Здравейте, казвам се Деница! Днес ще ви разкажа моята среща с ендометриозата.
Живота преди срещата с ендометриозата
Когато бях малка имах болезнен цикъл – никакви болкоуспокояващи не помагаха. Имала съм тежки кризи. Болките започнаха да стават по-силни когато завърших средното си образование през 2016-та. Ходех на лекари, които не знаеха на какво се дължи тази болка – казваха „всичко ти е наред“.
След като завърших заминах да уча в Пловдив. Две години живях там. После се преместих при моя приятел (вече годеник) в София. Болките ставаха все по–непоносими, имах болки дори в рамото, които не си обяснявах от къде идват…
Диагнозата
Когато се преместих в София отидох на контролен преглед. Това беше първият лекар, който ми даде диагноза. Лекарката по време на прегледа се хвана буквално за главата и ми каза: „Момиче положението не е никак добре“.
Диагноза – Ендометриоза.
Аз бях в тотален шок реакцията ми беше: „Ендоме какво?“
Даде ми противозачатъчни, които пих 4 месеца. Още първите лекарствата ми се отразиха на теглото, започнах да качвам килограми и като цяло не се чувствах добре.
Смениха ми ги с други и с тях положението беше по поносимо. И така, уговорката беше ако кистите не се смалят да ме оперират. На следващият преглед те не само, че не се бяха смалили, даже напротив, точно обратното – бяха се увеличили. Тук вече ми стана ясно накъде отиват нещата – докторката каза: „Ще се наложи операция“… А аз все още не знам какво се случва с мен и каква е тази болест.
Подготовката за операцията
Преди да се реша да ме оперират, реших да отида на второ и дори трето мнение. И така още двама гинеколози потвърдиха диагнозата – Ендометриоза.
Операцията
Лекарите смятат, че ендометриозата се лекува или стопира за известен период от време с лапароскопия. Лапароскопията е оперативен метод, чрез който се горят ендометриалните кисти. Чрез този вид операция се оглежда къде точно е разположена и кои учатъци е засегнала. Намерих лекар, който е репродуктивен хирург, прегледа ме насочихме дата зе операция. За първи път в живота ми влязох сама в болница.
В деня на операцията 22.05.2020 г.
Никога няма да забравя тази дата…Треперех от страх в операционната, не знаех какво ме очаква като се събудя. Казах на анестезиоложката: „Страх ме е“…
Операцията мина, аз се събудих доста замаяна. Лекарят дойде на визитация да ме види как се чувствам. Обясни ми подробно как е минало всичко. Думите които каза: „Момиче няма да можеш да забременееш по естествен път, съжалявам, но ще трябва инвитро, ендометриозата е засегнала тръбите“. Както писах, аз още не бях излязла от упойката… Обясни ми, че ще трябва да премина 6 месечно лечение на хормонална терапия, която спира менструацията за да се изчистят яйчниците.
Поставянето на първата игла беше ужасно преживяване, тези от вас които са минали през това знаят колко са големи иглите на този тип лекарства. След това отключих паник атаки вследствие на целия този стрес. Когато чувах линейки, когато минавах покрай болницата, когато ми вземат кръв, аз получавах тези паник атаки.
Казах си аз това лечение няма да го проведа, не мога да се справя.
Впоследствие открих д-р Дойчиновски, на който ще му бъда благодарна цял живот!
Този лекар направи лечението ми песен! Благодарение на него проведох цялото лечение.
Когато дойде ред на последната игла, той беше единственият лекар, който се застъпи за нас и ни каза: „Пробвайте 6 месеца ествено забременяване сигурен съм, че ще станат нещата.“
Забременяването
Това е доста лична и тежка история…
И така както каза доктора 6-те месеца си минаха и нещата не се случваха. Отидох на поредния преглед, доктора пусна нужните изследвания, хормони, щитовидна жлеза. И поредната пречка нещата да не се случат – изчерпан яйчников резерв.
Както вече споменах, ендометриозата засяга яйчниците,тръбите и други органи в човешкото тяло както и изчерпва резерва на жената. Докторът насочи час за цветна снимка за след около месец, до която така и не се стигна. Тук сигурно ще ви изненадам – на седмия месец опити забременях: аз, докторът и мъжът ми бяхме в шок.
След положителен тест за бременност, на прегледа се видя сакче в матката, всички бяхме щастливи.
Уви това щастие беше само за седмица… Малко след това го загубихме…
Загубата
Последваха доста тежки месеци, в които трябваше да си подредя приоритетите, мислите, да се съвзема. Пуснахме всички нужни изследвания, които се назначават след аборт.
Причина не се откри, само 4 тежки месеца в които аз се обвинявах… Питах се защо на нас? Къде сгрешихме? Тялото ми търсеше загубеното, затворих се в себе си. Имаше дни, в които стоях и гледах в една точка и плачех с часове.
Това е моята история срещата с ендометриозата, която преобърна живота ми.
Тука е момента да благодаря на първо място на годеника ми, семейството ми, моите приятели Пламена Райкова и Валентин Ангелов, Кристиянна Атанасова, Нина Николова, които бяха до мен в трудните моменти.
И сърдечни благодарности на д-р Александар Дойчиновски във Вита 1 и д-р Александър Калчев, и на всички момичета основали фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“!
Искам специално да благодаря на Катерина Иванова, която е неотлъчно до мен, макар и да не се познаваме лично, също и на Анна Димитрова и Ваня Стойчева.
Благодаря ви и бъдете здрави!
Деница
Последни коментари