За аденомиозата знаем немалко, като голяма част от нещата се припокриват с това, което знаем за ендометриозата. Двете заболявания са толкова близки, че често се наричат „медицински братовчедки“ или дори „сестри“. Според някои проучвания, аденомиозата всъщност е по-често срещана от ендометриозата и засяга една от всеки пет жени, в сравнение с една от десет при ендо. Операции на маткатa, като цезарово сечение, миомектомия, частична хистеректомия и други, cа считани за рискови фактори за аденомиоза.
За да не се фокусирам отново върху симптоми и причини, тук може да прочетете подробна статия за аденомиоза, а тук накратко да видите симптомите. Хубавото е, че в сравнение с ендометриозата, лечението на чистата аденомиоза е по-просто. Това не означава, че лечението е непременно по-лесно или че пациентите страдат по-малко. Просто аденомиозата се характеризира с по-ограничен мащаб на разпространение за разлика от ендометриозата, която може да засегне яйчниците, тръбите, пикочния мехур, червата, белите дробове, пъпа, бъбреците и др.
Моята история
Аденомиозата е моя спътница официално от около 3 години. Колко преди това, не мога да кажа, но поне още толкова. Първите ми симптоми се появиха няколко години след раждането, на около 32-годишна възраст – класическа възраст за появата на аденомиоза. Смятам, че при мен заболяването се отключи поради емоционален дисбаланс, прекомерен стрес и твърде високи очаквания и изисквания към себе си, което доведе и до хормонален дисбаланс.
Родих със секцио и в момента имам прекрасна дъщеря на 12 години, като не съм имала проблеми със зачеването. Години по-късно се появиха и симптомите (крампи, обилни менструации и болки преди менструация и по време на овулация), но въпреки тях много по-късно ми поставиха диагнозата.
Интересното е, че няколко пъти капризната ми спътница се „маскираше“ като миомен възел, особено когато ме преглеждаха във фазата преди цикъл. Доста заблуждаващо от нейна страна! Така че съветвам, ако и на вас кажат, че имате не аденомиоза, а миомен възел, да повторите прегледа след цикъл.
Преди аденомиозата можеше да се диагностицира само чрез изследване на матката след хистеректомия
През последните години обаче се откриха начини за разпознаване на заболяването въз основа на медицински изображения като трансвагинален ултразвук или ядрено-магнитен резонанс. Често по време на тези изследвания лекарите могат да видят удебеляване на тъканта, както и други сигнали, които насочват към аденомиоза. Други признаци и симптоми включват уголемена матка, която лекарят може да усети по време на мануален преглед. Такъв конкретно беше и моят случай. Към момента операция не се налага.
Напоследък научих, че юношите също могат да страдат от аденомиоза (предимно в лека до умерена форма), която е свързана с типичните болезнени симптоми. Ултразвуковото изследване се препоръчва като неинвазивен и лесен метод за диагностициране на аденомиозата при юноши.
Начин на живот
Както при всички хронични болкови състояния, здравословният начин на живот подобрява симптомите. Няма специфична диета, която доказано да действа при аденомиоза, и повечето пациенти използват метода на пробите и грешките, за да намерят своя баланс. Като цяло избягването на възпалителни храни помага, а редовните физически упражнения са полезни за контрола на болката.
Това, което съм установила аз, че ми помага, са:
- изключването на глутен и храни, съдържащи мононатриев глутамат;
- фокус върху растителни храни (броколи, карфиол, грах, и т.н.) и риба;
- чай от джинджифил и комбинацията чайове от „Нежно биле“ (Женско здраве, Предменструален чай и Менструален чай).
Отскоро приемам и пробиотици Prolact, български бранд пробиотици, като ми препоръчаха този с лавандула, за който разбрах, че е тестван на жени с ендо. На мен ми действа отлично и благодарение на него карам по-леки цикли, а при последния дори успях да изкача един планински връх във втория ден на менструацията си.
(специално за ендо-общността българските пробиотици Пролакт предлагат 10% отстъпка при поръчка с код Endowoman. Пролакт даряват процент от печалбата от всички поръчки с този код за дейностите на фондацията).
Приемам и други добавки като магнезий и витамини от Б групата. Напълно изключих алкохола и намалих кафето, макар че ми се иска да го изключа напълно. Засега заменям втората доза, желанието за която се появява по средата на работния ми ден, със зелен чай.
Движение и аденомиоза
Относно движението – аз тренирам от повече от 20 години и това е част от ежедневието ми. Давам си сметка, че в някакъв период съм подлагала тялото си на прекомерен стрес и в това отношение – с твърде натоварващи тренировки. Да, наистина, те са имали видим ефект, но мисля, че в дългосрочен план ми е донесло повече негативи, отколкото позитиви.
В момента се боря с така нареченото ендо-коремче като редувам различни видове натоварване: кардио, разходки в планината, HIIT, табата, пилатес, barre, port-de-bras и не на последно място – йога. Отделям по около един час дневно за движение през седмицата, затова се старая да правя разнообразни неща всеки ден.
Съобразявам се с това, че след цикъл имам повече енергия и тогава тренирам по-интензивно. След овулацията тонусът ми спада и тогава се фокусирам върху упражнения на земя и пилатес. Отдавна следя канала на Boho Beautiful в Youtube, но откритието ми е един сет за предменструални и менструални болки, който правя в деня преди цикъла (когато обикновено изпитвам тежест и болка) и в първия ден. Облекчава неописуемо, а е само 20 минути! Може да го видите тук. Препоръчвам и медитациите ѝ, особено когато нервността от ПМС или цикъла ни е завладяла.
Най-ключовото обаче е, че се научих да съжителствам със симптомите, които осезаемо намаляха, и дори, колкото и странно да звучи, се привързах към диагнозата си.
Опитвам се да „глезя“ капризната си спътница, да живея умерено, да спя поне по 8 часа, а събота и неделя дори по 9-10 часа. Старая се да не се ядосвам и да оставям нещата ей така… to let go, както се казва. И се уча да делегирам задачи и на другите около мен, а не да се боря с всичко сама. Но най-важното е, че се уча да обичам себе си и тялото си, лека-полека, с малки стъпчици и много търпение.
За финал
На последно място, но не и по важност в съжителството с подобна диагноза, е това да откриете своя цел. В моя случай това е да работя като доброволец във „Фондация Ендометриоза и репродуктивно здраве“. Присъединете се към общност, в която да срещате подкрепа – нещо, което също открих в групата във Фейсбук на фондацията. За финал ви предлагам този куиз за разликите между аденомиоза и ендометриоза.
А вие борите ли се с аденомиозата, или сте я направили своя спътница?
Автор: Лора Джамбазка
Източници: https://www.endonews.com/adenomyosis-in-adolescents
https://www.endonews.com/adenomyosis-in-adolescents
https://www.jamaicaobserver.com/your-health-your-wealth/adenomyosis-_245585
Последни коментари