0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Какъв беше животът преди ендото?

Животът ми преди ендото беше подреден. Работех работа, която ми харесва. Семейството ми беше до мен във всеки един момент и аз се чувствах повече от прекрасно. Не ми трябваше друго, освен всеки ден да отварям очи и да виждам слънцето през прозореца… Докато в един момент…

 

Какви симптоми имаше?

Една сутрин се събудих по-необичайно от обичайното. Усещах, че нещо не е наред. Нещо като шесто чуство. Толкова добре познавах себе си, а в този момент ми се струваше, че това не съм аз, сякаш си бях непозната. И тогава започна всичко… Адски болезнена болка в дните от менструалния цикъл. Болка и след това, и преди това… Болка… Помня, че веднъж се връщах от работа. Пресичайки светофара стигнах до средата и застинах, не можeх да помръдна. Болката беше толкова силна, че чак вледеняваща. Звъннах на близък да дойде да ме посрещне, не можeх да продължа… Това не можеше да продължава така. Отидох на лекар.

 

Как стигна до диагноза?

Казах си, че жените са „силният“ пол – ще премина и през това. Просто лош период…

Д-р Делчев ме прегледа. Предвид плътната обвивка на кистата, предположи, че е ендометриозна. Помолих го да повтори. Не бях чувала този термин. Не знаех какво е. Всъщност той беше доста изчерпателен в отговора си, а аз разбрах, че не е съвсем безобидно, както тайно се надявах.

Започна лечение за кистата с цел тя да намалее, защото беше достигнала 6 см. Хапчета на билкова основа, холистични прахчета и т.н. Не се повлия… Постъпих в болница за остраняването й, защото вече натежаваше на яйчника ми и беше леко притеснително. Операцията започна, като беше предвидена да приключи за около половин час. Да, ама не. Изкарали са ме от операционната след 2 часа и половина. Ендометриозата беше се разпространила около органите ми. Д-р Делчев е остранил огнищата и е запазил яйчниците ми цели – радвах се да го чуя.

Болката след това беше наистина голяма. Пареща болка – това чувствах близо 3 дни, макар и на обезболяващи медикаменти. Отшумяваше, просто трябваше да мине време. Резултата от хистологията беше ясен – ендометриоза.

 

Знаеше ли какво е ендометриоза преди това?

Дори нямах представа какво е. Постепенно и след много четене разбирах всичко. Питах се: „Защо за Бога се случва на мен?!“. Бях объркана. Но успях да се съхраня, с доста усилия. Имах семейството си до мен. Те бяха моята опора!

 

Бях объркана. Но успях да се съхраня, с доста усилия. Имах семейството си до мен. Те бяха моята опора!

 

Как реагира?

Ако кажа добре, ще излъжа. Обърна се целият ми свят. Почувствах се „различна“. Но въпреки всичко гледах напред. Знаех, че и това ще мине. Бях сигурна, че това е голямо изпитание, през което трябваше да премина, за да стана още по-силна.

 

Обърна се целият ми свят. Почувствах се „различна“.

 

Какво преживяване беше?

Преживяването беше болезнено. Буквално и преносно. Абсолютен хаос в мислите ми и в чувствата ми. Тялото ми реагираше различно. Не го познавах такова. Имаше моменти на пълно изтощаване – физически и емоционално… 

 

Как се чувстваше, имаше ли подкрепа?

Имах пълната подкрепа на близките си и човека до мен. Това ме спаси! Това ме спаси! Всички заживяха с мен и моя нов „режим“. Имах на кого да споделя болка, чувства и емоции. Имаше кой да ги чуе… Така минаваше, ставаше ми по-леко. 

Подкрепата на семейството ми и вяра! Вяра, че и през това ще преминем заедно, а най-хубавото тепърва предстои !

 

Какво лечение предприе?

Лечението, което д-р Делчев ми предложи, беше 6 месеца да вляза в критическата възраст . А именно – инжекции „Лукрин ДЕПО“, които ще спрат цикъла ми за половин година. Не се замислих. Приех го. И всичко започна…

 

Как се отрази?

Това беше най-странния период от живота ми до сега. Не знам как да опиша чувстата си по време на лечението. Вълни (топли, студени), безсъние, изнервеност, гняв… Диета. Строга диета. Безглутенова, без млечни продукти, без сладки неща. Тотална промяна. И на фона на всичко друго, беше ужасно. Но както всяко нещо в живота – и това мина С усилия, упоритост и воля!

 

Как се промени живота ти след това?

След като свърши курса с инжекциите ми олекна. Това беше края на един болезнен период и началото на нещо хубаво. Усещах го. Забременях по естествен път след третия цикъл. С прекрасно момиченце, вече на 1,6м. – Катерина!  

 

Какво научи от това?

Опознах себе си. Вече нищо не можеше да ме учуди. Пораснах. Станах осъзната. Преминавайки през толкова „трънлив“ път – станах още по-силна. Знаех, че още по-хубавото предстои. Беше толкова близо…  

 

Какво би казала на други жени?

На другите жени ще кажа следното: Мили момичета, тази диагноза е колкото коварна, толкова и поучителна. Ще научите още толкова много за себе си, въпреки всичко. Не я харесвам, но ми даде толкова много уроци, които никога нямаше да науча. Преживях толкова много емоционални сривове и възходи, които ме изградиха още повече като човек, че тайно ѝ благодаря   

 

Тази диагноза е колкото коварна, толкова и поучителна.

 

Какво казваш на другите хора?

Че да си жена е най-трудното нещо. Устояваме на всичко. И една ендометриоза няма да ни сломи. Всички мои приятели знаят за тази диагноза и вече са запознати с нея. Разказвайки през какво съм преминала, имам чувстото, че те вече ме гледат с доза възхищение.  

Бъдете смели, момичета! Не се отказвайте! Не сте сами. Толкова сме много. Цяла армия!  

 

Прегръщам ви!

Кристина Георгиева