Месец март е световния месец на информираност относно ендометриоза. Какво ли би станало, ако се информирахме целогодишно… Не смея да мечтая. Смирено се надявам все по-рядко да има жени, които уплашено и изтощено търсят обяснение за болката, която изпитват.
Урок първи. Eндо-какво?
Време е да научим думичката и да спрем да казваме ендо-какво-беше-там?!
Ендо-какво? Ендометриозата е заболяване, при което тъкан, подобна на тази, която изгражда маточната лигавица – ендометриума, се разпространява извън матката, в различни части от тялото. Под влияние на женския хормонален цикъл, тези ендометриозни огнища нарастват и кървят всеки месец. Този постоянен възпалителен процес, може да предизвика в засегнатите органи, болезнени сраствания с потенциално тежки усложнения и невъзможност да се изпълняват ежедневните дейности.
Световната статистика показва че 1 от 10 жени страда от ендометриоза. Това не е някакво странно и рядко заболяване, което да подминете заради сложното звучене с надеждата, че няма да се сблъскате с него. Обърнете му внимание, защото можете да помогнете на близък, познат, братовчедка, колежка или в някои случаи на себе си. Отворете страницата на Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”, там е поместено всичко необходимо. Хвърлете му един поглед и го имайте предвид.
Средното време, което отнема на една жена да се сдобие с точна диагноза е от 7 до 10 години. Затова нека започнем да употребяваме думата “симптом”, вместо да обобщаваме всичко като “женски проблеми”. Не, не е нормално да изпитваш непоносима болка при цикъл. Не, не е нормално да изпитваш необясними болки в таза, болки в яйчниците, болки в корема, болки навсякъде. Ако ги изпитвате, потърсете лекар и се информирайте.
Урок втори. Общуване с жената, страдаща от ендометриоза.
Избягвайте тези или подобни фрази. Дразнят ни жестоко.
“Не може да те боли толкова”
“Тази болка е в главата ти, не е истинска”
“Ще ти мине”
“Нормално е да те боли по време на цикъл”
“Абе, аз вчера си ударих крака, така ме заболя… Много е кофти”
Единствената ни молба е да не отричате състоянието ни. Понякога неразбирането и отхвърлянето са по-болезнени и от физическата болка. Чувството е смазващо и обезверяващо. Още по-ужасно е, когато го срещнеш в медицинско лице. Търпим на болка. Адски търпим на болка. Някои пристъпи на болка траят по 2-3 дни. Нестихваща, пулсираща болка, която отнема способността ти да се движиш и общуваш. Когато това се случва всеки месец, то става част от теб. Ние не пием аналгин, когато ни заболи главата, защото подобна болка е песен в сравнение с болковия синдром на ендометриозата. И не е нужно да ни аплодирате за устойчивостта. Достатъчно е да проявите разбиране, вместо да оспорвате състоянието на човека срещу вас. Колко боли? Трудно е да се опише. Мускулите ти изтръпват, губиш чувствителност и трудно успяваш да задържиш чаша в ръцете си. Гърба ти е пронизан от стягаща болка, а около останалите органи в коремната ти кухина е режеща и силна. Температурата ти се повишава, а съзнанието ти се превръща в пихтия, която трудно сформира изречение.
Урок трети. Грижа.
Това заболяване идва с големи количества срам и тревога. Та коя жена иска да коментира цикъла си? Повечето от нас се затварят в себе си и се ограничават до контакта с близките си. И това ни тежи, защото не сме в състояние да им спестим мъката си. Те са изтеглили късата клечка с нас, водят ни до спешното, правят ни топли компреси и ни обгрижват. Защото когато сме в криза, трудно напускаме леглото, камо ли дома си. Изградили сме своята крепост, в която си правим компания със самотата, чувството за безизходица и тревожността. Единствената утеха идва, когато разберем, че не сме сами. Когато някой разпознае болката ни и уважи състоянието ни. Приемете предварителните ни извинения за раздразнението, гнева и отчаянието. Имаме си лични отношения с ендометриозата и когато тя реши да “общува” с нас, ние ставаме неспособни да общуваме със света. Превзема личността ни и ни отдалечава от това, което сме. Понякога се чувстваш като гост в тялото си, защото там домакина е болестта. Коварна, могъща и нелечима. Но не ни съжалявайте, защото духа ни е по-непримирим от болестта. В душите си сме нежни и крехки, изпълнени със светлина и любов, въпреки бодливата обвивка.
Урок четвърти. #Продължаваменапред
След всяка буря се радваме като малки деца. Въоражаваме се с търпение и хранителни добавки. Захранваме душата си с цялата радост, на която сме способни, защото само до нея не може да стигне болестта. Запълваме всяко кътче с позитивни емоции и не оставяме квадратен милиметър за съжаление. Сприятеляваме се с болестта и въпреки честите конфликти, съжителстваме с нея и се опитваме да не й повишаваме тон. Та тя е част от нас. Приемаме я като неканен гост и сервираме витамини. Защото връзката ни се очертава дълга и хармонията е жизнено необходима.
Урок пети. Заключителни разпоредби. След март, идва април.
Този месец ще попаднете на доста материали, защото месец март е посветен на информираността относно ендометриоза. Ще видите жълти лентички, хаштагове, статии, видеа, събития. Оставете частица от тях и за следващите месеци. Нека не обръщаме внимание на проблемите, само когато са набутани агресивно пред лицата ни. Не е необходимо да има гръмка кампания, за да се информираме за нещо толкова съществено като здравословното ни състояние. Важно е за момичетата, които сега растат и които скоро ще се сблъскат с различни симптоми. Симптоми, не женски проблеми. Важно е да знаят как да се отнасят към тревогите си. Важно е да знаят как да търсят помощ и как да получават информация. Затова споделяме историите си. Защото сме били в тъмното дълго време и искаме да спестим мрака на следващите.
Повторете няколко пъти думичката. Ен-до-ме-три-о-за. С малко усилие се запомня.
Текст и снимки: Виктория Радославова
Още текстове от Виктория можете да откриете в нейния блог My Endo Stories.
Последни коментари