Казвам се Теодора, на 41 години съм от Варна.
Сравнително късно срещнах човек, с който исках да създам семейство – току що навършила 31 години. Цикъла ми винаги е бил редовен, не особено болезнен, затова и не очаквах да имаме проблем.
Започнахме с опитите почти веднага след като се събрахме – в края на 2011 година, но през следващите няколко месеца нямаше резултат. Направихме спермограма, хормони, изследвания, всичко беше в норма, на практика нямаше проблем.
Последното, което оставаше по думите на следящия ме гинеколог беше проверка на проходимостта на тръбите – според нея с лапароскопия се вижда най-добре. Изпитах ужас да ми правят разрези без сериозни оплаквания и спрях до тук. Впоследствие направих по-щадящият вариат – хидротубация, тръбите се видяха като проходими, но бебето така и не идваше.
Започнах да чета за психологическия фактор, опитвах се да се успокоя и отпусна, пътувахме при възможност, записах се на йога, започнах да се интересувам от астрология, лечебни свойства на камъните, да подреждам дома и ума си, но уви нищо не помагаше. А около мен всички, които искаха и не искаха забременяваха.
Нещо не е наред
Усещах, че нещо не е наред и през 2014 година започнах да посещавам репродутивна клиника „Надежда“ в София. Лекарят предложи да направим цветна снимка и да преминем към вътрематочна инсеминация на естествен цикъл. За мое учудване по време на цветната снимка едната тръба се оказа труднопропускива, но все пак пропусна контрастното вещество.
Имаше дни, в които пътувах от София до Варна в рамките на един ден за преглед от 10 минути.
По стечение на обстоятелствата в деня на инсеминацията през месец юни мъжа ми нямаше как да стигне до София и се наложи да я направим в клон на клиниката в Шумен. За съжаление се оказа неуспешна, последва втора, този път стимулирана с лекарства, отново без успех. Никога няма да забравя думите на една санитарка докато лежах за процедурата – „в тази стая правим деца, в другата – махаме“ – замислих се, че ние рядко ценим това, което имаме…
Положителен резултат и какво следва
Докторът предложи да направим пауза и след това да се извади яйцеклетка за да се види качеството им. През август цикъла ми закъсня и о чудо, имах положителен тест!
Направих си кръвен такъв, стойността на хормона беше 50, отидохме в Шумен при същия лекар за потвърждение, той изрази съмнение заради ниската стойност на хормона и последва втори тест, оказа се че стойността се е удвоила, на ехографа се видя точка и лекарят потвърди бременността.
Две седмици по-късно, на 23 август (петък) следобяд бях на контролен преглед във Варна, лекарката не видя нищо в матката и изрази съмнение за бремеността (а тя самата присъства на прегледа в Шумен). Нямаше време да отида при друг лекар за второ мнение. Прибрах се вкъщи и направих тест – положителен!
Около 22 часа същата вечер получих силни болки в корема, обадих се на лекарката с молба за съвет, който беше ако искам да ида в АГ болница, но и те няма да видят нищо. Получих припадък, извикахме бърза помощ, в дежурния кабинет на АГ ме прегледаха и видяха голям кръвоизив в корема, наложи се спешна операция от извънматочна бременност!
За мой късмет ембриона се беше захванал за яйчника, а не беше в тръбата и тя не беше засегната от оперативната намеса. Физически се възстанових сравнително бързо.
Ново начало
След силния стрес започнах нова работа, исках да сменя обстановка и да се отдам изцяло на нещо ново.
4 месеца по-късно след кратко пътуване до Гърция, цикъла ми отново закъсня, този път обаче усещах нещо леко в корема. Отново направих кръвен тест, който сега беше с добра стойност на хормона, отидох на преглед възможно най-бързо при гинеколожката, която беше ме оперирала по спешност преди няколко месеца.
Имах сравнително лека бременност.
На 18 септември 2015 след почти седмица преносване се роди 3 години чаканата ни дъщеря! Радостта беше огромна!
За съжаление малко след раждането получих болки и ми откриха малки камъчета в жлъчката, наложи се да спазвам диета, въпреки че кърмех. За жалост 5 месеца по-късно, поради възпаление на жлъчния мехур, ме оперираха по спешност.
Няколко месеца след това лошото сякаш остана зад нас. Детето растеше, беше много палаво и подвижно, изискваше всичката ми енергия.
През 2018 година усетих болки в яйчниците, на прегледа се видя киста около 3 см, след няколко контролни прегледа, прием на дуфастон, на билкови таблетки и изследване на туморни маркери, кистата си стоеше и беше почти сигурно че е ендометриозна.
Ендометриоза? До този момент не бях чувала тази дума.
Лека полека започнах да свързвам проблемите около първата ми бременност с нея. Започнахме опити за второ дете, но знаех че кистата + напредналата ми възраст (38 години) правят мисията почти невъзможна.
Лапароскопия и нови опити
През февруари 2019 се подложих на лапароскопска операция за отстраняване на кистата като се надявах така да увеличим шансовете за зачеване.
След операцията реших да работя от вкъщи, намерих повече време за плаж и почивка, а хобито ми стана и моя професия отчасти.
Приемах 2 вида хранителни добавки, макар и не много редовно. Не мога да кажа че спазвам някакъв особен хранителен режим, включих чия, черен шоколад с подсладител, старая се да замествам пластмасата и битовата химия с алтернативи.
Знаех, че шансовете за зачеване са най-големи през първата година след операцията. Радвах се, че макар второто бебе да не идва поне донякъде битката с ендометриозата е овладяна.
2 месеца след като навърших 40 години вече бяхме решили да се откажем от опитите за бебе и цикъла ми закъсня. За наша голяма изненада имаше бебе и всичко беше в норма – изследвания, прегледи, а бремеността протече леко и второто ни момиченце се роди седмица преди термина ☺. Каката е много горда и щастлива, а ние 7 месеца по-късно все още не можем да повярваме, че тази радост ни споходи втори път. Не зная дали войната с ендометриозата е спечелена, но две битки са.
Грижете се за здравето си мили момичета! Ендометриозата е тук, за да ни го напомня! Не се отказвайте и от борбата за детенце, тя може да бъде наистина дълга и изтощителна, но си заслужава повече от всичко на света! Не търсете вина у себе си, ако не се получава когато най-много желаете, зачеването на дете в по-големия брой случаи е медицински проблем, доверете се на своя лекар, питайте и търсете отговори, но накрая винаги слушайте сърцето си!
Теодора
Последни коментари