Ендометриоза и болка
Ендометриозата е състояние, което засяга милиони хора. В същото време лечение все още не е открито. Лапароскопската операция се категоризира като третиране за намаляване на болката, а не лечение.
Основният симптом, който диктува менажирането на заболяването, са нивата и зоните на болка. Въпреки че пряка корелационна връзка между степента на болката и стадия на заболяването не е открита, болката може да е толкова силна, че да пречи на обичайни дневни дейности като ходене или навеждане, а следобед в леглото може да предизвика сковаваща и нетърпима болка. В това описание със сигурност се припознават стотици жени, страдащи от ендометриоза.
Практики за менажиране на болка в Лондон
Живея в Лондон от 6 години и ще споделя някои практики тук, спомагащи и борещи се с нивата на болка, причинена от ендометриозата. Често пациенти с ендометриозни огнища, засягащи множество органи, имат над десет операции и въпреки това продължават да агонизират.
С цел да се отложат последващи операции във времето или да се облекчат нетърпимите болки, общо практикуващия лекар препоръчва или дори предписва физиотерапии. Те значително повлияват положително, тъй като отпускат напрежението в съкратените тазови мускули и третират сратвания и адхезии, в зависимост от конкретния случай на страдащия.
Физиотерапевтите, които работят по тези случаи, са специализирани в ендометриоза и сертифицирани тук. Има и регистри, в които може да се провери тази информация, в случай че някой реши да отиде на частна процедура.
Подчертвам, че по-тежки случаи, при които има разсейки и по други органи или при наличие на ендомметриоми над 5-6 см, при чакащи за операция, могат да ползват направление по здравната каса, приоритени са и бременни жени с множество огнища. Физиотерапията намалява болките, но и подпомага мускулатурата на пикочния мехур, тазовите връзки и възвръща част от увереността и желанието за живот.
При какво помага физиотерапията
Всичко, което предстои да споделя, е от моята перспектива и личен опит, нека не забравяме че всеки би реагирал и се повлиява различно.
Най-общо казано физиотерапията помага при:
- Ендометриоза;
- Отпускане или слабост на мускулите в тазовото дъно;
- Болка в тазовия пояс, симфизeн и сакроилиачна дисфункция (мускулен дисбаланс);
- Болки в опашната кост;
- Болки в гърба, врата или ребрата;
- Разкъсване на перинеума, епизиотомия и управление на белези от секцио;
- Пролапс на тазовите органи;
- Уринарна инконтиненция;
- Чревни дисфункции, включително инконтиненция и запек. Diastasis recti (иначе известна като коремна пролука или корем на мумия);
- Хронична болка в таза;
- Болезнен полов акт (диспареуния);
- Вагинална болка от вагинизъм и вулводиния;
- Мастит и набъбване на гърдите;
- Рехабилитация преди и след гинекологична хирургия.
Как протича физиотерапията
Физиотерапевтите са запознати със спецификата на заболяването ни и винаги са много търпеливи, разбиращи и детайлни. В много центрове е разрешено да вземеш и детето си с теб, ако имаш такова. Направи ми впечатление този въпрос още докато попълвах документи преди часа ми. Често те изискват епикризи, ехографи и изследвания предварително, за да могат да се подготвят преди самата терапия.
Първата терапия започва с около 30 минутен разговор, в който пациентът разказва историята си от момента на настъпване на менструацията, придружаващи заболявания, операции, симптоми, нива на болката и т.н. Задават и въпроси, свързани с професионалния, личния и сексулания живот, редовността на менструацията, какъв хранителен режим се спазва, планове за забременяване, настоящо лечение и прочее, наистина списъкът с въпроси е много дълъг.
Образоване на тема болка
Следва образоване на тема болка. В преобладващите случаи, когато ни боли, пием обезболяващи, но ендометриозната тъкан реагира на тях временно и после се влошава, независимо колко хапчета взимаме. В тежки дни пиех по десетина нурофена или ибупрофена и пак не можех да си стъпя на краката да си измия зъбите и да се облека.
Не отдавна тук – в Англия, 26-годишна дама на име Ейми Ганър почина от предозиране с морфин в следстие на жестоки болки, които са били пренебрегвани от лекуващият ѝ лекар. Боли е меко казано за нивата на болка, която ендометриозата може да причини, тя парализира! Всичко относно нивата на болка, цикличността на болката (ако има такава) най-сетне се коментира по адекватен начин с физиотерапевта и болката е валидна, което е изключително облекчаващо.
Механизми на болката
Болката има механизми, чрез които ни защитава, подобно на опарило се дете от гореща печка, което ще я избягва до края на живота си. С разликата обаче, че от болката, причинена от ендометриозата, ние няма къде да се скрием или да я избегнем.
Болката е решение на мозъка под колко голяма заплаха сме и може да бъде продиктувана от ситуацията, в която сме, застрашаващи думи, или пренебрежение дори. Това е първичен отговор. Така функционираме на неврологично ниво. Не можем да го променим. След кратко размишление, мозъкът решава степеннта на заплаха.
Болката обаче не различава заплаха от временна болка или увреждане в тъканта. Мозъкът винаги ще чувства заплаха, когато се образуват нови сраствания и ще боли, създава се хронична болка и обострена нервна система. Ключовото тук обаче е, че може да контолираме в някаква степен буферната зона чрез настроенията си и емоционалната ни зрялост, съня, мислите, очакванията, движения и т.н
Дишане
Следващият етап по време на консултацията е свързан с дишането. Аз имах определен опит с това предварително, тъй като съм работила със специалисти за изнасяне на гласа и контролирането на коремно и гръдно дишане като чат от театралната ми страст преди години. Въпреки това имаше какво да науча. Терапевтът помага да се усвоят определени режими на дишане и издишане, които облекчават тялото и напрегнатостта в нервната система.
Проблемът идва от там, че когато ни боли, забравяме да дишаме с пълни дробове (сковани са), което ограничава количетвото на кислород в клетките и при хора като мен с вроден объркан оксидантен стрес, нещата се задълбочават още повече. Ученето на оптимално дишане е първа стъпка.
Блуждаещият нерв (vagus nerve), който носи спокойствие и отпускане на нервната ни система, може да бъде стимулиран чрез дишане ниско и широко в белите дробове. Като издишаме два пъти по-дълго от вдишването си, ние наистина можем да ускорим и тонизираме този нерв, който участва в здравето на мозъка, червата и сърцето. Това също спомага да преминем от защитен режим в почивка.
Движение
И тук вече идва реда на движението. Движението е спасение и когато изпитваме болка или страдаме от тежка менструация, движението е последното нещо в съзнанието ни. Може да се окаже, че движението в определена посока увеличава болката ни и чувстваме дърпане в корема или дори цялата страна на тялото ни. В този момент искаме да се свием на топка и това е добре!
Движението обаче може да мобилизира тъканите около нашите органи, както и самите органи. Физиотерапевтите дават съвети и изготвят програми за упражнения, разработени около конкретните симптоми. Упражненията имат общо с йогата и пилатеса, интегрират баланс, сила, внимателност и гъвкавост.
Мануална терапия
В зависимост от случая, често терапевтите използват и ръцете си. Казвайки това имам предвид, че могат да усетят проблемни и болезнени зони от тялото, чрез напипване или измерване на телесна температурата. Както по повърхността на тялото, така и вътре в него.
Често при хора, които имат или са имали хронични цистити, мускулатурата е стегната постоянно и не сме научени да я отпускаме. Това отпускане става чрез поредица от упражнения, масажи и движения, които се извършват и от терапевта и от самия пациент.
Винаги те изпращат с домашно и какви упражнения да правиш вкъщи, за да поддържаш нивата на болка ниски. Тук вмъквам, че в моя случай ми беше препоръчано да правя упражнения всеки ден, два пъти по половин час. Да, знам, че сме заети и със забързано ежедневие и редица задачи, но това помага, истински помага. А когато животът ти е непрестанна болка, няма по-важна задача от това да откриеш как да облекчиш болката.
Проучвания сочат, че болките в тазовото дъно се увеличават, когато сме в стресова ситуация, защото неволно ги стягаме и задържаме стегнати. Важна част от управлението на физиотерапията е да се научим да се отпускаме и да освободим или да тренираме тазовото си дъно. Това може да стане чрез визуализация и ръководено изображение, дишане и разтягане. Това стягане често се освобождава вътрешно. Това включва вътрешен преглед на тазовото дъно и лечение, ако е необходимо. Също така може да бъдете посъветвани и образовани относно използването на дилататори и пръчки за продължително домашно лечение.
Автор: Михаела Шехова
Photo by RODNAE Productions from Pexels
Последни коментари