0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Статията е публикувана първоначално в сп. „Искам бебе“, бр. 10.

 

Когато говорим за ендометриоза, темите най-често се въртят около болката, депресията, безплодието. И наистина много голям процент от жените, които имат това състояние в живота си имат и сериозни трудности да заченат или износят дете. Много чести са и случаите самата диагноза да дойде в процеса на опитите за забременяване, когато двойката след известен период без положителен резултат тръгне по лекари, за да установи причината за проблема. Понесени във водовъртежа на неуспешни опити за забременяване, често започваме да възприемаме бременността като крайна точка на пътуването и в съзнанието ни стои представата, как след това всичко е „цветя и рози“. Но дали е така?

 

Бременност – време за промяна

 

Първата бременност е особен период за жената. А за жена, която има в живота си диагнозата ендометриоза е още по-специален. Болките са забравени, фокусът е сменен. Мотивацията да се погрижиш за себе си е още по-голяма, защото вече не става дума само за теб. Обръщането навътре и погледът към промяната, която те очаква те водят по път на големи промени.  

Като жена, преминала през един missed аборт, и вече видяла двете чертички на теста отново, бях по-осъзната от преди, не допуснах да се предам на страховете си. Бях открила йога. Усещах какво ми дава движението, разтягането и отпускането. Бях открила какво ми дава медитацията, покоя, тишината и свързването със себе си. Този път не спрях да се движа. Посещавах класовете си по йога до последната седмица преди да родя. Йога учителката ми съобразяваше упражненията със състоянието ми, а аз се учех отново да слушам тялото си и да се съобразявам с промените, които непрестанно се случваха в него.

Бременността и разтягащите, отпускащи пози на йога ми помогнаха да сведа до минимум срастванията, които неизбежно се образуват след всяка операция. Освен това йога ми даде техники за дишане и отпускане, които щяха да ми помогнат по време на самото раждане. Движението помогна на мускулите ми да поддържат тонуса си и да са подготвени за интензивното натоварване на естественото раждане.

Освен движението, вече бях осъзнала значението на храната за поддържането на добро здраве. Освен това бях попадала на много статии и лекции колко уязвимо е малкото същество, което растеше в мен. Интересен факт е, че системата на майката разпознава в ембриона, който расте в тялото й, външно за нея тяло. При първоначалната имплантация имунната система на майката бива естествено подтисната, за да не отхвърли бебето. Проблемът идва от това, че разпознавайки го като външен обект, тялото на майката е склонно да очиства всички токсини в посока бебето.

Знаейки всичко това и с цел да си съставя балансирана и здравословна диета, както и да включа необходимите добавки, се свързах и с нутрициониста Маги Пашова. През месеците на бременността тя ми помогна да балансирам храненето си и ми даде ценни съвети  как да процедирам след раждането. Много жени приемат добавки за бременни, като фолиева киселина, желязо, магнезий, мастни киселини през цялата бременност и в момента, в който родят грижата за тях самите отива на заден план. Това се случва някак естествено, но в тези първи месеци системите на майката и бебето са като скачени съдове и начинът, по който майката се грижи за собственото си тяло директно рефлектира върху детето. Съветът, който много лекари пропускат да ни кажат е да продължим с добавките, които сме пили през бременността поне два три месеца след като сме родили. Този прост съвет може да ни спести анемия, следродилна депресия, липса на кърма и доста други състояния.

 

Раждането – естествено или секцио

 

Ние зачеваме това дете, износваме го и му помагаме да дойде на бял свят, активно и осъзнато. Цялата ни система, цялата ни женска физиология работи в съвършена хармония, за да подпомогне този процес. 

За мен беше изключително важно да имам възможност да родя естествено. Отдавна бях разбрала за ползите, които носи естественото раждане, особено за мен, като жена с ендометриоза, както и за рисковете, които носи едно секцио. Затова използвах периода на бременността, за да се информирам, както за лекари и болници, така и за самия процес на раждането и ролята на майката и бащата в него.

Раждането е много интензивен и натоварващ, но и напълно естествен процес за системата и на майката и на бебето и за да преминем леко през него трябва да бъдем адекватно подкрепени. Подкрепени от акушерката, защото тя е човекът, участващ в процеса на едно естествено раждане, от дула, от бащата и не на последно място от самите себе си. Както казва Робин Шарма – „ С по-добро разбиране правим по-добри избори, с по-добри избори постигаме по-добри резултати.“ Затова моят съвет е – информирайте се. Един от най-смислените курсове, които посетих за подготовка за раждането беше курса на Олга Дукат „Информиран избор за раждането и след това“. В него освен всичко друго тя разяснява самите етапи на раждане, както и хормоналните промени, които настъпват в тялото на майката, също и как влияе външната медикаментозна намеса и стресовата обстановка на целия процес.

Много жени се плашат от болката по време на естественото раждане. Спомням си първият лекар, при който отидох, за да обсъдим раждането на нашето бебе с неговия екип. Той се опита да ми обясни, че болката при естественото раждане можела да се сравни с болката от счупена бедрена кост, но десетократно умножена. Първата ми мисъл беше: „Защо мъж се опитва да ми обяснява, колко силно боли да раждаш? Той пробвал ли е?“ и следващата ми мисъл беше: „ Ако някога беше опитвал колко боли да ти дойде цикъла, когато имаш ендометриоза, никога нямаше да ми ги говори тези неща.“ Не родих при него. Прецених, че нямам работа при лекар, който не вярва, че самата аз мога да понеса дадено ниво на болка. Родих без да си избирам екип. В частна болница. Човекът, който най-активно участваше в процесът на раждане, след мен и съпругът ми, беше акушерката.

По време на курсът на Олга научих, че стресовата обстановка забавя, дори и временно спира процесът на раждане. Съвсем естествено следствие на животът на нашите предшественици сред природата. Ако женско животно започне да ражда, но усети че наблизо има опасност, трябва да има възможност да избяга от нея. Затова и в ранните етапи на раждането стресът намалява контракциите. А, болничната обстановка е силно стресираща за много жени, особено жени, които имат ендометриоза и животът им е бил изпълнен с прегледи, лекари, инжекции, лекарства и дори в някои случаи операция. Затова един добър съвет е да се доверите на дула. Това е жена, която подкрепя жената в първите етапи на раждането, както и партньорът й. В много случаи мъжете са много по-стресирани от случващото се и в стремежът си да спасят и да помогнат на половинката си, могат несъзнателно да се намесят в естествения ход на раждането. Дулата ще ви помогне да се почувствате спокойни и ще ви насочи, кога е най-добре да потеглите към болницата, за да не избързате твърде много, както често се случва при първо раждане.

Друго изключително важно нещо, което научих е, че медикаментозната намеса в процеса на раждането носи със себе си повече негативи отколкото ползи. Упойките, които често предлагат на жената, за да се облекчи болката, от една страна не премахват напълно болката, а същевременно пречат на майката да остане права и активна. Това може да доведе до забавяне на контракциите, както и да донесат усещане за липса на контрол у майката. Завърта се последователност от събития, която преминава към другия много често използван медикамент по време на раждане – система с окситоцин. Окситоцинът е естествен хормон, който се отделя в много големи количества по време на раждането. Това е хормонът на любовта. Той помага на майката да се привърже към бебето, предизвиква маточни контракции по време на раждането и кара матката да се контрахира след раждането, което намалява рискът от кръвоизлив. Бебето също отделя окситоцин по време на раждането. Проблемът при привнесения отвън окситоцин е, че няма страничните ползи на естествено отделения и единственото, което предизвиква са засилени и учестени контракции, за които тялото на майката може да не е подготвено на този етап. Може да доведе до много силно усещане за болка и за загуба на контрол от страна на майката.

За съжаление тези фактори много често довеждат до един краен резултат и това е раждане със секцио. Секциото, макар и представяно за рутинна процедура, е коремна операция и носи своите рискове. Няма да обсъждам в момента другите негативи от този вид раждане, ще спомена само един, който касае пряко жените с ендометриоза. Всяко рязане в областта на малкия таз води със себе си риска от разпространение на ендометриозна тъкан. Като се отчете и факта, че се реже и самата маточна стена, стои и вероятността от вторично предизвикана ендометриоза. Има случаи на ендометриозна тъкан в белег от секцио. И не на последно място раждането със секцио може да повлияе на процеса на кърмене, който за жените с ендометриоза е от изключително значение. Изключителното кърмене, без даване на добавки от адаптирано мляко, води до спиране на цикъла на жената за още шест месеца до година и половина, което е най-добрата профилактика за ендометриоза.

 

У дома

 

Най-щастливият момент. След толкова месеци и години на очакване, държах в ръцете си най-прекрасното бебе на света. Преди да родя се учудвах на тази способност на майките да възприемат децата си като най-красивите на земята. И ето ме и мен – държа в ръцете си това крехко същество и се взираме един в друг. Времето е спряло. Нищо друго няма значение. Съпругът ми, аз и нашето бебе. Един час, няколко дни в болницата. Отново у дома, но вече трима. И животът започва да се случва на пълни обороти.

Въпреки всички курсове за родители, нищо не може да те подготви за този момент. Животът ти вече е друг. Задълженията от раз са се удесеторили. Не можеш да го осмислиш, а камо ли да ги поемеш всичките. Готвенето, почистването, прането и всички онези дребни задължения по домакинството си стояха. Съпругът ми пое каквото можеше от тях, но пак оставаха не малко неща за вършене, а аз имах нужда от почивка, имах нужда от неговата подкрепа, време и внимание, имах нужда да се осъзная и да си повярвам като един нов човек – като майка.

Хормоните бушуват в тялото ти. Всички нерешени емоционални конфликти с жените в семейството започват да излизат на повърхността и те принуждават да се изправиш очи в очи с тях. И за да преминеш през процеса цяла е необходимо да ги признаеш, да им дадеш пространство да съществуват и да осъзнаеш, че до момента са ти служили по някакъв начин, дали като защита или като спирачка породена от вътрешните ти страхове. Необходимо е да ги приемеш, да си простиш, да простиш и на другите и да ги пуснеш да си отидат, защото на новия път, на който си стъпила, като майка вече не са ти необходими.

И кърменето. Кърменето за мен се оказа не така лек и естествен процес както очаквах. Все още не си бях припомнила как да слушам тялото и интуицията си в достатъчна степен и не се бях научила да усещам и да се доверявам на бебето си. Синът ми не сучеше добре. Рефлекса на потичане на кърмата при мен беше блокиран и от психологически предпоставки. Това доведе до запушване на млечните канали и силно намаляване на кърмата. За намаляването на кърмата допринесе и силния стрес, който преживявах в новата си роля на майка, както и с всички потулени емоционални проблеми, излизащи на бял свят в новата ситуация.

Едно от малкото хубави неща в този период беше, че още преди раждането бях осъзнала колко важно е за мен и за състоянието ми е да кърмя бебето си възможно най-дълго. Бях твърдо решена да направя всичко възможно, за да го направя. Както споменах и по-горе кърменето е най-добрата профилактика при ендометриоза. Бях чела доста по темата и имах контакти на консултант по кърмене. Скоро след като родих, попаднах отново и на библиотеката за кърменето на сайта на Христина Янева. Там открих много ценни статии за процеса на кърмене, за изцеждането на кърма, за увеличаване на количеството, както и за начин за дохранване на бебето на гърда. Направих си и лична консултация с нея и всичко това ми помогна да кърмя сина си докато стана на година и осем месеца. Тогава отпадна и последното останало кърмене. През този период нямах цикъл година и пет месеца.

 

И след това

 

Трите години на безуспешни опити за забременяване ме научиха на много. Но годините, които последваха след раждането на сина ми и в последствие на дъщеря ми, ме доведоха до ниво на себепознание, осъзнатост и смисъл, за което дори не съм подозирала, че съществува. Децата са най-големите ни учители, както в завръщането ни към себе си, така и в погледа ни към света около нас. И колкото и голяма и страшна да изглежда промяната в стъпката да станеш родител, толкова смислена и прекрасна е тя, когато събереш куража да преминеш от другата страна.

Ами, ендометриозата? Тя не е нещо, което се лекува с хапчета и операции, нито изчезва от само себе си заради бременност и кърмене. Тя е състояние, което трябва да приемем и с което трябва да се научим да живеем. Тя е път и урок. И урокът не свършва със зачеването и раждането на първото ни дете. Всъщност, понякога започва с това. Но по един или друг начин тя е дошла в живота ни, за да го направи по-добър. По-добър за самите нас. Да ни накара да погледнем навътре, да работим със себе си, да сме осъзнати за физическите и психическите ефекти на средата ни върху самите нас. Както казват старите хора – „Со кротце, со благо и малко кьотек.“. Е, когато сме забравили да се грижим за себе си и сме заглушили вътрешния си глас, тогава идва „кьотекът“, дали под формата на ендометриоза или на нещо друго, за всеки е различно и за всеки е едно. Слушайте себе си, грижете се за тялото си и за вътрешния си Аз и тези грижи ще ви се върнат многократно като здраве, спокойствие и баланс.

Бъдете здрави!

Ваня

 

Автор: Ваня Стойчева

Ресурси:

„Биология на вярванията“ – Брус Липтън

https://www.youtube.com/watch?v=82ShSNuru6c&ab_channel=vekmehelofkirr

„Раждане с любов“ – Олга  Дукат

https://www.olgadukat.com

„Всичко за кърменето, или почти всичко, но практично“ – Христина  Янева (Хедра)

https://xedra.wordpress.com/