Всъщност ….като се замисля най-голяма прошка бих поискала от самата себе си!
В един импровизиран диалог със себе си може би бих изговорила нещо от рода на….: Защо дойде, защо точно мен избра!?
И осъзнах, Аз съм специална и вече имам приятелка…Тя Ендометриозата!
„И моя най-дълбока същност много пъти сама те подлъгвах в лутане и страх от диагнозата, чута след операцията.
Та ти категорично ми подсказваше – „Неее“, но аз все не те чувах и там грешах в страха си да те приема и да живея с теб.
И трябва да си простя за недообмислените решения, за лутането по лекари и за решението ми да не те приема… Но днес вече знам ти си моята най-добра приятелка, вървим напред заедно, борим се и успяваме, справяме се.
Отделях от времето си не за теб , за да те лекувам, а за лутане.
Много пъти лишавах приятели от себе си в стремежа си да бягам от теб, а ти се оказа моя приятелка, която се е хванала за мен, влезе в живота ми и ме научи, научи ме да се боря…
Прости ми, че се подвеждах, но и аз трябва да си простя, че страдах, а не се борих.
В лутане забравих за силата на своя характер.
Прости ми за глупостите, които ти и си причиних, от лекар на лекар, от болница в болница, от град в град, а всъщност всичко е толкова лесно, просто трябваше да те хвана за ръка, както ти се хвана за мен да ме водиш по пътя, така и аз те приех….
Не, не си съвършена, имаш толкова недостатъци, като всяка друга диагноза, причини ми болка, сраствания, тъга… Но това си ти като всички – не си съвършена, но те има!
И ти благодаря… че пак ще ме спасиш, защото оцеляването ми е страст, копнеж и удоволствие, а ти моя диагноза Ендометриоза ми показа, че можем и заедно ще успеем, и знам, един ден ще си тръгнеш, а аз ще нося бебе на ръце…
Започвам да преподреждам стар разбъркан пъзел, който като го събера ще „претапицирам“ сърцето и душата си в любимите ми тонове на спокойствието и сигурността.
Обожавам мига в който усещам, че съм простила сама на себе си и съм си обещала щастие.
Защото го заслужавам. Защото знам, че ти си ми спътница, свикнах да живея с теб, осъзнах, че ти ме правиш силна и ме тласкаш да вървя напред, осъзнах, че по пътя не се спира, за да достигнеш целта, но не се и бърза, просто се върви… И ние вървим с Ендометриозата, по пътя към желаното и тъй чакано дете и ще успеем, знам, че когато се случи чудото ще трябва да я отпратя да си отиде, но благодарение на нея се научих да се справям!
Всеки ден, час и секунда 😉 И знам, че някой ден може отново да се появиш, просто така да надникнеш в живота ми, за да се убедиш, че вече не се лутам, аз ще съм там, но не бих те приела отново, просто се справих с теб!
Благовеста Петкова
Последни коментари