0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

От няколко дни започвам да пиша и спирам. Имам въпросник пред себе си за улеснение, изпратен ми от Меги. Въпросите са лесни, отговорите не са.

 

Животът ми преди ендометриозата. Симптомите… Диагнозата…

Била съм дете, беше хубав и безгрижен живот преди ендометриозата. Цикълът ми, като на повечето жени с ендометриоза дойде много рано, на 12 годишна възраст. Още си бях дете… Никога не беше леко, никога не беше неусетно, приятелките ми съзряха по-късно, чувствах се като извънземна.

Помня, че беше лятото и играехме на „Стражари и апаши“, тичахме и слагахме онея ми ти стрелки и аз усетих струйки кръв да се стичат по краката ми, бях с жълта пола на цветя и бели маратонки. Помня капките кръв по маратонките, помня, че помислих, че умирам, защото никой никога не беше ми казал, че това може да се случи, че е нещо нормално.

Майка ми е мислила да ми каже по-нататък, на нея самата цикълът й е дошъл на 16… ех, но така и не ми каза… и аз и моята приятелка, която бе с мен, помислихме, че умирам. После… много пъти съм „умирала“ по време на цикъл и не само… болки нечовешки, повръщане, безсънни нощи и хиляди въпроси: Какво ми е? Какво се случва? Защо не съм като останалите?

 

Много пъти съм „умирала“ по време на цикъл и не само…

 

След 6 години в провалени ваканции, изпуснати училищни занятия, пропуснати мачове (бях сериозно ангажирана със софтбол) аз бях диагностицирана с… гастрит. Спомням си – зарадвах се, че имам диагноза и ми дадоха лекарства. Бях на 18 години. Правих диета, пиех Раматидин и чаках чудото. А чудото не идваше…

На 22 срещнах голямата любов, на 23 се оженихме. На 25 се роди сина ни. Имах прекрасна бременност, бях толкова щастлива. Промених си цялостно храненето, по-здравословно не съм се хранила в живота си, разнообразно и полезно. Коремът се успокои и бях на седмото небе. Имах леко циничен доктор по онова време, все ми повтаряше: „Хапвай умерено, не за двама, да не стане като повечето родилки напънал се слона и родил мухата“. Много му се вързах и се грижех за себе си през бремеността. Качих само 7 кг, бях образец. Ден след раждането бях същите килограми като преди забременяването. 

Последваха трудни години… Всичко беше наред у дома и толкова изпълнен и щастлив живот, а аз все боледувах, все нещо ми имаше. Кърмих 8 месеца и след това спрях и цикъла ми се възстанови – болки яко, кръвотечения, нощни изпотявания, нерви, сърцебиене. Станах 48 кг, а съм висока 170 см и изглеждах като анорексичка.

Тогава нещо се обърка. Трябваше да се връщам и на работа, та някак и това се вмести в лудата ми напрегната програма на хипохондрик. Аз винаги съм се вглеждала прекалено в себе си и съм се страхувала, това неминуемо е изострило и начина, по който се чувствам. Сега години по-късно знам колко важно е вътрешното спокойствие и се стремя всячески към него. Ако можех сега да се върна към моето 26-годишно Аз да прегърна това уплашено младо момиче и да му кажа, че всичко ще бъде окей. 

 

Сега години по-късно знам колко важно е вътрешното спокойствие и се стремя всячески към него.

 

Върнах се аз на работа, с лудия ми цикъл, с шантавия ми корем, с цялата палитра от неясни за мен симптоми, определени от няколкото доктора, които посетих за „психично разстройство и следродилна депресия“, хаха. 

На 29 г. се събудих една сутрин с болки в ляво, не спряха два дни, разпростряха се към бъбрека и към крака. Отидох на лекар, видяха, че съм пукнала киста, излязо се всичко в коремната кухина и ме изпратиха у дома с два антибиотика.

Помня колко много време продължи тая работа с болката, инфекцията бе сериозна, получих и цистит и влагалището ме болеше зверски при прегледите. Мина много време с болки, останаха гадни сраствания и хронични болки. От тоя момент насетне все нещо ми зацапваше, все нещо не ми беше ок.

И така до 2010 г, когато бях на 31 вече беше нетърпимо, имах кризи продължаващи с дни – да не мога да стана, ужасни болки в корема. След обикаляне по некадърни доктори намерих и най-накрая моят доктор – Карагьозов, тогава работещ в Токуда. Кисти в ляво, кисти в дясно – насрочихме операция. Мина добре и ми изписа лечение със Золадекс за 6 месеца. То бе много леко, противно на всичко което изчетох по онова време във форумите. Нищо ми нямаше, настъпиха щастливи 6 месеца на пътешествия безкрайни с моят мъж и детето. Толкова хубаво ми бе без цикъл, без болки и без тревоги. 

И така последваха 8 безгрижни години. 

След изключително тежък стрес (загубих обичния ми съпруг преди 4 г.) ендометриозата се завърна, заедно с Базедова болест този път.

Кисти, инфекции, постоянно кървене, много по-тежко е на 40… последва операция отново при моя доктор, последва отново Золадекс, само дето тоя път ми „разказа играта“. Много тежко ми беше. Но мина и това!

А сега, две години след операцията пак видях киста на последният преглед. Жълто, зелено тяло… не знам каква е, и те не знаят – никога не са знаели със сигурност, тъжно е как пък в 21 век една машина не измислиха с която да им светят различните кисти в различни цветове. Или пък да им говори, да им шушне в ушето: „шшш, тази киста не е ендометриозна, не плаши жената!“

Била май ендометриозна. Не искам да знам. Аз се промених. Исках да се променя. Не се идентифицирам вече с болестта си. Членувам и в други групи, самонаричат се Базедки, Хашимотки, ай сиктир. Гледам на себе си като на здрава, млада жена. Само на 42 съм. Загубих прекрасен мъж в живота си твърде рано… обаче животът ме обича, защото и аз го обичам и го ценя… и ме дари с друг прекрасен мъж. От него уча всеки ден толкова много. Той е швед, а шведите са спокойни хора, те са безстрашни в моите представи, ценят живота и го обичат, радват му се всеки ден. Вечно забързаното куку, което бях, се научи да седне и да чуе вътрешния си глас, научи се да чува музиката, а не просто да я слуша, научи се да отиде в планината и да се радва на природата, научи се да бъде смела, да си топне краката в студената вода, а студа лекува… “когато ти е студено не те боли душата“ –  казва Вим Хоф… 

Научих се да обичам тялото си и да се грижа за него, то все пак е единственото постоянно жилище, което имаме на тази земя, нали?

 

Какво бих казала на другите?

Първо бих цитирала мой любимец, Джим Рон: “Ако не ти харесват нещата около теб – промени ги. Ти не си дърво…”

Ако все пак не можеш да ги промениш, промени себе си.

Ендометриозата може да заспи. За кратко, за дълго или завинаги. Обичай я. Не се страхувай от нея. Бъдете приятели. Много добре опознали се приятели.

 

Автор: Мария Стоянова