0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Автор на статията Джеси Флечър.

Трудно ми е да си спомня броя на медицинските прегледи, на които съм ходила Лекарите ме виждаха често, защото диагностицирането ми отне години. Макар и да бях преминала през толкова много прегледи, така и не свикнах с тях. Медицинският преглед е нещо, което ме плаши от малка.

Когато за първи път ми дойде цикълът на 12 години, кървенето беше толкова силно, че се наложи да ме хоспитализират. Намирах се в южната част на Испания през 1990 и тогава нямаше много яснота относно лечението на дете с гинекологични проблеми. Майка ми ме погледна безпомощно, когато ме отделиха от нея без никакво обяснение. Тогава получих трайна травма от инвазивните изследвания и дългия престой в стая, пълна с жени, претърпели спонтанен аборт или с тежки бременности.

С годините, започнах да изпитвам сериозен стрес при всеки гинекологичен преглед. Всичко започваше с внезапна силна болка в слепоочията, която после слизаше към носа. На леглото за прегледи тялото ми се сковаваше. Много пъти се е случвало изобщо да не могат да ме прегледат. Напрягах се дори когато говорех с приятелки за гинекологични проблеми. Трябваше да напусна стаята или да си запуша ушите, за да не чувам.

Моят опит с EMDR (Десенситизация и повторна преработка на информация посредством движение на очите)

Миналата година, започнах да чувствам тревожност заради предстоящата ми операция и ми препоръчаха да посетя психолог. За няколко седмици специалистът ме диагностицира с посттравматично стресово разстройство и ми препоръча терапията Десенситизация и повторна преработка на информация посредством движение на очите (EMDR).

По време на сеансите пациентите правят бързи движения с очите (като тези в REM фазата на съня – б.а.) докато разговарят за травматични преживявания. Терапевтът може да инициира движенията с пръст или да пусне звуков сигнал в ушите на пациента.

Аз се фокусирах и следвах движенията на пръста на моя терапевт, от единия край на зрителното поле до другия, докато си припомнях редица травматични преживявания. Извикването на тези болезнени спомени се оказа доста по-трудно от очакваното. След всяка сесия се чувствах емоционално и физически изцедена. А денят след терапията не бях способна да функционирам изобщо. Сесиите бяха по една на седмица.

Месец след последната сесия бях на преглед при специалист. Тя назначи трансвагинален ултразвуков преглед. Знаех, че това ще предизвика тревожност у мен. Но лежейки на кушетката, за мое учудване, не почувствах нищо. Не ми беше съвсем удобно, тъй като това е невъзможно,  имайки предвид факта, че лежах полугола пред непознати. Съвсем спокойно изчаках прегледът да приключи. Нямаше и следа от тревожност, паника или някакви физически проявления на травмите ми.

Това, което бях изпитвала от 12 годишна съвсем неочаквано се беше изпарило. Идеята при EMDR метода е пациентът да „преработи“ травматичните преживявания, да ги постави в различен дял на мозъка, където те ще бъдат само спомени, които няма да предизвикат никакви силни физически или емоционални реакции.

EMDR все още се смята за сравнително нова терапия и механизмът на действие не е напълно изяснен. Като всяка друга терапия, тя може да бъде ефективна за едни хора и не толкова за други. Припомнянето на травматични спомени прави EMDR доста тежка терапия. И макар и да не мога да кажа, че последните ми прегледи са минали съвсем безпроблемно, все пак вече говоря без тревога за гинекологични заболявания и дори гледам предавания за тях, нещо, което ми беше напълно невъзможно преди. Само времето ще покаже дали ефектът е траен, но според мен методът работи.

  

Повече информация за EMDR можете да намерите на https://www.emdr-training-bulgaria.org/ (б.а.)

Превод: Ирина Николова

Оригинален текст: https://endometriosisnews.com/2018/10/26/emdr-helped-cope-endometriosis-procedures-trauma-ptsd/