Ендометриозата е заболяване, което предимно обхваща жени в пика на репродуктивността им или по-общо казано – най-често диагностицирани биват 25-35-годишните. Популярно е схващането, че много категории хора не могат да бъдат застигнати от диагнозата ендометриоза.
Нека разбием този мит.
Най-младият регистриран пациент в света е 7-годишно момиче от Америка, без менструация, а най-възрастният – англичанка на 59 години, която е в настъпила менопауза. Да, тези два случая са рядко срещани, но 38% от страдащите от ендометриоза появяват първи симптоми на около 11-15-годишна възраст, което се равнява на близо 90 милиона ДЕЦА със симптоми по света. Шокиращо, нали?
И този брой страдащи расте стремглаво с годините.
Една от причините е, че ендометриозната тъкан мигрира по време на бременност и се заселва в плода, независимо от бъдещият пол на детето. За отключване на заболяването водеща роля играят и средата, стресът, начинът на хранене и навиците на движение и т.н.
Не е задължително детето да е полово зряло или дори с менструация, тъй като естрогенните и прогестероновите нива често започват да варират преди пубертета и това може да активира вече съществуващата в организма тъкан. Също знаем, че момичетата стават полово зрели на все по-ранна възраст, което увеличава периода, през който живеят с диагнозата и заветната менопауза изглежда невъзможно далеч. Липсата на менструално образование както в семействата, така и в училище, поставя много деца в ситуация, в която не могат да се справят сами и често тази ситуация поставя и зародиша на бъдещи психически проблеми.
Има три основни теории за наличие на ендометриоза:
- Теорията на Сампсън: Тази теория обяснява, че потокът от менструална кръв се „подсигурява“, причинявайки част от кръвта да тече в обратна посока. Този процес кара кръвта, съдържаща ендометриална тъкан, да се прикрепи към повърхности извън матката.
- Теорията на Майър: Тази теория предполага, че специфични клетки, наречени „метапластични клетки“, се превръщат в клетки на ендометриума и всъщност присъстват при раждането.
- Съдова теория: Тази теория предполага, че ендометриалната тъкан „пътува“ през тялото през кръвоносни съдове. След това достига до различни тъкани, имплантира се и след това расте, причинявайки болка.
Множество проучвания доказват взаимовръзката между тези три теории, които някак вървят ръка за ръка на практика. При наличие на ендометриална тъкан, която може да се разпространява чрез кръвоносните съдове и в случаи на генетично предаваща се ендометриоза, децата могат също да страдат от това заболяване и изпитват същите симптоми като нас на много по-ранна от “очакваната” възраст.
Какви са причините за детска и юношеска ендометриоза?
Главната причина остава семейната обремененост и предразположеност, други неща обаче, които могат да увеличат риска на детето ви от ендометриоза, включват:
- Започване на менструацията в ранна възраст;
- Тежки или дълги менструални цикли;
- Някои аномалии на репродуктивната система;
- Ниско или високо телесно тегло;
- Всяка анамнеза за тазова, пикочна или коремна инфекция.
Така че докато все още дори някои медицински лица отричат фактите и статистиките, то какво може да направим ние като родители, близки, братя или сестри, особено когато някой в рода страда от това упорито заболяване?
Симптоматика при деца и тийнейджъри
Симптоматиката при деца и тийнейджъри е малко по-различна от тази при по-възрастните. Болка в таза, крампи и болки под ребрата могат да са индикация за наличие на ендометриозна тъкан. Често болки в корема, повръщане и болки в дясното рамо при дете могат да се отдадат на стомашен проблем, но ако проблемите се завръщат циклично или лекарите започват да спрягат думата „хронично“, то лампичката трябва да ни светне.
Някои деца изпитват ненормална умора при физическо натоварване, водещо до повръщане, честа нужда от уриниране, диария и други.
Диагностициране
Дали дете има или няма ендометриоза за съжаление няма как да се потвърди категорично без изследване на биологичен материал след лапароскопска интервенция. Но болка в тазовото дъно или болка по време на първите менструации НЕ е нормална, както и НЕ е нормално наличието на съсиреци и продължителното течение.
Помня първите си менструации с ужас-траеха над 2 седмици, болеше ужасно, имах множество съсиреци и при първото ми посещение при гинеколог коментарът беше: „това е нормално, ще се нормализира с годините“… само че не се нормализира. На 15 ме диагностицираха с поликистозни яйчници, последвано от фразата: „то всяка жена го има вече“ и последва затворена врата.
Днес, 16 години по-късно, като погледна назад, предвид стотиците прегледи, изследвания и операции… ме обзема съжаление към моето по-младо аз. Към детето, което беше пренебрегнато от лекари и специалисти и му беше втълпено, че всичко е нормално. Сега, когато имам ендометриоза по множество органи, включително по червата, нервите на крака и рамото и всичко е срастнало помежду си, искам да говоря на тази тема, за да може да достига до повече хора.
Как да говорим с детето
Но нека се върнем към темата. Всеки изпитва болка по различен начин и още по-трудно е да разберем как се чувства дете. Затова трябва да слушаме и да задаваме точните въпроси.
Родителят/настойникът трябва да оцени дали болката пречи на физически дейности. Като цяло правилото, че ако детето сподели за болка – означава, че го боли, важи с пълна сила. Не слагайте под въпросителен споделяне за болка. Ако детето иска да избегне спортно състезание, не иска да вижда приятелите си, притеснява се да отиде на училище, говорете с него, наблюдавайте го. Това поведение не е нормалното присъщо и може да е ранна индикация за гинекологичен проблем.
Разбира се, препоръчително за децата е да спят по 8-9 часа, да са активни физически, да поспиват следобед, ако имат нужда, да се хранят редовно, да комуникират и играят с приятели, но понякога сигналите на проблем не могат да бъдат лесно разчетени. Детски психолози, специализиращи в ендометриоза в Англия, препоръчват да напишете заедно с детето си какво е успокояващо за него, за да знаете какво да правите в момент на криза (вместо да го оставяте да стои само в стаята си) като например загряващо одеало или може би вана, масаж, изведете го на разходка.
Менажиране на симптоми
Менажирането на симптомите в училище може да е кошмар, особено ако учителите не са запознати с това състояние или ако детето не иска да споделя за болките си постоянно от страх, че никой не го приема сериозно. Психолозите препоръчват като добра практика да имате човек за контакт в училището, в случай че настъпи криза. Нека има достатъчно време да се подготви за училище сутрин.
Споделете колкото можете повече информация за заболяването с детето си, особено ако самата вие страдате. Проучванията сочат, че 85% от децата на жени с дълбока ендометриоза също страдат от ендометриоза, но често отнема дори десетилетие да бъдат диагностицирани официално. Тук е мястото да спомена, че при синове на жени, страдащи от 3 и 4 стадий ендометриоза е препоръчително (спрямо западните стандарти) да се изследват нивата на естроген, тестостерон и прогестерон при навършване на 12 години. Също около тази възраст диетолозите, специализиращи с деца с ендометриоза в Англия, препоръчват прием на омега мазнини, да се хранят с храни, богати на фибри, плодове, зеленчуци и ядки и да се избягват червените меса.
При установен проблем, за съжаление видовете лечения не се различават от тези при възрастните и единственият сигурен начин за диагностика остава лапароскопията и тестването на биологичен материал. Ако тийнейджъра е на хормонална естрогенова терапия, не забравяйте да попитате лекуващия лекар за допълнителни добавки, като калций и витамин Д, за да може да се запазят костите здрави.
Как може да се изследва ендометриоза при деца?
Редица гени са оценени за връзката им с ендометриозата и включват гени, участващи във възпаление, синтез на стероиди, детоксикация, хормонални рецептори, естрогенен метаболизъм, растежни фактори, адхезионни молекули, апоптоза, регулиране на клетъчния цикъл, онкогени, други ензимни и метаболитни системи. VEGFA генът би потвърдил наследствена оберемененост, като той може да бъде изследван много рано в живота на човек, тъй като не би се изменил.
Ендометриозата е естроген-зависимо заболяване, което стимулира интереса към изследване на редица гени, участващи в синтеза на стероидни хормони и техните сигнални пътища. Неотдавнашен мета-анализ показа връзка между ендометриоза и прогестеронов рецептор (PGR)- ПРОГИНИ с обединен полиморфизъм, и обединен полиморфизъм на естроген рецептор 1-Pvull.
Етиологията на ендометриозата остава загадка, но множество проучвания потвърждават фамилната предразположеност към развитие на това заболяване. Генетиката на ендометриозата е сложна, но повечето изследователи смятат, че тя е наследява в полигенен/многофакторен режим. Статистиките обаче сочат, че роднините от първа степен на засегнатите жени са 7-10 пъти по-склонни да имат хирургично потвърдено заболяване. Други фактори, които предполагат генетично предразположение към ендометриоза, включват сходната и по-ранна възраст на почвата на симптомите в засегнатите семейства.
Автор: Михаела Шехова
Photo by Atikh Bana on Unsplash
Последни коментари