Ендометриозата ме научи да обичам тялото си, за което съм ѝ благодарна.
Ендометриозата дойде при мен като гръм от ясно небе. 12 юни 2017 година. Никога няма да забравя тази дата. Тогава бе моята лапароскопска операция в Майчин дом. Никой не вярваше, че имам толкова сериозен гинекологичен проблем. Имаше съмнения за ендометриоза, но не и трети стадий. Кръвни изследвания, туморни маркери, хормони… всичко винаги е било наред. Бях съсипана, но в същото време щастлива, защото след три години ходене по мъките, доктори и какви ли не уж топ специалисти, най-накрая вече знаех какво не е наред с мен.
Спомням си вечерта след операцията. Намирах се в реанимацията, плачех и се чудех защо точно аз трябва да съм толкова болна, защо Господ избра мен… Тогава не си давах сметка, че тази дата, 12-ти юни, не е най-страшния ден в живота ми. Страшното идва после. Страшното не е в това, че може би няма да имаш дете. Страшното е да се научиш да живееш с ендометриозата, страшното е да проумееш, че ендометриозата ще е с теб до края на живота ти. Повярвайте ми, от личен опит ви го казвам, операцията не лекува ендометриозата. Хормоналната терапия също не лекува ендометриозата, за сметка на това тя може да увреди организма ви страшно много. Има стотици научини доказателства, че подобни терапии водят до рак или до Алцхаймер, а увреждат и черния дроб. Бременността също не лекува ендометриозата. За наше огромно съжаление медицината няма яснота, нито какво причинява ендометриозата, нито с какво може да се лекува.
Но няма място за отчаяние. Има толкова много алтернативни методи за справяне с болката, а и с останалите ужасни симптоми на ендото.
Но пък ендометриозата не е толкова страшна.
Казват ни (в моя случай не беше така), че трябва да забременеем веднага и то инвитро. Аз забременях естествено с ендометриоза трети стадий. Но не съм благодарна на Золадекса за това, а на хомеопатията, към която се обърнах след последната инжекция. Забременях, когато вече не исках да забременея. Случи се в момент на пълно отчаяние, но и примирение.
Ендометриозата промени целия ми начин на живот, за което съм й много благодарна. Научих се да обичам тялото си, независимо от болката, която изпитвам. Научих се да живея в хармония с природата и да поставям себе си на първо място. Ендометриозата ме направи по-силна от всякога. Тя ме научи как да разбирам тялото си, да владея емоциите си и да защитавам правата си. Ендометриозата ме накара да разбера, че да съм работохолик и отдадена на професията, ще ме направи още по-болна.
Веган диета, ама не съвсем
Първата стъпка, която направих в борбата си с болестта, беше да променя начина си на хранене. Отказах се от толкова много храни, които обичам. Спрях месото от раз. След това дойде ред на всички останали животински продукти. Но един път в седмицата си позволявам козе сирене. Забравих за захарта, всичко сладко, алкохола и кафето. Все още нямам такъв успех с цигарите… но ще дойде и този ден.
Наложи се да изхвърля от менюто си и доста полезни зеленчуци, защото при мен ендометриозата е засегнала повърхностно и червата. Например ако хапна боб или леща настава истинска война в тялото ми – неистови болки в червата, подут корем, газове… къркорене и други шумове.
Няма да влизам в излишни подробности, но само ще спомена, че не консумирам нищо пакетирано, газирано, натурални сокове и т.н.
Общо взето съм роб на червата си. Но пък се чувствам добре и мога да нося дънки с висока талия… 😉
Ще отворя една скоба и ще споделя, че благодарение на ендо диетата, която спазвам, успях да сваля за осем месеца 25 килограма, които натрупах по време на бременността.
Химия, красота, пъпки, акне и пак химия
Ако следите блога ми, ще видите, че на моменти се хваля как цял живот съм имала перфектна кожа и не ми се е налагало да покривам лицето си с тонове фон дьо тен. Ами, така си е. Но всичко хубаво е до време. Заради ендометриозата пострада и кожата ми. Така и не получих адекватно обяснение от родните дерматолози. Лекуваха ме за какво ли не, някои се опитаха да ме убедят, че трябва да посещавам точно тяхната частна практика, където да ми правят най-различни терапии за стотици левове. Така и не стигнах дотам, а взех нещата в свои ръце. Не вярвам много много на нашите лекари. Имам си гинеколог, който откри заболяването, който ме подкрепя.
Един ден просто изхвърлих в кошчето всички гримове, кремове, лосиони, шампоани… край на химията. Спрях да си боядисвам и косата, защото боята за коса е най-токсичното нещо, което можем да сложим върху кожата си. А през скалпа всички тези отрови влизат по най-бързия начин в кръвоносната ни система, а оттам и в органите ни. И си седят и ни увреждат в продължение на месеци. Не ме е срам, че се разхождам по улиците с посивели коси… българите трябва да се научат да живеят извън остарелите си разбрания.
Освен боята за коса, елиминирах и всички гримове и кремове, които не са натурални. Не беше толкова лесно, защото ми отне доста време, докато намеря козметиката, която пасва идеално на кожата ми. Заслужава си, повярвайте ми!
Нали знаете как, когато жената е бременна, кожата на корема ѝ се опъва, сърби я и излизат стрии. При мен не се получи точно така, да, имах ужасни сърбежи с нарастването на корема, но стрии нямам. През цялото време единственото, с което се мажех беше крем от карите, какао и кокос.
…и още нещо…
Сега идва ред на малките промени и добавки, които направих в борбата си с ендометриозата. Разбира се, че и аз пия хранителни добавки. Гледам да са веган, за да избягвам някои мини врагове на ендото. Няма да ги изброявам тук, само ще вметна, че най-новата добавка, която добавих е селениум – бори възпалението, a и магарешки бодил.
Ендометриозата ме направи много по-любознателна, накара ме да търся алтернативно лечение при ендометриоза, което да ми помогне в борбата с болката. Да, за нашата болест все още няма лечение. Нито операция, нито хормонално лечение, нито пък бременност ще ни избавят от ендото. Но вярвам, и от опит смея да кажа, че можем да си помогнем с алтернативни методи.
В последните няколко месеца спрях да пия, каквито и да било хапчета. Вместо това помагам на тялото си с различни чайове. Вярвам, че прилагането на билки при ендометриоза трябва да присъства в ежедневието на всяка една от нас. Наистина това изисква голямо търпение и упоритост, но всяка една от нас трябва да даде шанс на алтернативното лечение при ендометриозата.
Спортувам вкъщи, правя упражнения в зависимост в коя фаза от месечния си цикъл съм. Разхождам се много в парка. Не претоварвам тялото си, а гледам да му помагам.
Научих се да живея в хармония с тялото си и да се радвам на настъпващата менструация. Ако успеем да осъзнаем важността на нашата менструация, то ще направим и тази огромна стъпка, която ни е нужна, за да се чувстваме добре всеки ден. Момичета, нека си го кажем направо, няма смисъл да се съревноваваме с мъжете около нас… вместо това можем да разберем какво ни прави различни от тях и да използваме силните страни на тези различия. Вместо да се чудим какво по дяволите пак не е наред с нас, просто можем да опознаем тялото си и да му дадем това, от което се нуждае.
Казвам се Лора и имам Ендометриоза. Болката, с която съм принудена да живея, ме накара да променя целия си начин на живот… да преоткрия красотата на природата, живот без токсини и здравословно хранене. Научих се да контролирам ендометриозата изцяло с алтернативни методи. Именно болестта е причината да създам My Organic Life, блог, в който споделям как се справям с болестта.
Лора Ризова
Последни коментари