Искам да ви разкажа как моята болка се превърна в най-големия подарък в живота ми.
Разбрах, че всичко се случва с някаква причина. И тази причина не е за да страдаме, а точно обратното. Болката ни кара да израснем, да опознаем, да се свържем със себе си и с нашата душа. Болката ни подтиква да видим неща, които досега не сме, тя ни кара да се събудим.
Вече не съм ядосана, не съм сърдита. Напротив! Благодарна съм! Може би ще ви се стори налудничаво, но всяко едно обстоятелство в живота ни, е най-доброто, което може да ни се случи в даден момент. Може би не го осъзнаваме веднага, може би много от вас си мислят докато четат това: „Как може тези нечовешки болки, операции, да са най-хубавото нещо, което може да ми се случи?“. Един ден ще се обърнете назад и ще гледате с благодарност на всичко, което сте преживели. Повярвайте ми.
Как започна всичко?
През 2013-та беше първата ми операция. През 2019-та отново бях диагностицирана с ендометриоза и през август 2019-та отново се наложи да ме оперират. Тялото ми се възстанови сравнително бързо в сравнение с първата операция.
Пет месеца по-късно се установи, че ендометриозата се е върнала. Отново чувах същите думи на лекаря, как ендометриозата е хронично заболяване и единственото, което може да направи е пак да ме оперира или да ми направи терапия с хормонални инжекции. Изкуствена менопауза на 29?? Не, благодаря. Още тогава знаех, че това не е решението.
Никога няма да забравя тази нощ, когато се събудих от силна болка, която продължаваше часове наред. В 4 часа сутринта болката стана толкова непоносима, че започнах да се моля на глас. Молих се на ангелите, на Бог, на вселената, наричайте го както искате, тя да спре. Имах чувстовото, че няма да мога да издържда повече. Болката не спираше вече три часа. Вярвате ми или не, след приблизително 10 минути болката намаля до степен, че успях най-накрая да заспя. Това беше момента, когатo разбрах, че една по-висша сила съществува и ни пази.
Проучване
В продължение на седмици проучвах като луда. Търсех лекари, които се занимават с алтернативна медицина. Отказвах да приема, че трябва да се оперирам отново. Хирургията или хормоналната терапия знаех, че не лекуват, а само подтискат симптомите. Това не беше отговорът, който търсех.
Отговорът, който ми даваше медицината за причината, защо се появява ендометриозата, също не ме удовлетворяваше. Знаех, че храната има пряка връзка със здравето ни, но какво трябваше на тялото ми, беше големият въпрос. Играех си на дедектив и бях твърдо решена да разбера какво се случва с тялото ми.
Всяка статия, която четях, ми даваше яснота и след това ме объркваше още повече. В интернет можеш да намериш всякаква информация, дори, че доматите са вредни (facepalm). Как можех да разбера кое е вярно и кое не?!
Точно една година по-рано майка ми ми беше показала една книгата на Антъни Уилям „Лечителят медиум“. Интересно е как тази книга ме намери точно в момент, когато най-много имах нужда от нея. Започнах да чета всичко, което е публикувал.
Антъни Уилям беше единственият, който ми даде логично и подробно обяснение какво е ендометриоза, защо се развива и какво трябва да направя, за да се излекувам. Той ми вдъхна доверие, че няма нелечими болести. Проблемът е в липсващата информация за различните заболявания. Ако не знаем причината за тях, то как ще се излекуваме?
Толкова сме се отдалечили от природата, че сме забравили, че телата ни са част от нея. Забравили сме суперсилата си, която всеки един от нас притежава – и това е, че телата ни са създадени перфектни, с механизъм да се самолекуват, на който трябва да помогнем да си свърши работата, а не да му пречим.
Няма как да четем за храната без да знем как функционира тялото ни. Как можеш да поправиш една машина без да знаеш как работи тя. Без за познаваш тялото си, как можеш да знаеш кой е правилният начин на хранене?
Много често чувам, че всички сме различни и на всеки му е необходима различна храна. До някаква степен е така, но и не съвсем. Има толкова дезинформация свързана с ендометриозата, че жените наистина вярват, че е невъзможно да се излекуват напълно.
Причината за ендометриозата не е различна при всяка една жена. Причината е една. Всички ние функционираме по един и същи начин. Вашият черен дроб функционира по същия начин като моя. Сърцето ви функционира по същия начин като моето.
Това, което ни прави различни, е токсичният товар, който всеки от нас носи в телата си. Всеки има разнообразен коктейл от много видове щамове вируси и бактерии. Освен това, всички ние преживяваме стресови фактори в живота, които ни влияят по различен начин.
Именно това прави нуждите ни индивидуални. Но едно нещо, от което всички се нуждаем, е да пречистим телата си.
Когато прочетох първата книга на А.У., започнах да променям храненето си много бавно, но не бях сигурна как точно. Всеки, който е чел книгите му знае колко са дебели и колко имформация съдържат те. Добавете и всичките му безплатни видеа в YouTube, подкастовете му и т.н.
Четях за „No Foods“, че те хранят вируси и бактерии, но не можех да приема, че яйцата или хлябът са вредни за мен. Израснах, ядейки бъркани яйца и хляб със сирене… (кой ли не e). За това беше важно за мен първо да разбера какво се случва в организма ми и защо трябва да изключа определени храни от менюто си. Когато знаем каква е причината и какво се случва в телата ни, когато ядем определени храни, как функционира черния ни дроб, тогава сме много по-мотивирани да променим нещо в хранителния си режим.
Много често виждам жени, които знаят, че трябва да пречистят телата си чрез храната и постоянно четат от различни източници и постоянно сменят хранителния си режим, защото винаги намират нещо ново. Докато черпим информация от постоянно променящите се модни тенденции, никога няма да стигнем до нещо надеждно, защото тези тенденции могат да се променят през седмица.
Промените
Получавайки едно логично обяснение защо съм хронично болна, за това как работи тялото ми, как различните храни подпомагат организма ми да се лекува, почувствах лекота.
Започнах бавно да променям сутрешната си рутина (малко след втората ми операция). Вместо яйца и хляб, пиех всяка сутрин сок от целина, след това ядях кокосово кисело мляко (веганско) с овесени ядки, ядки, семена, банан, ябълка и грозде. Не мога да ви опиша колко е вкусно.
Но тогава не знаех каква голяма роля играят мазнините за оздравяването (особено в сутрешните часове)… че по този начин спирам процеса на детоксикация на тялото си. 5 месеца по-късно разбрах, че се е върнала (ендометриозата). Бях шокирана… как може да е така… промених толкова много неща, пиех сок от целина, не ядях хляб и яйца за закуска…
Продължавайки да изучавам книгите му, разбрах, че много неща правя „грешно“. Днес знам, че това НЕ е било „грешно“, а нормалния път през който всеки трябва да мине. Пречистването на тялото е процес и той не протича линеарно, а на етапи. Но тъй като нямах ментор, който да ме води по стъките, трябваше сама да достигна до тези изводи.
Когато преминаваме от нормален стандартен хранителен режим към по-здравословен, е важно да мислим на етапи, а не да гледаме как можем да детоксикираме тялото си най-бързо.
Радикалната детоксикация от 0 до 100 може да предизвика свръхреакция на имунната система към многото освободени токсини. Tя може да доведе до сериозно влошаване на състоянието, да се почувстваме много по-зле от преди и да ни отнеме месеци да се възстановим.
Всеки човек има различни токсини в себе си и това е причината някои хора да минават по-бързо през отделните стъпки, а други да са им необходими месеци.
Моите стъпки
За жалост няма как да събера тук цялата информация, но накратко – ето кои бяха стъпките, които предприех:
Стъпка 1: Премахнах „забранените храни“ – и същевременно увеличих количеството на плодове и зеленчуци.
Кои са тези храни: яйцата, млечните продукти, глутенът, соята, царевицата, рапично олио, месото. Има второстепенна група храни, които трябва също да се изключат, но за тях можете да прочетете в книгите му по-подробно.
Стъпка 2: Промених сутрешната си рутина – вода с лимон, сок от целина, смутито за пречистване на тежки метали (the heavy metal detox smoothie) или само плодове до обяд. Не консумирам радикални мазнини преди обяд, а за предпочитане следобед или вечер.
През нощта черният дроб и храносмилането работят усилено да преработят храната от вечерта, която сме яли и сутрин между 04:00 и 12:00ч. тялото ни събира отпадъчните продукти и ги подготвя за изхвърляне. Но какво се случва, ако пием кафе или ядем мазнини като авокадо, шоколад, какаови зърна, ядки, ядково мляко, ядково масло, семена, бекон, яйца, мляко, сирене, масло, кисело мляко и т.н… сутрин или дори ранен обяд?
Този процес на елиминиране спира и всички отпадъци остават в капан в тялото ни, защото не са имали възможност да го напуснат. Тялото ни се опитва да завърши сутрешното си пречистване и това означава, че кръвта се замърсява с плаващи токсини, които не могат да напуснат кръвообращението.
Много често четем в интернет, че нямаме нужда от детокс, защото имаме черен дроб и той така или иначе ни пречиства. Да, това е вярно, но ако се храним неправилно, черният ни дроб не може да си върши работата както трябва.
Ето защо е толкова важно да не ядем мазнини (дори здравословни) до обяд (още по-добре е принципно до вечеря, но в началото за много това не е възможно), за да дадем възможност на черния дроб да детоксикира тялото ни.
Стъпка 3: Промених източниците на мазнини – Преди това се хранех с много животински мазнини – много месо, всяка сутрин ядях по 2 яйца, масло и т.н. Започнах да консумирам вместо вредни здравословни растителни мазнини като кокосово масло, авокадо, растително мляко, ядки, семена и т.н.
Стъпка 4: Гледах да ям повече сурова храна и по-малко готвена (в книгите си Антъни Улиям обяснява защо много хора получават проблеми, когато ядат сурова храна).
На мен ми отне около 1 година, докато успея да ям по-големи количества и да не се подувам след една салата или смути.
Какво всъщност се случва, когато ядем сурова храна? Тези влакнести храни закачат чувствителни нерви в червата и това хората го усещат. Това обаче не означава, че суровата храна не може да бъде усвоена.
Суровите храни съдържат особено голям брой ензими, които подпомагат храносмилането и следователно са дори полезни за нас.
Ако погледнете вътрешността на червата, при повечето хора тя ще изглежда доста „претоварена“. Върху чревните стени се отлагат остатъци от несмляна храна, разядени мазнини и дори протеини, които ги слепват и предлагат на лошите бактерии и вируси цяла шведска маса.
Суровите плодове, зеленчуци, билките и зеленолистните „чистят“ замърсените чревни стени и чрез антибактериалните и антивирусните си свойства дори убиват патогените, които вече са се установили в храносмилателния ни тракт.
Всичко това предизвиква една суматоха, която след това усещаме като неприятно чувство в стомаха или смущаващи гъргорещи звуци. Неговата теория защо реагират някои хора алергично към някои плодове и зеленчуци, за мен е много интересна.
Гледах в началото порцията ми да съдържа около 50% сурова и 50% сготвена храна.
Например:
– Печени или сварени картофи с хидратираща сурова салата със зеленолистни зеленчуци, целина, краставици, домати, чушки и други нарязани зеленчуци.
– Див ориз или киноа, задушени зеленчуци и сурово гуакамоле с лимон, кориандър и нарязан червен лук, поднесено върху много сурови листни зеленчуци.
Стъпка 5: Бавно намалявах мазнините (също и полезните мазнини). През деня ядях основно плодове и вечер богата салата с едно авокадо. Зърнените култури (киноа, ориз…) също ги спрях. Вместо това ядях много картофи и сладки картофи. Когато достигнах до тази стъпка, тогава видях най-големи промени. И тогава и ендометриозата започна да намалява.
Стъпка 6: Хранителни добавки, билкови екстракти, билкови тинктури, които се препоръчват за ендометриоза. Някои от тях, които аз взимам: Течен цинк сулфат, Б12 (който съдържа Adenosylcobalamin и Methylcobalamin), Витамин Ц (под формата на Micro C или Ester C), котешки нокът екстракт (cats claw), маточина екстракт (lemon balm), коприва, спирулина, ечемичена трева на прах, L-Лизин. Може и още в началото да се започне с тях.
Храненето обаче е една част от големия пъзел
Тялото ми отчаяно се опитваше да ми даде сигнали, че нещо трябва да се промени в живота ми и това не беше само храната. Ако тялото ти се намира в състояние на хроничен стрес, цялото селъри на света да изпиеш, болките ще продължат.
Има една теория за духовния компонент на ендометриозата – когато жената отхвърля своята женска природа, когато поставя нуждите на другите пред нейните собствени. Много голям процент от хората не правят това, което обичат, това за което са родени. Не следват своята житейска цел.
Матката е създадена да поставя нуждите на друг човек на първо място. Материалът на матката, ендометриумът, е първата майчина прегръдка, която ембрионът получава. По този начин някои тълкуват, че когато тъканта на ендометриума расте извън утробата, това е опит на тялото да даде сигнал на жената, че не се грижи за себе си, че не поставя собствените си нужди на първо място.
Прекрасно е да се грижим за другите и да ги подкрепяме в живота, но когато го правим по начин, по който поставя собствените ни нужди на последно място, можем да се изтощим. Може да се чувстваме разочаровани, ядосани, негодуващи или просто стресирани.
Чувствате ли понякога, че правите всички останали щастливи, съобразявате се с другите, какво ще кажат, обгрижвате, давате чувство на стабилност, но не се грижите за собствените си нужди, желания и мечти?
Ендометриозата като подарък
Ендометриозата беше за мен дар, възможност да размишлявам върху живота си, не само да подобря здравето си, но и да заживея един по-щастлив живот. Не гледам вече на нея като на враг, а като на подарък. Нашите репродуктивни органи винаги ни насочват в правилната посока за живота ни като жени.
Ако ние жените сме прекалено в мъжката си енергия, ако сме прекалено ориентирани навън, ако не храним достатъчно „ин“ енергията си, тогава е неизбежно ще чуем зова на душата си най-после да се обърнем към себе си. Този зов може първо да бъде чут чрез усещането за вътрешна празнота, липсваща вътрешна връзка и вместо това човек усеща:
„Трябва да има нещо повече от това. Липсва ми връзката с моята женственост.“
Обществото се променя. Нарастването на изтощението, прегарянето, липсата на желание за живот и депресията са признаци, че хората вече не са доволни от начина си на живот.
Ендометриозата ме призова да си спомня за женската сила, която се крие в мен, да я живея и да я ценя. Когато се свържем с нея, тогава затваряме вътрешната празнина и възниква близостта към себе си. Това изисква и среща с нас самите, а за жените това означава избор на осъзнаване на женската същност.
Всички симптоми, които имах, бяха отчаяни опити на тялото ми да ме накара да го послушам. Научих се да го уважавам, да се грижа за него и да го обичам безусловно.
Това беше и е най-ценното пътуване в живота ми – пътуването към СЕБЕ СИ!
Никол
Можете да последвате Никол в инстаграм.
Последни коментари