Изберете страница

Безспорно диагностицирането на ендометриозата може да бъде трудно. Състоянието често се проявява по различни начини и в различни етапи от живота на една жена. В допълнение към това пациент, страдащ от болестта, е възможно да проявява малко или почти никакви симптоми, докато друг може да се сблъсква със сериозна симптоматика и болков синдром. 

 

Известно е също, че ендометриозата често споделя общи симптоми с много и различни други заболявания – от инфекции на уринарния тракт до възпалителна болест на червата. Всички тези фактори често значително удължават времето, необходимо за достигане до диагноза, а не рядко се поставя и грешна такава. По статистически данни в световен план обикновено са необходими между пет и десет години за поставянето на диагноза ендометриоза.

 

Закъснялата диагноза ендометриоза често е обезпокоително

Трудното диагностициране или погрешната диагноза могат да бъдат стресиращ и плашещ процес, особено ако пациентът се сблъсква с болезнени и необясними симптоми. Липсата на правилна стратегия за справяне със състоянието често води до болка, дискомфорт и допълнителни усложнения като резултат от прогресиращото заболяване. Често пациентите е възможно да срещнат и неразбиране от семейство и приятели, тъй като се оказва, че се борят срещу нещо неизвестно, нещо без име. Оттам и произтича общото усещане за самота и изолираност

 

Поставянето на погрешна диагноза, макар и прибавяйки потенциално име към проблема, може да е също толкова фрустиращ и обезпокоителен процес. Например жена с ендометриоза може погрешно да бъде лекувана за синдром на раздразненото черво и да не усети никакво облекчение на симптомите си. Дори е възможно да се сблъска с усложнения, тъй като истинското заболяване продължава да прогресира необезпокоявано. 

 

Какво може да се направи?

Въпреки че късното или погрешно диагностициране са често срещани при пациенти с ендометриоза (а не рядко и неизбежни), съществуват стъпки, които пациентът или близък до него човек може да предприеме, за да подпомогне процеса. Така срокът за назначаване на правилни терапевтични грижи може да се съкрати значително.

 

Водете дневник на симптомите на ендометриоза

Воденето на подробен дневник на симптомите и носенето му на прегледите и срещите с лекари може да изиграе ключова роля за навременното диагностициране на заболяването. Малки детайли като това кога точно възниква болка, какви храни и лекарства влияят на симптомите и всякаква друга информация могат да насочат лекаря и да му помогнат да открие повтарящи се и циклични оплаквания, както и да изключи заболявания с подобна симптоматика.

 

*Добър пример за дневник на симптомите е разработеният от фондацията пациентски въпросник в сектор „Ресурси“ за оценка на симптомите на ендометриоза, който помага не само на пациентите, но и на лекарите – можете да го свалите и попълните, за да разполагате с личната си систематизирана медицинска информация по всяко време.

 

Изследвайте и опознайте медицинската си история

Да сте наясно със заболяванията си, хронични и минали, какви медикаменти приемате или сте приемали, информация за преминали операции и изобщо детайлното познаване на собствената ви медицинска история ще ориентира вашия лекар и е възможно да го насочи правилно в посока на ендометриозата. 

 

Например, ако знаете, че сестра ви или майка ви са пациенти с ендометриоза, това значително ще помогне на лекаря да търси наличието на заболяването и при вас, базирайки се на наследствената компонента. Ето и друг пример: ако някога в живота си сте били на някакъв тип хормонална терапия (например противозачатъчни таблетки) и сте забелязвали, че по време на приема симптомите ви са претърпели значително подобрение, то това е пореден знак за лекаря да има предвид ендометриозата като възможна диагноза (заболяването е пряко зависимо от хормоните). 

 

Бъдете готови за “трудните теми”

Тъй като ендометриозата е състояние, касаещо главно женската репродуктивна система, е добре да бъдете подготвени, че симптоми като болка по време на сексуален контакт или много болезнена менструация са теми, които ще бъдат на “дневен ред” по време на срещите ви с лекаря. За много жени откритото дискутиране на детайли от интимния им живот е притеснително и това е съвсем естествено. Важно е обаче да помним, че достигането до правилната диагноза изисква честност и откритост с лекуващия лекар. Ако поради някаква причина не считате, че текущият специалист е правилният за вас, то продължете търсенето на точния медик, пред когото ще се усещате максимално комфортно.

 

Образовайте се и търсете подкрепа

Съблюдавайки симптомите си и информирайки се за потенциални състояния, към които те могат да отвеждат, е чудесен начин сами да достигнете до правилните въпроси, които да зададете в лекарския кабинет. Макар че Интернет може да е място, изпълнено с недостоверна и подвеждаща информация, добре подбраните източници биха могли да ви дадат доста добра “обща картина” на важни състояния и заболявания. 


Онлайн бихте могли да откриете и общности за подкрепа, където информацията е надеждна. Освен като отправна точка, тези общности често се явяват и места за споделяне и добиване на необходимите умения за справяне. Обсъждането на сходни симптоми и лични истории с други, преминаващи през същото, често е катализатор за по-добро себепознание и по-успешно справяне с предизвикателствата.

Източник: https://endometriosis.net/coping/delayed-diagnosis 

Превод: Деница Кисимова

 

*Курсивът в текста е добавен от преводача.

*Главно изображение: Photo by Karolina Grabowska