Всеки има идея какво да прави, ако животът му поднесе лимони. Ако не – интернет ще е пълен с предложения. Направете си експеримент – попитайте 10 случайни човека на улицата какво ще правят, ако животът им поднесе лимони. По всяка вероятност някой ще прави лимонада, друг ще чака сол и текила, трети ще ги продаде, четвърти ще направи сладкиш… За съжаление обаче животът раздава и други неща, с които имаме далеч по-малка представа какво да правим. Едва ли същите тези 10 човека ще отговорят толкова лесно, креативно и даже хумористично на въпроса „Какво ще направиш, ако животът ти поднесе ендометриоза?” Какво? За какво е полезна? За какво може да се използва? Как да се трансформира така, че да имаме полза? Кое е „лимонадата” на ендометриозата?
Предлагам втори експеримент. Попитайте 10 жени с ендометриоза „Какво ви дава ендометриозата?” Хайде, пробвайте. Или не, всъщност недейте, защото с голямо ниво на сигурност мога да предположа част от отговорите – болка, страх, гняв, отчаяние, изолация, изтощение… Повечето ще са в тази насока. И всеки един от тях ще е истина. Истина, родена от опит. Но след една дълбока въздишка, може би, някъде там, в самия въпрос се крият няколко неподозирани отговора.
Емпатия – Едва ли има жена с ендометриоза, която не е чувала заветното „Жена си, нормално е да те боли.” Ако получавах левче всеки път… Но в обществото на жените с ендометриоза „нормално е да те боли” означава друго. Означава „Една от нас си, знаем какво е, болката ти е реална. Не е нормално това да е нашето нормално.”
Надежда – Няма магазинче, от където да я купим, за това трябва да я отглеждаме сами. Може да е всякакви сортове – че утре ще е по-добре, че другия месец ще е по-добре, че от сега нататък ще е по-добре.
Доброта – За щастие е заразна и е с натрупване. Усетили веднъж подкрепата в момент на слабост по-лесно разпознаваме кога е нужна другиму.
Обич – Най-трудната за постигане е тази към самите себе си. Как да обичаш тяло, което всеки месец кърви отвътре и е парализирано за дни наред? Малко по малко и ден след ден, откривайки се и опознавайки се.
Мечти – Бих могла отново да предположа с голямо ниво на сигурност за какво мечтаят голяма част от жените с ендометриоза.
Емоция – Тежка категория – математиката тук не действа. Споделените негативни намаляват, споделените положителни се увеличават. Някакво научно обяснение?
Трепет – Винаги преди радостта.
Радост – За малките неща. И за големите. И за тези в нас. И за тези в другите. За чашата хубав чай. За разходката следобед. За сутрините, в които не боли. За двете черти. За положителните новини след ехографски преглед. За толкова много неща.
Искреност – Процесът е двустранен. Искреността към себе си, когато останем сами с вътрешния си глас понякога може да боли, но тя първата огромна стъпка към множество решения, които имат нужда от солидна основа. А искреността към околните в обществото ни? Част от тях ме познават толкова добре, колкото гинеколога ми (а за жена с ендометриоза това значи много)
Обещание – Ще се вслушваме в тялото си, ще си прощаваме слабостите и ще започнем още днес!
Знание – От деня, в който всяка една от нас е чула думата „ендометриоза” и първата статия в интернет. Дали някой би написал книга „Търсенето на информация като начин на живот”? Мога да номинирам няколко човека за интервю.
Амбиция – Ако понякога си мислите, че еднометриозата е по-силна от вас, то незабравяте и че тя е част от вас. Организмът има синергично свойство и при това положение е от полза да имаме силни части.
Автор: Анелия Мечкарска
Последни коментари