Пак дойде зимата и стегнах куфарите – започваше зимния сезон, а за мен той означаваше работа в една далечна страна.
Бях влюбена и въобще не ми се тръгваше (знаете колко си отплеснат в това състояние). За него няма какво да ви разказвам, така или иначе е минало!
Средата на сезона от нищото започнаха зверски болки, някъде долу в дясно ли, в средата на корема ли, никога не можех да кажа къде точно ме боли, не можех да локализирам. Цикълът ми беше обилен със зверски болки, нещо ново за тялото ми. Изтърпях, но това започна да се повтаря често.
Подут стомах, запек, болки които се местят постоянно от десния яйчник към пъпчето и о, боже… какво е това? Става все по-нетърпимо, стигнах до спешен кабинет – а там, заради ски пистите, бяха свикнали да бинтоват само счупени крака и ръце. Никой не мисли по-дълбоко от това. Разбира се, заради описаните болки долу в дясно ме преглеждат за апендицит.
Търсенето
Резултатите от изследванията са прекрасни. Здрава съм като кон, до следващите 15 дни. Засякох, че това ми се случва на цикъл и овулация, но отне време. След няколко посещения в спешния, започнаха да се замислят, че ми трябва скенер. Прибрах се моментално и започнах да действам – скенер, доктори, мнения, консулти. Видяха шоколадова киста, но тя изчезна скоро.
За мое щастие лятото мина прекрасно, незнайно как всички болки изчезнаха. Всички проблеми, дали защото се бях влюбила отново! Всичко „изфиряса“, обичам тази дума! Оказа се, че съм се запознала с доста интересен човек, започнах нов живот, с нов човек до себе си.
Забравих да се представя, на 37 години вечно скитаща девойка. В новия ми живот ми беше добре – удобно, странно и различно от досегашния.
Диагнозата
Но дойде зимата и се превих отново! О, Боже какво става пак!
Дойде първата лапароскопия, и диагнозата… ендо… какво?, какво ми обясняват тези доктори, стига с тези сложни термини. Какво, какво… доцентът ми обяснява нещо за инвитро, 6 месеца, много сраствания, трудна операция, започнала лапароскопски преминала в отворена. Нищо не чувах, въобще не разбирах какво ми говори.
Трябваше ми седмица да произнеса правилно диагнозата на моето тяло, но не на моя дух. Знам, че ми няма нищо, просто тези болки. Има и нещо друго, това бебе защо не става? Чета, чета, но не искам да повярвам. Добре де, доцентът ми обяснява нещо за 6 месеца ако не стане бебе, почваме инвитро процедура.
Да, ама не, нова киста, огромна… е, сега вече започнах да “ затоплям водата „. Чета отново, ровя и както дядо Боже винаги те среща с точните хора в даден момент – срещнах нея, една от 10; може би срещнах теб, тази която четеш и знаеш какво е болката и ендометриозата. И тогава започнах да се замислям сериозно – не знаех, че и други момичета изпитват същите болки и кошмари.
Нови приятели и нов поглед към нещата
Тя ми стана супер близка много бързо, защо ли!, защото ме разбираше, защото и нейното тяло се гърчи от болки. С нея осъзнах какво ми се случва. И станах сериозна и чувствителна на тази тема.
Отново последва разрез и обяснения от докторите. Е, сега вече всичко им разбирам. Не, не съм поумняла, но съм осъзнала какво нося, на какво се е предало тялото ми. На тази черна паяжина, която се разраства с месеци. Нямах време да мисля вече, четох, че най -големия враг на това е инвитрото. И хукнахме, през глава, крака, посред нощите и дните.
Попаднахме при доктор, който ми допадна, и той започна по схема…….! Сега съм на 39 и отново съм влюбена, момичета, наскоро го прегърнах за първи път – 3,500 кг, 51 см, моят син!
За цялата бременност мога да напиша ферман, вярвате ли ми? Въпреки радостта, ме е страх от болката, която може да ме атакува всеки момент.
Стискам палци на всички ни. Стискайте зъби, намерете начин да се влюбвате. Помага МНОГО!
Автор: Ива Костова
Последни коментари