0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Какъв беше животът преди ендометриозата?

Бях пълноценна за себе си и близките. Животът ми преди ендометриозата беше без болка, нещо което ме накара в годините да разбера, че човек дори и зъб не трябва да го боли дълго. С хронична болка всъщност не живееш, съществуваш, караш я някак…

Какви симптоми имаше?

Всичко започна с повтарящ се цистит, в следствие на спирала, която тялото ми отхвърли и беше махната. Доста бързо в рамките на 3-4 месеца започнаха много чести болки в таза и отпред ниско долу. Освен това болки при уриниране и по време на полов контакт.

 

Как стигна до диагноза?

След две години болки и ходене по лекари направих първата си лапароскопия в Плевен, с цел диагностициране. 
Там откриха много малка ендометриозна киста, освен това се оказах и с аденомиоза. 

Знаеше ли какво е ендометриоза преди това?

Да знаех, бях чела преди да се подложа на първата лапароскопия. След като бях преминала през всички видове специалисти (гинеколози, нефролози, невролози, гастролози) и два ЯМР без нищо конкретно като становище, оставаше едно нещо което би могло да обясни моето състояние, а именно ендометриозата. 

Как реагира?

Бях объркана, виках си – добре защо на мен точно… В интернет пространството нямаше кой знае колко полезна информация. Говоря за българските сайтове, в международните имаше повече такава. Страхувах се от врага, който не познавах. 

Какво преживяване беше?

За мен ужасен процес – бях депресивна много, плачех, после пак си давах кураж и после пак падах и така… Кълбо от негативни емоции. 


Как се чувстваше, имаше ли подкрепа?

Чувствах се много сама, особено в началото. Съпругът ми не ме разбираше, мислеше че съм си внушила нещо. Всеки път, след всеки лекар идвах с празни ръце – нямах диагноза. Приятелите ми също се чудеха какви са тия мои болки. Родителите ми страдаха за мен, но и те бяха объркани от факта, че не мога да разбера причината. После спряха да се чудят и само ме подкрепяха. Децата сякаш бяха най-сензитивни към мен. В дните, в които имам болки, ми помагаха много и слушаха. Гледаха да ме облекчат вкъщи.

Децата сякаш бяха най-сензитивни към мен.

Открих групата за ендометриоза във фейсбук. Бях много щастлива от факта, че има и други такива жени и то в България, с които мога да общувам и да споделяме всичко в тази връзка. Получих голяма подкрепа и разбиране там и вече стъпвах по-смело, не се страхувах толкова. Разбрах и осъзнах, че това си е битка и от нас зависи как ще излезем от нея. 

На третата година след диагностицирането ми с ендометриоза се разведох, преместих се с двете си деца на квартира. Беше трудно, но отрезвяващо. Не исках да споделям живота си с човек, който не ме разбира и подкрепя, та било то и бащата на децата ми. Към днешна дата сме в добри отношения, но той още не знае нищо и нехае какво преживях. 
Та изпитвам лека благодарност към моята „приятелка“ ендометриозата, че разбрах какво не искам в живота си.

Смених и работата си – 12 натоварени и стресови години в логистиката ми стигаха. Останах 3 месеца без работа и рязко смених бранша. Осъзнах че всичко ние си го причиняваме. Аз сама се бях разболяла – нездравословна работа, нездравословен брак… Придобих смелост да променям към по-хубаво живота си, да приоритизирам важното и значимото за мен. 

 

Аз сама се бях разболяла – нездравословна работа, нездравословен брак… Придобих смелост да променям към по-хубаво живота си, да приоритизирам важното и значимото за мен.  

 

Какво лечение предприе?

Преди лапароскопията бях изпила кофа с антибиотици, на кой каквото му хрумне изписваше, а аз пиех. Пиех и противозачатъчни по едно време заради малки функционални кисти, които акушер-гинекологът ми виждаше.

След операцията лекарят ми препоръча Золадекс – отказах му. Направих втора лапароскопия след година, защото болките след първата не спряха. Нямах подобрение.

След втората операция положението стана още по-ужасно. Още след третия ден получих ирадираща болка вляво и стигаше до крака. Също така отзад и отпред в таза. Тогава рухнах психически и вече не знаех какво да предприема. Моят гинеколог ми даде контакт на невропелволог в Цюрих. За първи път чувах за такъв специалист.

При втората лапароскопия се видяло че имам много разширени вени в таза. Според него се касаеше за прищипани нервни съдове или ендометриозно огнище отново. Невропелвологията била наука която се занимавала с хроничната болка, в това число и ендометриоза и аденомиоза. Отидох до Цюрих, прегледа ме професорът. И ме подложи на 3-та лапароскопия – направи коагулация на съдовете и да, наистина съм имала прищипан нерв от тях. Каза че не вижда ендометриозни огнища, само една голяма матка, тоест аденомиозата си я имам.

 

Как се промени живота ти след това?

След 5 години болки и 3 лапароскопии, с днешна дата съм много добре.

Решение намерих в Цюрих, благодарна съм много за всеки ден без болки. Само по овулация и цикъл заради уголемената матка имам малко болки и дискомфорт. Както и левият крак ми е неврологично по слаб и не го натоварвам много, но е нормално при седалищен нерв. 


Как се отрази?

Спрях да пия обезболяващи, нещо заради което си бях съсипала стомаха предните години. След 3 – 4 месеца ходех повече от половин километър, водех нормален полов живот и по овулация не умирах всеки месец. Това за мен беше нещо невероятно. Благодарна де чувствах, много.

 

Как се промени живота ти след това ?

Започнах да се усмихвам отново, имам по- хубава работа, имам по-здравословна връзка. Радвам се на живота. Още ме е страх да не се върне кошмара, но се старая да мисля позитивно.

 

Започнах да се усмихвам отново, имам по- хубава работа, имам по-здравословна връзка. Радвам се на живота. Още ме е страх да не се върне кошмара, но се старая да мисля позитивно.

 

Какво научи от това ?

Била съм като магаре в предните си години (носела съм доста неща на гърба си) в душевен и физически аспект. Спестявах на всеки всичко, за да не нараня другите. Това е било бомба със закъснител. Ендометриозата търси пролука в организма на всички нива и когато сме уязвими, ни напада. Научих се да мисля първо за себе си, за да бъда после полезна на другите.

 

Какво би казала на другите жени ?

Правете си профилактични прегледи.

Ако се срещнете с нашата ендо „приятелка“, четете много. Намерете хора, групи и организации които знаят за какво става на въпрос и ще ви подкрепят. Проучете лекар и клиника преди да се подложите на операция или лечение.

 

Какво казвате на хората?

Здравето е безценно. И това не е редовното клише. А изначално изобщо в живота ни. Пазете си го.

 

Айлин Плякова