0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Здравейте,

Казвам се Михаела и съм на първо място човешко същество. Чувствам, мисля, мечтая, смея се и се тревожа като вас. Трудно е да се опише цяла човешка вселена в няколко изречения, тъй като съм съвкупност от копнежи, постижения, разбирания и начин на мислене, които правят моя малък свят толкова чуден!

От дете съм мечтател и от дете страдам от хронични заболявания. Тези двете някак все вървят ръка за ръка. От 11-годишна скоростта, с която хронични заболявания се присламчват към мен, е може би пропорционална и на личните ми и професионални успехи. На 30години съм, архитект по професия. От 6 години живея и работя в Лондон, участвам в строителството на проекти, които надминават и най-смелите ми мечти. Обожавам да рисувам, природата, птичките и пчеличките 😀

 

От 11-годишна скоростта, с която хронични заболявания се присламчват към мен, е може би пропорционална и на личните ми и професионални успехи.


Гинекологичните ми проблеми започнаха отдавна и бяха диагностицирани на 16-годишна възраст, като освен поликистозни яйчници, ендометриозата също се добави към списъка със заболявания.
За съжаление, макар и често срещани, тези заболявания са непрестанно пренебрегвани от медицинските лица и често са обгърнати от облаци неяснота, съпътстващи с неадекватни и дори вредни препоръки. Това трябва да спре.

Всички лелки, комшийки и колежки обожават да вадят от чантите си най-новата и ефективна добавка на света, изцеряващата и в абсолютното информационно затъмнение, ние действаме, пием, ядем и приемаме какво ли не, подчинени до живот на водещата акция “здраве”. От отчаяние. Това трябва да спре.

Ние, страдащите от ендометриоза и хронични заболявания, сме заглушавани с години. Не е ли парадоксално, че ендометриозата е открита преди 100 години и все още няма лек?!?! Как е възможно да живеем в толкова напреднал свят, когато теми като полово и сексуално здраве са все още табу? Това трябва да спре.

Как се предполага да се справим с това, което изпитваме и ни съсипва, когато ни се вменява и вина, че видиш ли ти нещо сме съгрешили, направили или пък това състояние е следствие от прегрешение; или пък, ако нищо не може да се засече като “грях”, то женската ни сила не е достатъчно женска. Това трябва да спре.


Фактите са, че:


🎗Никой не е твърде млад, за да има ендометриоза!
🎗Никой не е твърде стар, за да има ендометриоза!
🎗Ендометриозата може да се срещне и сред мъже (горките, как ли биват диагностицирани не искам и да мисля).
🎗Раждането на дете не е лечение!
🎗Хистеректомията не е лечение!
🎗Премахването на яйчниците не е лечение!
🎗Ендометриозата Е заболяване на ЦЯЛОТО тяло!

Информацията спасява, адекватността е цяр, безстрашието, рационалността във взимането на последващо решение са нашият спасителен пояс, защото лечение все още НЯМА.

Много от тези неща разбрах по трудния начин. След две лапароскопии имах възможността да бъда прегледана от специалист на световно ниво. Новините са следните – имам ендометриозна тъкан в цялата коремна кухина! Всъщност цялата коремна кухина и органи са повече ендометриоза, отколкото каквото и да е друго. Казвам това, за да сложа удивителен знак и да почертая, че често болките ни може да са породени от ендометриоза по червата, пикочния мехур, стомаха, дори дробовете и мозъка.

Познавам жени, които “пишкат” чрез приложение вследствие на усложнения от ендометриозата. И все пак се намираме тук, където отнема години, понякога над 10, за диагностициране на заболяването и толкова много неща се пренебрегват, което води до непредотвратими нарушения и щети! Мнозинството лекари гледат само яйчниците и матката и дали има кисти по тях?!? А срастванията, адхезиите, лезиите, а какво за дълбоката ендометриоза, а…. нещо за повръщането до състояние на гърч, неспането, бруталните крампи, кръв в урината, да не можеш да се наведеш да си сложиш обувките?…. някой…нещо…. А… да забравих, нормално е, те повечето жени са така. Пий два нурофена и в леглото, без самосъжаление, госпожА!

Знам, че мечтая твърде смело, но ТОВА ТРЯБВА ДА СПРЕ, за мен е равностойно на престъпление и тотално посегателство.

Благодаря на Фондацията, за топлия прием и откликването на съобщение, което им изпратих в 3 през нощта, когато бях в силни болки и се чудих как да споделя всичката тази информация, която имам, знам и с която съм се сдобила. В Англия подходите са много различни и въпреки че на световно равнище има много какво да се направи и проучи за това заболяване, има страшна разлика в третирането и диагностицирането на заболяването между двете държави. Не казвам кое е по-доброто или по-лошото, просто са различни и може да са ни в полза по различен начин.

Целта ми е да бъда “информативен мост”, за да може повече българки да са информирани какви опции имат пред себе си, защото трябва да се научим да менажираме заболяването до настъпване на менопауза.

С вас съм, болката ви е валидна и има значение!

Михаела