Ендо истории: Самуела

Ако щете ми вярвайте, няма нищо по-хубаво от това години наред, изпълнени с ужасно тежки менструални болки, припадъци, повръщане и няколко дни всеки месец, прекарани в леглото с болкоуспокояващи, да намерят своето обяснение.

След радостта от това, че най-после си научила, че страдаш от нелечимо гинекологично заболяване, идва следващият етап – гневът. При мен, този гняв беше насочен към всички жени от ранното ми тийнейджърство досега. Добре де, аз се гърча от болка всеки месец, неспособна съм дори чаша вода да си налея сама, а всички мои близки, учителки и приятелки ми казваха, че „менструацията не е болест“.

Може би единствената жена, към която не изпитвах гняв, беше гинеколожката, която посещавам от 11-годишна насам. Тя е прекрасен лекар, който през последните години усилено търсеше причината за болките ми, просто техниката, с която работи, е стара.

А след гнева, идва страхът. Вече си прочела достатъчно по темата, разбираш през какво най-вероятно ще преминеш (невъзможност за забременяване, операции, хормонални терапии) и съвсем нормално, започваш да се страхуваш. Аз съм безкрайно благодарна, че когато наистина ме хвана страх, имах възможността да прочета повече в сайта на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“, както и да се присъединя към групите във Фейсбук. 

Казват, че клубът на жените с ендометриоза е най-лошият клуб, към който можеш да се присъединиш, но е пълен със страхотни членове. Съвсем вярно е.

При мен, последната фаза от осъзнаването на диагнозата беше неистовото желание да помогна на други жени. Така или иначе ме боли всеки месец, поне това да придобие някакъв смисъл. Свързах се с Фондацията и казах, че искам да помагам, с каквото е нужно. Затова и в момента четете тази история. 

Има няколко неща, които бих искала да кажа на всяко момиче, което се чуди дали случайно няма ендометриоза. Това са неща, които ми се иска да можех да науча по-рано. 

1.Ако някой ти каже, че е нормално да те боли непоносимо много по време на менструация, не му вярвай.

Независимо дали този „някой“ е лекар, родител, приятелка или роднина. Не е нормално да боли. Не е нормално да не можеш да станеш от леглото, заради болката. Не е нормално да трябва да пиеш шепи с болкоуспокояващи, за да можеш горе-долу да функционираш… което ни води към т. 2

2. Не прекалявай с болкоуспокояващите.

Знам, че боли неистово. Знам, че понякога дори не можеш да дишаш от болка и би дала всичко да спре. Повярвай ми, знам.

Но също така, знам до какво води злоупотребата с болкоуспокояващи. Изпивах дози, които могат да упоят средно голям слон. Накрая вече нищо не действаше – съвсем нищо.

Точно в този момент, плачейки от болка, реших, че ще опитам без болкоуспокояващи. Беше толкова ужасяващо, че мислех, че ще умра. Не се случи (очевидно). Осъзнах, че страхът от болката е толкова силен, колкото и самата болка. Затова спрях да се опитвам да потискам страха с хапчета. Предполагам, че черният ми дроб е доста благодарен за това ми решение.

Това не означава изобщо да не пиеш болкоуспокояващи. Съветът ми е да ги редуваш – единия месец един вид, а другия месец – друг. Също така, опитай да ги пиеш само през първия и втория ден от менструацията, без да надвишаваш дневната доза. 

3. Намери правилния за теб специалист.

Някой, който се отнася с уважение и разбиране към състоянието ти, като същевременно е достатъчно компетентен. При мен този човек беше Симона Вътева, тя е клиничен нутриционист. Попита ме дали не съм мислила, че може да имам ендометриоза. Бях мислила доста по темата, но моята лекарка отричаше диагнозата при всеки преглед. Симона ме изпрати при д-р Иво Тодоров, който е наистина добър диагностик. След това, тя ми помогна да си изградя навици за хранене и начин на живот, които да намалят тежестта на симптомите. А това ни води към т.4…

4. Промяната в храненето и начина на живот няма да излекува ендометриозата, но със сигурност ще помогне много за облекчаване на симптомите.

Ендометриозата не е хормонално, но е хормонално зависимо заболяване. Това означава, че се влияе от всяка промяна в тялото. Затова е важно да се грижиш за себе си – 8 часа сън (при това в правилните часове), балансирано и чисто хранене (без преработени и възпалителни храни), движение (тук нямам предвид силови тренировки) и управление на стреса. Не казвам, че е лесно, нито, че навици се изграждат за един ден. Но този път към здравето и грижата за тялото ти ще те научат на много, най-вече на това да се обичаш повече. 

5. Присъедини се към общност.

Вярвай ми, чувството, че не си сама в това, е невероятно. Не е необходимо да ставаш доброволец (въпреки, че е доста добра идея), но можеш да се присъединиш в български и световни групи на жени с ендометриоза в социалните мрежи. Можеш да последваш страшно много профили, пълни с полезно съдържание от цял свят. Между другото, има доста страници с черен хумор за ендометриозата. Любимата ми е @ohhhendocomic в Инстаграм – смяла съм се през сълзи, буквално. Последните проучвания показват, че ендометриозата е дори по-често срещата от 1 на всеки 10 жени. Не позволявай да се чувстваш сама или неразбрана. 

По някакъв изключително странен начин, има някои хубави „странични ефекти“ от ендометриозата. Повечето жени с тази диагноза работим страшно много, може би, за да компенсираме дните, в които ни боли неистово. Диагнозата се явява някакъв вид успокоение, че имаме право на няколко дни вкъщи, в които да си починем. Помага ни да си обърнем повече внимание и да се научим да се грижим за себе си. Освен това, дава възможност да намерим други страхотни жени, с които да споделяме за това, през което преминаваме. Тук отново искам да изразя безкрайната си благодарност към целия екип на Фондацията – момичета, вие сте истински герои! 

В заключение, пожелавам на всички момичета, които четат тази история, да не се присъединяват към „клуба“ на ендометриозата, но ако случайно чуят диагнозата, да знаят, че са добре дошли. 

Самуела Вълкова