021 г. и 2022 г. на Националния статистически институт, “20.5% от жените на възраст 18 – 74 г. в страната, които в момента имат или някога са имали партньор, са преживели един или повече случаи на насилие от интимен партньор. Младите жени (на възраст между 18 и 29 години) са изложени на най- голям риск от насилие от интимен партньор в сравнение с жените от други възрастови групи. Всяка трета жена на възраст 18 – 29 г. е била насилвана от настоящ или бивш партньор (36.3%). Сред жените на възраст 30 – 44 г. относителният дял на преживелите насилие от партньор е 22.5%.”
Според неофициална статистика, цитирана от БНТ, от началото на годината поне 18 жени са загубили живота си у нас в следствие на тормоз.
За съжаление обаче, въпреки че след случая в Стара Загора бяха приети промени в закона, които да подпомогнат защитата на жертви на домашно насилие, тези промени все още не са действително прилагани по ред причини.
Ендометриоза и връзка между преживяно насилие и здравословни проблеми
Насилието над жени, независимо дали е физическо, емоционално или сексуално, често оставя дълбоки следи не само върху психическото състояние на жертвите, но и върху тяхното физическо здраве.
Изследвания разкриват, че жените, преживели сексуално насилие или тормоз, са по-склонни да развият ендометриоза. Често свързана с тежки менструални болки и репродуктивни затруднения, тя може да бъде част от сложна мрежа от физически и емоционални травми, произтичащи от насилието.
Психосоматични ефекти
Травмите от насилието могат да засегнат различни системи в организма:
- Хронична болка: Емоционалният стрес може да увеличи чувствителността към болка или да провокира развитието на заболявания като фибромиалгия.
- Репродуктивни проблеми: Жените, преживели насилие, често страдат от хормонални дисбаланси, които могат да доведат до проблеми с фертилитета.
- Сърдечно-съдови заболявания: Продължителният стрес от травматични събития може да повлияе на кръвното налягане и сърдечното здраве.
(Прочетете статията “Психосоматика и ендометриоза” за още информация за връзката между психиката и физическите симптоми).
Как насилието засяга психиката и тялото
Преживяното насилие може да доведе до хроничен стрес, който има пряк ефект върху имунната система и хормоналния баланс. Това създава благоприятна среда за развитие на заболявания, които често се подценяват или не се свързват с психосоматичните им корени. Някои преживявания в детството намаляват и способността на преживелия ги за справяне със стрес, или създават усещане за нормалност и съответно дори търсене на този хроничен стрес като нещо познато.
Хроничната тазова болка, хроничната умора и депресията, както и някои имунни реакции са сред симптомите на ендометриоза, които се свързват с преживяване на хроничен стрес.
Същестуват изследвания, които показват, че при работа с жени с ендометриоза трябва да се взима предвид и възможно преживяно насилие в детството. Според това проучване от 2018 г., проведено сред пациенти на различни болници, “жените с доказана ендометриоза докладват за много повече от контролната група история за сексуално насилие (20% срещу 14%), емоционално насилие (44% срещу 28%), емоционално пренебрегване (50% срещу 42%) и преживявания на непоследователност (53% срещу 41%). Не са установени статистически значими разлики за физическо насилие или пренебрегване (31% срещу 26%). Комбинации от различни форми на насилие/пренебрегване са описвани значително по-често от жени с ендометриоза.”
Заключенията от друго изследване по темата от същата година са, че:
“Сексуалното и физическо насилие в ранна възраст е свързано с повишен риск от развитие на ендометриоза. Тежестта, хроничността и натрупването на различни видове насилие са асоциирани с още по-голям риск. Разбирането на механизмите, които стоят зад тези връзки, може да помогне за по-точното дефиниране на биологичните въздействия от насилието и свързаната с тях патофизиология на ендометриозата.”
Тоест, не е задължително да сте преживели нещо такова, за да имате ендометриоза, но ако имате такива преживявания, както и хроничния стрес, който причиняват, те са в голяма степен в основата на някои от най-тежките симптоми и е важно да се обърне внимание и на този аспект при собственото ви лечение.
Възприемане и представи за насилие
Представите ни какво е насилие се променя с времето. В предишни поколения наказанията с бой с пръчка са се смятали за нормален и напълно адекватен метод на възпитание, докато сега ги възприемаме като насилие.
Понякога приемаме за нормално често срещано поведение, дори когато то по същество има насилнически характер. Нормализираме го, защото го виждаме навсякъде и израстваме с убеждението, че това е нормално. Ето как понякога става трудно за някои хора дори да осъзнаят, че са обект на насилие.
Много често дори и да осъзнавате какво се е случило, търсенето на възмездие не поправя проблема, вместо това изисква допълнителни усилия от страна на жертвата, време, средства, които не винаги са налице, и много емоционална енергия и може дори да задълбочи преживяната травма. Открихме нещо такова през 2020 г., когато изпълнявахме проекта “ФОРМулирай правата си” и срещнахме жени, жертви на лекарски грешки или преднамерено потъпкващи правата им медицински лица. Повечето от тях нямаха нито желание, нито капацитет да търсят правата си, защото ситуациите се бяха случили в моменти, в които вече са били прекалено уязвими и в някои случаи са довели и до месеци или години възстановяване, което само по себе си е трудоемко, скъпо и изтощаващо.
Ако не се потърси помощ, или не се разкаже за преживяното, никой не научава, че това се е случило. Но за съжаление това, че не чуваме, че има такива случаи, не означава, че не съществуват. А липсата на информация за подобни дава усещането на жертвите, че такива неща не съществуват и те са единствени, или дори, понякога, че преиграват или си въобразяват, особено ако чуят подобни реплики от близки, които също не са чували за такива неща или изпитват затруднения да приемат, че нещо такова може да се случи на близък човек.
Естеството на насилието е такова, че винаги ни намира в най-уязвимите ни моменти и ситуации и често точно когато сме най-доверчиви. Дали става дума за вкъщи и от страна на близки, или когато имаме медицински проблем и търсим помощ, точно тогава когато би трябвало да получим подкрепа или помощ, сме най-уязвими и неспособни да се защитим.
Понякога дори не осъзнаваме, че попадаме в опасна ситуация, защото опитът ни преди това ни е научил да не разпознаваме опасностите, или пък никога не сме смятали, че има опасност поради липса на информираност. А точно в тези моменти, ако попаднем на някой, който ще злоупотреби с доверието ни, сме най-неспособни да се защитим и сме най-податливи на нараняване – в ситуациите, в които не можем да направим нищо, дали защото се чувстваме безсилни, или сме действително обездвижени, без глас, без сили, без капацитет или без подкрепа във враждебна среда.
Защо е важно да говорим – малките решения, които водят до големи промени
Насилието не се появява изведнъж. То е резултат от дълъг процес на множество малки ежедневни решения, чиито последствия не успяваме да видим, и проблеми, които не са били решени, подминати са или са били пренебрегнати.
Всеки от нас може да бъде част от решението, но това изисква да започнем от малките неща. Да започнем да взимаме тези ежедневни решения с мисъл докъде ще доведат, и да решаваме проблемите, които ни се виждат трудни, но стават буквално нерешими, ако оставим.
Част от тези решения, е да започнем да говорим. Да разказваме историите си. Да споделяме преживяванията си. Дори толкова тривиални на пръв поглед като колко точно ни боли в този конкретен момент. Дали заради ендометриозата, или защото някой е направил нещо заплашително. Да споделяме когато нещата все още са малки или сравнително лесни, за да не позволим да стават големи, или да имаме тренинг и умение да разкажем и намерим помощ когато са станали гигантски проблеми.
И често хората около нас дори не осъзнават, че думите или действията им нараняват, защото от тяхната гледна точка може да изглеждат безобидни. Със сигурност съм говорила с няколко лекари, които не са си давали сметка как това, което казват при преглед, влияе на един вече силно стресиран пациент, бяха силно изненадани, когато научиха, и веднага промениха начина си на изказване, защото по начало не са искали да стресират никого, просто са нямали представа. Но когато си стресирана, и чуеш нещо страшно, не казваш нищо. Просто замълчаваш и излизаш и след това преживяваш по някакъв начин, а лекарят дори не разбира, че се е случило нещо. Колко такива случки имаме в ежедневието си? Срещала съм например мъже, които са се държали заплашително, просто защото не са си давали сметка, че държанието им може да се възприеме така. Аз самата съм стресирала приятели с нещо, което е нормално за мен, но не и за тях. Случва се ежедневно, в малки дози. И ако не говорим за това, ако не разказваме, ако подминаваме тези малки случки, те се натрупват, работят в посока, която не очакваме, стават все по-нормални и все по-нормални и накрая ще започнем да приемаме за нормално щурмувания на театри и киносалони, защото някой не харесва постановката, или ще вярваме на изказвания като „ами като го ядосва, си го е заслужила“.
Малките решения имат големи последици. И да, понякога е дискомфортно да говориш за личните си преживявания. Не е нужно да го правиш пред непознати, освен може би ако не учредиш фондация по темата. Но можеш да започнеш със сестра си, с дъщеря си, с брат си, с приятелите си.
Можеш да направиш първата стъпка към повече разбиране и подкрепа – преди проблемите да са се натрупали, преди да са се превърнали в трагедия. Малките разговори днес могат да спасят животи утре.
Контакти и възможности за подкрепа
Ако някога сте се чувствали заплашени, изолирани или контролирани, не се колебайте да потърсите помощ. Насилието никога не е оправдано, а признаването му е първата стъпка към освобождение.
У нас работят много организации, които оказват помощ в такива случаи. Съществува национална гореща линия за пострадали от домашно насилие, както и телефон, на който можете да намерите денонощна подкрепа. Можете да потърсите съвет и ако познавате някой, който в момента се намира в такава ситуация:
0800 1 8676 – гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие на Фондация Асоциация Анимус
(076) 60 10 10 , (076) 60 33 60 – Фондация ПУЛС също оказва денонощна подкрепа на хора, пострадали от насилие или жертви на трафик
0800 20 202 – спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа, достъпна благодарение на Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ, които предлагат и възможност за включване в онлайн групи за подкрепа и помагат при всякакви случаи, които изискват психотерапевтична помощ, включително при тревожно-депресивни състояния, травматични преживявания и загуби, зависимости и др.
116 111 – Национална телефонна линия за деца на Държавната агенция за закрила на детето
0800 20 100 – Национална телефонна линия за борба с трафика на хора
Фондация Emprove предлагат помощ на пострадали от домашно насилие след като кризата вече е преминала и предстои съграждането на нов живот
Ако медицинските ви права са били нарушени, можете да подадете жалба в Изпълнителна агенция “Медицински надзор”
Научете правата си по отношение на информираното съгласие и ендометриозата на formulirai.com
Накрая бих искала да допълня, че не е нужно да преживявате насилие, за да имате нужда от помощ. Понякога просто се оказваме в момент или ситуация, в която сме безсилни. Това не е личен провал и не означава, че не сте достатъчно добра да се справите или др. подобно. Означава единствено, че се опитвате да се справите сама с нещо, което изисква помощ от повече хора. Потърсете помощ дори и тогава! Обърнете се към приятели, към организации, които помагат за конкретния проблем, към психолози, към групи за взаимопомощ, потърсете на повече от едно място и се възползвайте от възможностите, които са пред вас.
Не всичко е спешно, но вашето здраве и благополучие са важни. Ако смятате, че травмите от миналото ви оказват влияние върху здравето ви, потърсете помощ. Никога не е късно да се погрижите за себе си и да намерите подкрепа. И когато става дума за неща, свързани с ендометриозата, можете да ни пишете с казусите си на мейла на фондацията, да се обадите, да и оставите съобщение в социалните мрежи. Можете да споделите в групата, да дойдете на някое от събитията и да споделяте с други ендо сестри. Знаете, че препоръчваме и няколко много опитни терапевти, които вече имат солиден опит именно с работа с жени с ендометриоза.
Най-вече помнете, че не сте сами!
Последни коментари