Моята първа среща с ендометриозата
Когато влязох в кабинета на гинеколога през онзи юнски ден на 2021 г., бях изпълнена с очакването всичко да е наред и да започнем с опитите за бебе. Не съм мислела, че пътят към бременността ще е толкова дълъг. Това е моята ендо история.
Не помня как точно се почувствах, като чух думите “Тук има едно образувание”. Може би донякъде бях уверена, че със следващата менструация ще изчезне. Това обаче не се случи. На следващия ми преглед няколко седмици по-късно директно ме насочиха за операция със съмнение за ендометриозна киста на яйчника, голяма около 4 см.
Вече бях малко притеснена. Може би от думите на гинеколога, че не е добре да чакам и още по-малко да забременявам с киста в корема. Имах чувството на неотложност и бързане за операция, а това от своя страна напрягаше и без това трудната ситуация.
Обсъдих с партньора и родителите си различните варианти и 5 дни по-късно бях на преглед в София. Бях решила, че задължително ще взема второ мнение от специалист в гинекологичната хирургия. На прегледа получих същото становище за операция, а кистата се бе увеличила с няколко милиметра. Взехме решение да се подложа на лапароскопска операция с робота da Vinci, тъй като била много прецизна и максимално щадяща.
Операцията
Насрочиха операцията за след една седмица – на 6-ти юли. Бях по-спокойна, защото вече познавах от прегледа докторката, която щеше да извърши процедурата. Настаних се в болничната стая и се приготвих. Сутринта на 6-ти юли влязох в операционната зала с чувство на неизвестност, но и увереност, че всичко ще мине добре.
Вероятно всичко е продължило не повече от 3 часа – събудих се в ранния следобед в стаята с няколко маркуча, закачени по мен. Добре помня гаденето и повръщането първите минути, докато медикаментите се изчистят от организма ми. Лежах неподвижно заради шевовете и катетрите по мен. Имах чувството, че имам буца, заседнала на гърлото, но не можех да се закашлям или да говоря с глас. Единствено писах на роднините ми, че операцията е минала.
Останах още 4 дена в болницата и с всеки изминал ден имах чувството, че вече всичко е зад гърба ми. На изписването докторката ми каза какво следва оттук насетне – опити да забременея в рамките на 3-4 месеца и терапия със Золадекс, в случай че не успея. Аз бях сигурна, че ще успея, като всяка жена, която копнее да има дете.
Желанието да стана майка
Желанието ми да стана майка не бе от година или две. Още преди 5 години, когато следвах в чужбина, то сякаш нарасна в мен – всеки път, като видех малко бебе с неговите родители, очите ми се насълзяваха. Тогава обаче забременяването не бе на преден план – още следвах и бях на стотици километри от партньора ми. А може би тялото ми е давало знак, че е време…
Новината за втората киста
Опитвахме да зачена повече от срока, който ми бяха дали в болницата – цели 5 месеца. В края на 2021 г. така си мечтаех за една коледна или новогодишна вест… За жалост не се случи. Така през януари 2022 г. отидох на гинеколог с нагласата, че ще направим изследвания, за да разберем къде е проблемът. Не съм мислела, че ще чуя думите “Образували сте нова киста (2 см.). Необходимо е да минете на Золадекс за 6 месеца.”
В този момент помня, че бях доста стъписана. Не бях готова за това. Изпитвах разочарование, че бременността се отлага до второ нареждане.
Започнах терапията не по-малко мотивирана да се справя и с това. Веднага след прегледа се разтърсих в интернет за рецивиди при ендометриоза и инжекции Золадекс. Тогава попаднах на Фейсбук групата и сайта на Фондацията. Не можех да повярвам колко много неща научих – неща, които ми се искаше да знам още първия път, когато ме диагностицираха.
Промените в начина ми на живот
Веднага предприех стъпки да започна хранителен режим без захар и глутен, да увелича движението и да опитам да намаля стреса. Бях решена, че няма да разчитам единствено на Золадекса да ми реши проблема, а ще имам активна роля в терапията.
Вярвам, че излекуването зависи изцяло от нас и нашата вътрешна сила. Лекарствата могат да донесат временно оздравяване, което обаче, ако не е подкрепено от вътрешната ни енергия, ще е само временно.
Най-интересното е, че на прегледа в началото на февруари, непосредствено преди поставянето на първата инжекция, кистата ми бе намаляла с няколко милиметра. Единственото, което бях променила в начина си на живот, бяха диетата и емоционалната ми нагласа.
Аз съм от хората, които вярват в невидимия свят и потока на енергията. Затова се заех да хармонизирам тялото и ума си – започнах по-активно на медитирам и да правя йога, както и да намирам време да изразявам себе си чрез изкуство.
Връзката на стреса с ендометриозата
За мен лично съществува такава връзка. Поглеждайки назад, в ума ми изникват десетки моменти, в които съм била под напрежение в работата и ежедневието – оставайки редовно още час след края на работното време; пренебрегвайки разходката на обяд и честите почивки от компютъра; получавайки главоболие, което продължава с дни.
Сякаш вече ясно мога да различа всички онези знаци, които тялото ми е давало, за да ме накара да забавя темпото. Понякога си мисля какъв разговор бих провела с него, ако беше човек:
Аз ти давах толкова много сигнали, но ти не ме послуша. Казвах ти, че е време да забременееш. Казвах ти да релаксираш и да не ме натоварваш. Не ме послуша. Сега ще почакаш още малко, защото аз не съм готово за бебе.
– Извинявай, че пренебрегвах твоите нужди. Ще се постарая да се грижа по-добре за теб, за да си здраво и в оптимално състояние, когато забременеем.
Терапията със Золадекс
В началото тези 6 месеца ми се виждаха като много дълго време. Постепенно се успокоих, приемайки, че мога да използвам този период, за да подобря здравето си. Покрай работата седмиците минаваха почти неусетно, а аз подхождах с любопитство към всяка нова здравословна рецепта. С интерес установих, че има толкова много храни, които мога да ям – сякаш повече от тези, които да избягвам.
Едно положително нещо на ендометриозата е, че ме направи експерт в приготвянето на здравословен хляб.
Вече съм в края на терапията след 6-тата инжекция. Успях да премина през всичко това, подобрих храненето и съня си, даже свалих килограми и се погрижих за червата си. За последното се радвам най-много – от малка смятах, че имам корем просто защото такава е структурата на тялото ми. Голяма залуда. За всичко е бил отговорен хранителният режим. Хубавото е, че да имаш здрави черва, е съзнателен избор, който всеки може да направи чрез простички стъпки.
Следващата стъпка за мен е успешното забременяване, след като цикълът ми се възобнови. Отново имам 3 месеца срок от гинеколога, след което трябва да ида на преглед. Вече не се пренавивам, че обезателно трябва да станат нещата. Просто ще се радвам на живота и естествено ще продължа да прилагам всички здравословни неща, които научих прокрай доброволчеството ми във Фондацията.
На всички вас, които сте по пътя на ендометриозата, пожелавам успех и вяра, че нещата ще се случат! А аз се надявам скоро да получа добри вести. 🐣
Автор: Паулина Зарева
Последни коментари