Това е моята история, която искам да ви разкажа, за да вдъхна кураж и надежда на всички прекрасни жени, които тази злокобна болест, ендометриозата, е застигнала и принудила да водят живот, придружен от силни болки и дискомфорт, от невъзможност да забременеят и износят така чаканото дете.

 

Трудности със забременяването

 

Когато се омъжих през 2007 г., бях на 29 години и исках да си поживеем по “младоженски” с мъжа ми преди да създадем дете. Тогава дори и не подозирах колко дълъг път ще трябва да измина и през какво ще трябва да премина, за да се случи това. И въпреки че уж отлагахме забременяване за след година-две, реално не сме се пазили. Но не можех да забременея. 

Изведнъж в края на 2011 г. започна едно непрекъснато кървене – цикъл по 15 дни. Тогава на един преглед при доктор Димитров от Токуда той видя някакво образувание на входа на шийката на матката. Каза ми, че трябва да ме види доктор Карагьозов, шефът на гинекологията в Токуда. Записах час за началото на март 2012 г.  При прегледа докторът взе биопсия и я изпрати за изследване. Оказа се ендометриоза.

 

Ендометриоза

 

Помня много добре на стената на кабинета му един макет на женската репродуктивна система, той ми обясни точно къде се намира това образувание. Обясни ми, че отстраняване от такова място е много трудно и рисково, но една бременност ще помогне да се изсуши.

„Забременявай“, ми каза. Като че ли аз не опитвах до тогава. 

От април 2012 година минахме през много лекари специалисти по ендометриоза – шефове на болници и отделения – не искам да изброявам и да посочвам, безброй бяха. Всички ми казваха – “Много е рискова операцията, не се наемаме да я направим, съветваме да забременеете”. Аз отказах да ходя вече по лекари и мъжът ми с всички изследвания направи консултации в Турция, в Германия, но отговорът беше един и същ – “Много е рискова тази операция”.

Един от наистина добрите специалисти по ендометриоза в Европа, доктор Бернар Хедон от френския Институт по ендометриоза, беше на един семинар в България в края на 2012 г. Прегледа ме, погледна ме и каза – “Забременявай, това не може да се оперира.” 

 

Ректовагинална ендометриоза

 

Тогава започнах да проучвам и да чета за моя тип ендометриоза – ректовагинална – 4-та степен. Т.е. образуванието беше засегнало не само шийката на матката, но беше се враснало към ректума, засягайки стената между двете. Най-кръвоснабденото място в женския организъм и най-недостъпното за операции. Такива операции имаше тогава 2 направени в Европа, с недостатъчно добър резултат и една в Русия. В България никой не беше правил такава операция, а и никой не искаше да направи.


В началото на май 2013 година отидох в новата болница Надежда и си записах час за доктор Стаменов. Заради това, че съм ходила в клиниката преди години, те ми пазеха досието. Водех се пациент на болницата и затова запазих час за след около месец. На прегледа, който продължи около час, докторът ме гледа няколко пъти, извика доктор Еленчев да ме види и той, и каза, че това “нещо”, ако не се оперира, ще ме превърне в инвалид. Че шансът да забременея е крайно минимален заради токсичната среда, която създава ендометриозата, и няма да водя нормален живот. /Не искам да се разпростирам в подробните му обяснения, а и не е нужно, но си беше доста страшна прогнозата му за бъдещето/ 

 

Каза ми, че иска да проучи по-подробно случая и да се консултира с негови колеги в чужбина и да го обсъдят. Ще ми звънне за час. Последното ми се видя невероятно – да ми звънне за час, но си замълчах. Бях решила като мине лятото, сама да си запиша час пак и да искам да направим въпреки това една проба инвитро.


Да, но след 20 дни ми се обадиха от болницата и казаха, че доктор Стаменов ме вика на преглед. Записах си час и на прегледа подробно ми обясни какво е проучил, какви са рисковете, как той ще процедира и така нататък. Казах, че искам да го обмисля известно време и ще си запиша час, за да кажа какво съм решила.

Страхът ми тогава беше да не се наложи отстраняване на матката и яйчниците по време на операцията. Затова през септември, когато отидох, му казах, че все пак искам един опит инвитро. Той се съгласи, но ми обясни, че преди това трябва пак да проверим тръбите с цветна снимка. Той ми я направи и каза, че вижда запушване и преди инвитрото трябва лапароскопия, за да я отстрани, ако има хидросалпингс. 

 

Лапароскопията

 

Ноември 2012 г. направихме лапароскопия, оказа се леко изкривяване, което било коригирано с лапароскопията. На следващия месец направихме инвитро, което завърши януари 2013 г. с извънматочна бременност и отстраняване на дясната тръба. Имах 2 замразени ембриончета и настоях септември 2014 г. да направя още един опит – неуспешен.

За емоциите няма да говоря – но се изправих пред ситуацията и реших, че ще се оперирам. Докторът събра екип от трима главни оператора – той, доктор Еленчев и доктор Григоров /блестящи лекари, просто невероятни/ и на 10 декември направиха първата такава операция в България, която продължи от 9 часа сутринта до 3 часа следобед. Освен това образувание, са открили и едно голямо колкото юмрук ендометриозно огнище, което било обхванало сигмата на дебелото черво – отстранили 10 см. от червото и отстранили успешно основното еднометриозно огнище ректовагиналното. Много трудна и много тежка операция, работили са при непрекъсната загуба на кръв – имам преляти около 1.7 литра кръв…, а моята кръвна група е много рядка /0-/. Били са готови с тази кръв предварително. Може би за тогава това беше и първата такава успешна операция в Европа.

Седях 5 дни в реанимация, после още 5 дни в отделението в болницата. Започнах лечение със Золадекс и влязох в принудителна менопауза, която при мен продължи една година.

 

Раждането

 

Три месеца след възстановяването на цикъла направих много лека стимулация с 3 инжекции Менопур малка доза и забременях. Имах прекрасна и лека бременност, много леко раждане /секцио, понеже нямаше как да е естествено заради операцията/, а сега една прекрасница да осветява дома ни. 

 

В резюме

 

В резюме, ако сте стигнали до тук, искам да кажа, че никога, дори и в най-тежките си моменти не загубих увереност, че ще имам дете. Благодарна съм на тримата прекрасни лекари – доктор Стаменов, доктор Еленчев и доктор Григоров, че промениха живота ми.

 

Вече 8-ма година след операцията няма и спомен от ендометриозата. Надявам се и никога да не се върне. Но знам, че няма болка никаква, няма дискомфорт. Не усещам кога ми идва месечният цикъл, защото не ме боли въобще. 

Аз знам каква е причината да я няма и ще я споделя с вас, а вие си правете изводи. 

Много е важно да се прецени цялостното състояние на ендометриозните огнища и ако има съмнение за повече – да се направи отворена операция, не лапароскопия. Аз имам две лапароскопии преди операцията по отстраняване на ендометриозните огнища, но не са се видели много от тях при проучването и огледа, особено това, което е било на сигмата на дебелото черво – дебело колкото юмрук. Деня преди да постъпя за операцията, по насока от доктор Стаменов, който беше западозрял, че там има проблем, направих колоноскопия и при нея се констатира нещо, което потвърди подозренията на доктора. 

Нещо повече, 5 дни преди операцията бях направила ЯМР в Иван Рилски, за да имат още по-голяма яснота при операцията, НО това образувание не се видя. Областта на корема е много трудна за заснемане, много неща се пропускат, но когато е започнала операцията, са видяли, че е имало сраствания и образувания на доста места, в това число и на много чувствителното място – пикочен мехур. 

Причината, поради която вече 8-ма година аз съм забравила за ендометриозата и болката и дискомфорта, които я съпътстват, е, че при операцията прекрасните хирурзи направиха и невъзможното – много добре са изрязали ВСИЧКИ образувания и сраствания. Дългият последващ период, в който не съм имала цикъл – първо една година индуцирана менопауза, след 3 цикъла бременност и кърмене, което донесе още 1 година и три месеца липса на цикъл, който да “храни” ендометриозните огнища.

Причината, поради която при повечето момичета тази болест се връща понякога в рамките на 1 година след операцията, а дори и по-рано е, че при операциите им НЕ СА ИЗЧИСТЕНИ ВСИЧКИ огнища и те много бързо се възстановяват при подновяването на цикъла.

Пожелавам ви да бъдете силни и да успеете да се преборите за здраве и щастие.

 

Радостина Манолова