Как мислите и убежденията ни разболяват тялото?

Ако се замислим и направим паралел между отминалите времена и настоящето, то неминуемо ще открием множество прилики и разлики. Трудно е да се каже кой печели в двубоя между “преди” и “сега”, но и не е нужно непременно да търсим победители. Всяко време притежава свои собствени позитиви и негативи – ако трябва обаче мигом да назовем една прогресивна черта на настоящето в личния свят на всеки един човек, то това неизменно е обръщането навътре, фокусът върху емоциите, чувствата, мисловните тенденции и психичното здраве.

За ендометриозата сме изписали много 

Разглеждали сме подробно теориите за нейното възникване от медицинска гледна точка; съсредоточавали сме се върху начините за контрол на състоянието посредством оперативни техники, хормонални терапии, диета, движение и промяна на навиците; говорили сме за симптоматиката, засягали сме последните проучвания от света на медицината и дълго сме търсили паралели между болестта и ежедневието. 

Областта обаче, която като че ли сме засягали най-малко, е вътрешният свят на пациента: съществуват ли предпоставки в начина на мислене и света на чувствата, които да превръщат физическото тяло в благоприятна среда за развитие на заболяването?

Днешната статия посвещаваме на психосоматиката 

Ще направим опит да обясним какво точно представлява тя и къде се вписва ендометриозата в парадигмата ум-тяло. 

Изследването на вътрешния свят от психосоматична гледна точка и с фокус върху личната история на всеки пациент е често твърде турбулентно изживяване – човек се изправя пред себе си, задава сам въпроси, чиито отговори не рядко сякаш винаги е знаел, осъзнава болезнени убеждения и осветлява мисли и чувства, които до момента удобно са били прибрани в някой ъгъл на (под)съзнанието. 

Ако темата представлява интерес за вас и желаете да надникнете отвъд традиционната медицина, то този текст ви намира в правилния момент. Нашият съвет е да подходите към думите по-долу възможно най-критично – това, че ще прочетете възможна причинно-следствена връзка между мисъл/убеждение и симптом/заболяване, никак не означава, че това тълкувание се отнася конкретно за вас. Целта на текста е да ни замисли и окуражи да тръгнем по пътя към себеопознаването. 

Предложените идеи и тълкувания са взаимствани от работата на едни от най-популярните автори в областта на психология и психосоматика – Луиз Хей, Лиз Бурбо и Габор Мате. В края на текста ще намерите полезни линкове, ако желаете да се запознаете с труда им по-задълбочено.

Какво е психосоматика?

За да говорим за психосоматика, първо трябва да уточним, че в това разбиране за човека е заложена идеята за неговата цялостност – всички ние сме едновременно и ум, и душа, и тяло. Не бихме могли да разграничим едното от другото, ако искаме да говорим за завършена, цялостна личност.

Поради този факт е лесно да предположим, че умът, душата и тялото са в непрекъснато взаимодействие едни с други. С други думи, те взаимно си влияят – мислите и чувствата ни могат да дадат отражение върху тялото ни, както и тялото е възможно да действа на психичния ни свят. Редица примери има за това как физическото движение като разходката, бягането или тренировката имат бърз благоприятен ефект върху настроението на човек.

Именно това представлява психосоматиката – тя изследва как вътрешният ни, ментален свят е способен да придобие физическо изражение посредством соматизирането (втелесяването) на различни симптоми и болести с оглед на емоциите, чувствата и мисловните ни убеждения. Тук обаче няма място за себеобвинения – често всички тези убеждения и мисли действат на едно несъзнавано ниво и на личността са ѝ нужни не рядко години психологична работа, за да ги “осветли” и да достигне до тяхното осъзнаване.

Ендометриозата в контекста на психосоматика

Преди да преминем конкретно към предложените в литературата тълкувания на ендометриозата и редица други гинекологични състояния, нека първо разгледаме болестта с оглед на нейната същност. Какво представлява тя и кои зони от тялото и живота ни “поразява”?

Знаем, че ендометриозата е хронично състояние, характеризиращо се с високи нива на възпаление в целия организъм. Тъкан, подобна на матката, се открива извън нея. Пациентите са съпровождани от болезнена, обилна и дълго протичаща менструация, което често ги кара да очакват цикъла си с подчертан дискомфорт. При някои  ендометриозата формира т.нар. “шоколадови кисти” – капсуловано съдържимо. Срастванията и възпалението могат да доведат до запушване на фалопиевите тръби, а оттам и до затруднено забременяване. Ендометриозата на матката, известна като аденомиоза, пък е в състояние да попречи на осъществяването на успешна бременност посредством влошената вътрешна среда и неоптималното закрепване на ембриона в маточната лигавица. Интимните контакти могат да бъдат  предизвикателство заради болка и дискомфорт. По отношение на репродуктивните функции, заболяването причинява и друго препятствие – кистите по яйчниците е възможно бързо да “изконсумират” яйчниковия резерв на жената. 

От описаното дотук, можем да заключим, че ендометриозата касае:

  • репродуктивните функции на жената;
  • начина, по който пациентката възприема собствената си женственост по отношение на менструацията, хормоните и родителството; 
  • начина, по който пациентката съществува в света и ежедневието си; 
  • доколко “хроничната” природа на спомените за миналото и възможността да се “отпушваме” дирижира живота ни; 
  • доколко се чувстваме “на място” в живота си и дали често не се оказваме “не там, където се предполага, че трябва да бъдем”;
  • доколко контролът присъства в ежедневието ни и какво място заема грижата за себе си в листата с приоритети;

Как експертите тълкуват заболяването 

“Женските неразположения” според Луиз Хей

Луиз Хей е американска писателка със силен фокус върху самоизцелението, себепознанието и откриването на връзката между душата и тялото. Автор е на редица книги, посветени на психосоматиката, като най-известните ѝ произведения включват “Излекувай тялото си”, “Излекувай живота си” и “Силата е в теб”. Популярна е и таблицата си с утвърждения, изследваща дълъг списък от заболявания и евентуалните причини, които биха могли да стоят зад тях. 

В най-общ план женските неразположения Луиз Хей окачествява като отхвърляне на себе си, недостатъчна себегрижа и трудности по отношение на приемане на женствеността в някои нейни изражения, свързани например с болка от менструацията, уязвимост, страх от бременността като процес и пр. Всички тези аспекти ще разгледаме по-подробно нататък в текста.

Безплодие, трудно забременяване и психосоматика

Споменахме, че един от кардиналните странични ефекти на ендометриозата е безплодието. Него авторката определя като страх от износването на бременност и противопоставяне на жизнения процес въобще. Друга възможност е индивидът просто да не усеща необходимост от такава опитност – нежеланието за родителство в емоционален и мисловен план според авторката е възможно да се “втелеси” под формата на заболяване, което го възпрепятства. 

Болката

Болката съпътства пациентките в повечето случаи. Острата болка по принцип Луиз Хей обяснява като тегнещо над личността чувство за вина и стремеж към наказание. Продължителната и тъпа болка пък се окачествява като копнеж за любов, топлота, приемане и прегръдка. 

Проблеми при яйчниците и кисти

Хей разглежда и яйчниците в своите трудове и ги определя като “центрове на съзиданието и творчеството”. В психосоматичен аспект засягането им от заболяване би могло да се обясни с блокиране на творческата енергия – сякаш човекът сам слага запушалка на творческите си пориви и ги закопава някъде изпод купчината от всекидневни задачи. 

Кистите пък, които в контекста на ендометриозата представляват “капсуловано съдържимо”, тя обяснява като непрекъснато връщане към миналото, преповтаряне на “стария мъчителен филм” и твърде силно съсредоточаване в мнението на околните. Не на последно място, кистите символизират и “мним растеж” според авторката – дали наистина се развиваме и израстваме в сферата, в която искаме, или се задоволяваме с по-малко, отколкото всъщност искаме?

Менструацията и менопауза

Проблемите с менструацията и смущенията в цикъла според Хей говорят отново за отхвърляне на женствеността, но и за убеждението, че сексуалността е “нещо греховно и нечисто”. Това разбиране е налице в случаите, когато човек е израснал в среда, в която сексуалността или изобщо не е съществувала като тема и тя е била табу, или отношението към нея е било съпровождано от срам и критика.

Наближаващата и преждевременна менопауза (нещо, тясно свързано с изчерпването на яйчниковия резерв) би могло да се тълкува като страх от остаряване и съмнение дали жената ще е достатъчно желана, харесвана и приемана. 

Ендометриозата според Лиз Бурбо

Лиз Бурбо е световноизвестна авторка на книги в сферата на изцелението, осъзнаването и самопомощта в контекста на промяна на начина на живот и себелечението. В Канада нейното училище “Слушай своето тяло” е най-голямото, посветено на личностното развитие, и в световен мащаб е продала милиони екземпляри от своите произведения.

В своите трудове тя предлага многопластовост на разглежданите заболявания – първо обръща внимание на физическата проява на болеста, която окачествява като “физическо блокиране”; след това изследва емоционалните причини под формата на “блокирани желания”; накрая разглежда и менталните причини под формата на “страхове и вътрешни убеждения”. Лиз Бурбо завършва всеки свой анализ с изследване на душевните нужди като пряк път към подобряване на състоянието.

Ендометриоза и психосоматика

За разлика от Луиз Хей, която посочва липсата на желание за родителство като възможна мисловна предпоставка за развитието на ендометриозата, Лиз Бурбо предлага противоположното разбиране.

Според нея жените със заболяването всъщност много искат да станат родители – наличието на клетки, подобни на тези от ендометриума, на други места из тялото тя тълкува като “наличие на втора матка”. 

Блокирането обаче се е случило в следствие от вкоренен страх от самото раждане – често жените чуват за чуждия личен опит, изпълнен с болка и страдание, и това създава предпоставка в съзнанието им за избягване на това събитие. В резултат на това пациентките, водени от дълбокото си желание да бъдат майки, не пускат контрола и влагат всички усилия, за да “раждат в други области” – кариеризмът и заетостта с много начинания и проекти добре илюстрират тази хипотеза.

Бурбо съветва пациентите да осъзнаят и приемат страховете си, както и страховете, които реално не са техни собствени – само така те ще позволят на тялото да “вдигне” защитите и да си позволят да изживеят на практика онова, от което дълбоко в себе си са се страхували.

Наличието на кисти

Лиз Бурбо обяснява кистите като твърде дълго задържани мъка, огорчение, обида, тъга. Окачестява ги като доказателство за това, че “човек живее в миналото” – неспособността да се продължи напред кара тялото да “капсулира” непреодолените емоции и чувства. От друга страна, авторката вижда кистите като своеобразни щитове, омекотяващи ударите към егото. Съветът ѝ е всеки човек да се запита дали живее “тук” и “сега”; дали се е простил с миналото; дали е съумял да прости както на другите, така и на себе си; дали е успял да надмогне мъката и огорчението от минали събития.

Проблеми с матката

Според учението на Бурбо матката символизира дома, жилището, приемането и, разбира се, майчинството. Проблемите с матката тя тълкува по сходен за ендометриозата начин – призовава пациентките да се запитат дали не носят нечии чужди страхове по отношение на бременността и раждането. 

От друга страна, символът на дома и подслона подтиква към разсъждения върху това дали сме съумели да създадем здрав и устойчив дом за себе си и за близките си. Проблемите с този орган също отвеждат и към съмнения дали жената има потенциала да бъде добра майка – доста жени изпитват несигурност дали биха се справили “успешно” с родителството и дали биха могли да осигурят щастлив живот за своето дете. Бурбо съветва всеки да работи върху себеприемането – според нея само така човек е способен да изживее през тялото си всичко, за което дълбоко в себе си се чувства призван.

Запушване и проблеми с маточните тръби

Според Лиз Бурбо маточните тръби са органи, в пълна степен символизиращи съзиданието и сливането – именно там се случва оплождането и срещата между яйцеклетка и сперматозоид. Проблем с тръбите и запушването им тя обяснява със затруднението на човек да приеме и интегрира в себе си и мъжкото, и женското си начало. Всички ние притежаваме както мъжка, така и женска енергия – отричането често на едната обаче води до блокажи и липса на баланс. И тук важи гореописаното – необходимо е себеприемане и това човек да си позволи да бъде такъв, какъвто е, за да се балансира живителната и съзидателна енергия.

Нарушения в нормалното протичане на менструацията

Болката, нередовната и обилна менструация, както и преждевременната менопауза Лиз Бурбо обяснява с конфликт по отношение на приемане на собствената женственост. Според нея жените с проблемна менструация не е изключено да я виждат като недостатък в сравнение с мъжката природа и това отново отвежда към вкорененото вярване, че да си жена не е лесна и особено завидна роля.

Разбиранията на Габор Мате за влиянието на средата

Габор Мате е добре разпознаваемо име в сферата на психологията и психосоматиката. В своята книга “Когато тялото казва “Не”, авторът представя много примери, в които влиянието на средата изиграва ключова роля както за формирането на личността, така и за развитието на множество неразположения и заболявания. 

Епигенетиката (наука, разглеждаща именно влиянието на обкръжаващата среда) говори за това как човек може и да има определен генетичен набор от предразположения към дадено заболяване, но до голяма степен отключването му (генната експресия) се диктува от начина, по който човек живее, средата, която го заобикаля, и взаимоотношенията, които поддържа със света, околните и със самия себе си. 

Добрата новина е, че всички тези убеждения, мисли и дълбоко вкоренени в психиката емоции и чувства подлежат на работа, развитие и подобрение. Съществуват много начини човек да се научи да приема себе си такъв, какъвто е, и да оздрави както съзнанието, така и тялото си. Самостоятелното вглеждане в себе си и работата със специалисти в сферата на психологията (както индивидуално, така и в група) дават обещаващи резултати. Важно е да се отбележи, че обикновено става дума за дълъг процес и е важно човек да подходи с емпатия и разбиране към самия себе си без вина и самоосъждане. 

В заключение

В последните години темата „психосоматика“ добива все по-голяма популярност и автори като Луиз Хей, Лиз Бурбо и Габор Мате издават изключително интересни книги, посветени на нея, психичното здраве и пътят към осъзнаването и изцеляването на личността.

Предложените по-горе тълкувания са опит да се покаже и една друга страна на смисъла и възникването на ендометриозата. Те обаче не следва да се разглеждат като чиста монета и като факти – задача на всеки читател е да се запознае с концепциите на психосоматиката с оглед на собствения си жизнен път и в контекста на индивидуалните мисли, чувства, емоции и събития от живота му. Главната цел на статията е да провокира размисъл и обръщане навътре към себе си, а ако темата представлява интерес за вас, по-долу ще откриете полезни линкове и ресурси за по-задълбочено изследване.


Ресурси и полезни линкове:

Книгите на Луиз Хей можете да откриете на сайта на издателство “Кибеа”.

Книгите на Лиз Бурбо можете да откриете на сайта на издателство “Ентусиаст”.

Габор Мате е едно от големите имена в сферата на психосоматиката – неговите книги също откривате в издателство “Кибеа”.

Повече за психосоматиката можете да научите и от уебинара на Александра Алгафари – психотелесен терапевт, излъчван в YouTube канала на платформата ѝ за личностно развитие Jaya Tribe. 

 

*Изображения: Photo by Ann H