А

Аблация

Термично коагулиране (прегаряне) на тъкани с цел отстраняването на нежелани области

Аблация на ендометриума

Оперативен подход, при който се прегарят нежелателни тъкани. Може да бъде неефективен за цялостното премахване

Агонист

В контекста на ендометриоса агонисти (антагонисти) на Гонадотропин-релизинг хормона са група лекарства, използвани за подтискане на половите хормони и индуциране на изкуствена менопауза

Аденомиоза 

Болест, характеризираща се с нарастване на ендометриума в стените на матката.

Аменорея

Липса на менструално кървене заради медицинско състояние или хормонално лечение

Аналгетик

Лекарство, което облекчава болката

Андроген

Хормон, отделян от надбъбречната жлеза, който стимулира активността на мъжките полови органи и подпомага развитието на вторичните мъжки полови белези. Основните андрогени са тестостерон, дихидротестостерон и андростендион.

Андрогени

Т.нар. „мъжки хормони“, сред които и тестостерон, дихидротестостерон, андростендион

Анемия

Нисък брой на червените кръвни клетки или ниско количество хемоглобин, причинено от обилно менструално кървене или друга загуба на кръв; най-очевидният симптом е умората. Това може да е често срещан проблем с тежката менструална кръвозагуба на ендометриоза.

Анестетик

Обезболяващо и обезчувствяващо лекарствено средство. Анестетиците могат да са локални или общи в зависимост от типа действие и начина на прилагане.

Ановулация 

През месечния цикъл липсва етап на овулация и развитие на жълто тяло, като същевременно се запазва редовно маточно кървене.

Антагонисти на гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH антагонисти)

Вещества, потискащи Гонадотропин освобождаващия хормон (GnRH)

Б

Базална температура

Телесната температура на тялото в покой. Това е най – ниската температура, достигана от тялото по време на почивка – например по време на сън. Обикновено се измерва сутрин веднага след събуждане. Нейното изменение може да помогне за определяне времето на овулацията.

Бактериална вагиноза

Най-често срещаната влагалищна инфекция. Появява се при повишено количество на анаеробните микроорганизми във влагалището и понижено количество на лактобацилите. 

Безплодие

Невъзможност за забременяване (при жени)

Биопсия

Манипулация, при която се взимат клетки или част от тъкан за морфологично изследване.

В

Вапоризация

Един от начините за хирургично лечение на ендометриоза чрез унищожаване на ендометриалната тъкан с лазер или електрохирургичен нож

Висцерален

От вътрешните органи

Възел

Малка твърда бучка

Възпалителна реакция

Възпалението (на латински: Inflammatio, -onis) е сложна биологична реакция на тъканите в кръвоносната система на вредни стимули като патогени, увредени клетки или дразнители. Това е защитен механизъм на организма да отстрани тези вредни стимули, както и да започне процес на лекуване и възстановяване на тъканта. Възпалението не е синоним на инфекция. Дори в случаите, когато то се причинява от инфекция, двата термина не са взаимозаменяеми: инфекцията се причинява от екзогенни патогени, докато възпалението е отговорът на организма на тези патогени. Изявата на възпалителен процес има много и различни прояви. В зависимост от това в коя част на тялото се развива възпалителния процес, симптомите са различни. При възпаление на горните дихателни пътища (външен нос, носна кухина) настъпва хрема, кихане, главоболие, общо неразположение. При възпаление на бронхите и белите дробове (бронхит, пневмония) започва отделянето на секрет, които се изхвърля с храчки. Обикновено се приемат медикаменти облекчаващи отхрачването и имуностимулатори, подпомагащи оздравителния процес. Лечението на възпалителните процеси е от особена важност за предотвратяване на тяхното периодично повторение. Възпалителните процеси в тазовата област, крият сериозни опасности.

Вътрематочно

Вътре в тялото на матката

Г

Гонадотропин освобождаващ хормон (GnRH)

Ганадотропин-освобождаващият фактор (GnRH), известен и като лутеинизиращ хормон-освобождаващ фактор (LHRH) или лулиберин, е тропен пептиден хормон отговорен за освобождаването на фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH) от аденохипофизата. GnRH се синтезира и освобождава от неврони в хипоталамуса. Пептидът принадлежи към протеиновото семейство на гонадотропин-освобождаващите хормони.

Гонадотропини

Гонадотропините са хормони, произвеждани от хипофизната жлеза. Те стимулират производството на половите хормони и на гаметите (сперматозоидите при мъжа и яйцеклетките при жената). Те са отговорни за появата на вторичните полови белези като окосмяването, развитието на мускулите, промените в гласа, растежа на гърдите. Съществуват два типа: Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и Лутенеизиращ хормoн (ЛХ). 

Д

Даназол

Даназол е медикаментозно средство, което се употребява за контролиране на различни гинекологични заболявания. Даназолът (Danazol) е дериват на синтетичния стероид етистерон, модифициран тестостерон или 17-алфа-етинил тестостерон, специфичен антигонадотропин и антиестроген

Диафрагма

Диафрагмата е плосък мускул, който разделя коремната от гръдната кухина и разширява белите дробове за осъществяване на дишането

Дизурия

Парещо или болезнено усещане по време на уриниране.

Дилатация и кюретаж

Буквално, „разширяване и остъргване“ – разширяване на шийката на матката, което позволява да се въведе инструмент, чрез който да се остърже лигавицата и всичко, намиращо се в нея (включително ембриона или фетуса, когато методът се прилага за аборт).

Диоксин

Диоксините са група устойчиви химикали, които не се произвеждат целево, а са продукт на горивни процеси и страничен продукт на производствени процеси. Терминът “диоксин” обхваща група от 75 химически подобни полихлорирани дибензо-р-диоксини (PCDDs) и 135 полихлорирани дибензофурани (PCDFs). Най-общо представляват неорганични съединиения с често вредно въздействие върху човешкия организъм

Дисменорея

Болезнена менструация

Диспареуния

Болезнен полов контакт

Дисфункция на тазовото дъно

Мускулите, връзките и тъканите на тазовото дъно поддържат пикочния мехур, ректума и половите органи. Лекарите описват отслабването на тези поддържащи структури или прекаленото им стягане, като симптом за дисфункция на тазовото дъно, често срещан здравен проблем, който не трябва да бъде подценяван.

Дъгласово пространство

Пространството между задната стена на матката и ректума, което е затворено от едната страна и е една от честите локации на ендометриоза

Дълбока тазова ендометриоза

Ендометриоза, разпростираща се извън пелвиса – най-често черва, пикочен мехур, перитонеум 

Е

Ексцизия

В хирургията това е подход, при който нежелателната тъкан се изрязва, вместо да се прегаря. Предпочитан при ендометриоза, особено при по-дълбоки лезии, голямото предимство на метода е, че оставя материал за хистологично изследване

Електрокалтеризация

Премахване на участъци с електрокалтер – устройство, което „прегаря“ тъканта чрез електроди, като така намалява кървенето и затваря разрушените кръвносни съдове

Ендо 

Съкратено за ендометриоза

Ендокринна система

Системата от жлези с вътрешна секреция в човешкото тяло: хипоталамус, хипофиза, щитовидна жлеза, паращитовидни жлези, надбъбречни жлези, епифиза, яйчници и тестиси

Ендокринология

Науката, занимаваща се с ендокринната система

Ендометриоза в гръдния кош

Ендометриозата често се разпространява извън гениталните органи при напредване на заболяването, като най-разптостранени са локациите черва и пикочен мехур. Разпространението в гръдния кош е по-рядко срещано, но също възможно. Всъщност, ендометриоза е откривана във всеки един орган в човешкото тяло, освен далака.

Ендометриома

Ендометриозна киста (позната още като шоколадова киста заради кафеникавия цвят на съсирената кръв, която съдъжа) – затворена в себе си маточна лигавица, намираща се най-често в яйчниците и едно от главните проявления на заболяването ендометриоза. Спада към доброкачествените патологии с нисък малигнен потенциал. Наличието на ендометриома обикновено е забележимо на ултразвук, като образуванието има характерен ехографки образ и може да бъде различено от другите видове кисти на яйчниците от опитен лекар. Заболяването ендометриоза може да съществува и без наличието на кисти, под форма на ендометриозни лезии, но тогава трудно се диагностицира на ултразвук.

Ендометриум

Вътрешната стена на матката, покрита с лигавица, която търпи циклични промени под влиянието на половите хормони в активната репродуктивна възраст при жените, а по време на менопаузата претъпява свиване и се прекратява секреторната ѝ функция

Ендорфини

Ендорфините са ендогенни, опиоидни и полипептидни съединения, или невротрансмитери. Те се произвеждат от хипофизната жлеза и хипоталамуса при гръбначните животни по време на изморителни упражнения, възбуда или оргазъм. Също така ендорфините предизвикват аналгезия (липса на чувство за болка) и допринасят за здравословното състояние на човека. Известни също като „хормоните на щастието“, те работят като естествено лекарство против настинка и всякакви други заболявания.

Естроген

Естрогенът е един от най-важните хормони при жените. Той е отговорен за формирането на първичните полови белези, метаболизма, менструацията и дори формите на тялото. По време на пубертета производството му се увеличава, което стимулира зрелостта на матката, ендометриума, фалопиевите тръби и влагалището. Макар да се счита за женски хормон, поради огромното влияние при женския пол, естрогенът също се секретира и при мъжете, макар и в минимални количества.

Нивата на този хормон са определящи в три основни етапа от развитието на жената: пубертет, бременност и менопауза. Основната задача на естрогена е свързана с овулацията и оплождането на яйцеклетката. Но той също взема участие в други процеси, като контрол на нивата на холестерола в кръвта и метаболизма на мазнините.

Естрогенът представлява стероиден полов хормон, който се получава от андрогени. Има три вида естроген в организма, които изпълняват ендокринна функция. Всички действат върху ядрото на клетките, които регулират синтеза на протеини.

Естрон (E1) – производството му се осъществява в мастната тъкан и в яйчниците;

Естрадиол (E2) – наличен е в изобилие в женското тяло по време на фертилните години;

Eстриол (E3) – синтезира се чрез андростерон и е наличен в огромни количества по време на бременност.

От клинична значимост са не само обичайно изследваните нива на естрадиола, но и т.нар. естрогенов коефициент, измерен по следния начин: EQ = E3/(E1 + E2), като за оптимално се счита ако EQ>1,5

В контекста на ендометиоза често се говори за естрогенова доминантност. За такава може да се касае в два случая – при завишени (извън нормата) нива на естрогените и при нарушено съотношение естроген/прогестерон (дори и двата хормона да са в норма). Известно е също така, че ендометриозните огнища могат да произвеждат собствен естроген.

З

Заболявания на уринарния тракт

В контекста на ендометриоза – една от най-честите екстрагенитални локации на ендометриозните лезии са пикочния мехур и пикочните пътища

И

Извънматочна бременност

Бременността започва с оплождане на яйцеклетката. Нормално оплодената яйцеклетка се захваща за лигавицата на матката. Възможно е обаче оплодената яйцеклетка да се захване на друго място и там започва развитието си. Извънматочна бременност най-често се случва в маточните тръби – по пътя от яйчника до матката, но понякога яйцеклетката се имплантира в други части на тялото – яйчника, коремната кухина или много ниско в шийката на матката (частта от матката, която се свързва с влагалището). Извънматочната бременност никога не може да протече нормално и да завърши с раждане на жив плод. Оплодената яйцеклетка не може да оцелее при създалите се ненормални обстоятелства и растящият ембрион може да причини животозастрашаващо кървене, ако процесът остане неразпознат твърде дълго

Импланти

Чужди тела, които се поставят в организма с определена цел (да изпълняват определена функция)

Инвагинация

Вмъкване, вгъване. Може да се използва като анатомично понятие за описание на структури или за описване на динамичен процес на нагъване – например инвагинират червата, при което се нарушава тяхната проходимост и може да настъпи илеус.

Интравенозно

Буквално – въведено във вената – обикновено терминът се използва при прилагане на лекарства с игла във вената

К

Кандидоза

Гъбична инфекция, предизвикана от Candida Albicans

Катетър

Куха гъвкава тръба, която се прекарва в тялото за извеждане на течности от него.

Киста

Кухина, ограничена с капсула и изпълнена с течност или полутечна субстанция

Киста на яйчниците

Яйчниковите кисти представляват малки сакчета изпълнени с течност вътре във или на повърхността на яйчника. Могат да бъдат много видове: фоликулярна, на жълтото тяло, ендометриозна, дермоидна, муцинозна, кистаденома и др.

Кистектомия

Отстраняване на киста на яйчника

Кломифен цитрат

Препарат, използван за индуциране/стимулиране на овулацията, особено при ин витро процедури

Коагулация

Може да се използва като синоним на кръвосъсирване или в случая на електрокоагулация – метод, при който се използва високочестотен електрически ток, фокусиран върху малка площ, който има за цел отстраняването на различни образувания и тъкани. Това води до достигане на висока локална температура, която от своя страна предизвиква коагулацията (стопяването) на третираната тъкан

Колоноскопия

Изследване на дебелото черво и сред най-важните в гастроентерологията. Извършва се чрез ендоскоп (колоноскоп).

Колостомия

изследване, хирургична процедура, при която част от дебелото черво се извежда на предната коремна стена, временно или окончателно

Колпоскопия

Рутинно гинекологично изследване, при което влагалището, шийката на матката и матката се наблюдават със специален микроскоп (колпоскоп), като увеличението може да е от 6 до 40 пъти.

Ксеноестрогени

„Ксено“ означава „чужд“, „външен“, а ксеноестрогени означава „външни естрогени“. В доклад на Центъра за оценка на риска към Българската агенция по безопасност на храните се казва, че това са ендокринни нарушители, естрогени от обкръжаващата среда, хормоноактивни вещества. Те са мастноразтворими стероли, които преминават лесно през кожата и се натрупват в организма. Те са изключително активни дори в микроспопични дози, а получените по методите на нефтохимията ксенохормони не се разграждат по биологичен път, така че продължават да се натрупват в околната среда. Още през 1991 г. се установява огромното количество естествени и синтетични субстанции с подобни свойства.

Ксеноестроените действат като имитират половите хормони, чрез свързване към рецепторите в клетката и предизвикват нормален или ненормален отговор чрез блокиране, предотвратяване или променяне на свързването на нормалните хормони към тях. Те стимулират образуването на допълнителни естрогенови рецептори, като могат да възпрепятстват хормоналната функция. Могат да потискат способността на черния дроб да обезврежда и отделя естроген. Други ксеноестрогени могат да доведат до увреждане на клетката, грешки в ДНК и отключване на туморен растеж. Могат да блокират полезния за организма двувъглероден естроген и да стимулират производството на вредния за организма 16-въглероден естоген, който провокира безконтролния клетъчен растеж.

Л

Лазер

В хирургията лазерите имат широко проложение поради това, че водят до коагулация на тъканите и минимизират кървенето. Имат висока точност и различните видове могат да бъдат използвани за много различни цели.

Лазерна аблация

Термично повърхностно отнемане от тъканта чрез лазер

Лапароскопия

Хирургичен подход, при който през малки разрези в коремната кухина се въвеждат инструменти и камера, чрез които се извършва операцията

Лапаротомия

Отворена коремна операция

Лупрон Депо

(друго търговско наименование: Лукрин Депо) Активната му съставка леупрорелин ацетат представлява синтетично подобие на така наречените гонадотропин-освобождаващ хормон , произвеждан нормално в човешкия организъм. Инжекционното прилагане на този хормон води до първоначално повишаване на произвежданите от яйчниците и тестисите половите хормони, последвано от тяхното понижаване и поддържане на ниски, подобни на тези при кастрация нива. Целта на лечението е постигане на медикаментозна кастрация (при жени ъв фертилна възраст, предизвикване на изкуствена менопауза). След преустановяване на лечението описаните ефекти отзвучават.

Лутеална фаза

Лутеалната фаза е период от менструалния цикъл , който започва с овулация и завършва денят преди новия менструален цикъл. Названието „лутеална фаза“ идва от „корпус лутеум“, което от латински означава „жълто тяло“. Жълтото тяло е структура, която се развива на повърхността на яйчниците когато едно готово за оплождане яйце се отделя по време на овулация. Жълтото тяло стимулира производството на прогестерон, хормон, който подготвя тялото за бременност. Обикновено продължителността на лутеалната фаза е 14 дни и не варира с повече от 1 ден, но за да има възможност за забременяване трябва да е най-малко 10 дни.

Лутеинизиращ хормон

LH (лутеинизиращ хормон) заедно с FSH (фоликулостимулиращ хормон) принадлежат към гонадотропните хормони (хормони, стимулиращи половите жлези). Те се произвеждат от хипофизната жлеза под влиянието на хипоталамуса (мозъчна структура, регулираща функцията на хипофизната жлеза) като концентрацията им циклично се увеличава и намалява.

LH и FSH стимулират и регулират нарастването и правилното функциониране на половите жлези – яйчници и тестиси. В яйчника те стимулират нарастването и узряването на яйцеклетката, образуването и еволюцията на жълтото тяло (необходимо за задържане на бременността), както и секрецията на полови хормони – естроген и прогестерон.

В тестисите лутеинизиращият хормон стимулира Лайдиговите клетки. Те произвеждат мъжкия полов хормон – тестостерон, и контролират нормалното узряване на сперматозоидите.

Най-високи нива на лутеинизиращ хормон се наблюдават в средата на менструалния цикъл и са съвразани с предизвикване на овулацията (отделяне на зрялата яйцеклетка от яйчника) и образуването на жълтото тяло.

М

Масаж за миофасциалното освобождаване

Tерапия на меката тъкан, която се използва за третиране на нарушени телесни функции, придружени с болка и намален диапазон на движение. Това става чрез отпускане на стегнатите мускули, подобряване на кръвния поток там и стимулиране на рефлекса за разтягане на мускулите и покриващата ги фасция.

Матка

Матката е кух мускулест орган. У нераждали жени формата на матката наподобява пясъчен часовник, а у раждали – круша. Различава се тяло на матката (corpus uteri), стеснение (isthmus uteri) и шийка (collum uteri или cervix uteri). Дълбочината на маточната кухина от външния отвор на цервикалния канал до дъното на матката е около 7 см у нераждали жени и 8 см у раждали.

Матката лежи приблизително в средата на малкия таз между пикочния мехур и правото черво. Когато мехурът и ректумът са празни, оста на тялото ѝ при правостоящи жени има почти хоризонтална посока и сключва с оста на шийката отворен напред ъгъл (anteflexio uteri), не по-малък от 90 градуса. Освен това оста на цялата матка е наклонена спрямо проводната ос на таза напред (anterversio uteri), така че нормалното положение на матката е anterversio flexio. С предната си повърхност матката лежи върху пикочния мехур, а със задната се допира до правото черво и тънките черва. Шийката лежи перпендикулярно на задната влагалищна стена.

Маточна шийка, цервикс

Маточната шийка е долната част на матката в човешката женска полова система. Дължината на маточната шийка обикновено е дълга 2 до 3 cm и има цилиндрична форма, която се променя по време на бременност. Тесният централен цервикален канал минава по цялата ѝ дължина, свързвайки маточната кухина и лумена на вагината. Тъй като предната влагалищна стена се прикрепя към шийката по-ниско, отколкото задната, стърчащата шийка отпред е два пъти по-къса, отколкото отзад. Вдаващата се във влагалището част на шийката е покрита със също такъв епител, с какъвто е покрито влагалището. Границата е външният отвор на цервикалния канал. Стената на шийката съдържа повече съединителна тъкан, отколкото тялото на матката. Съединителната тъкан почти превъзхожда мускулатурата. Тези разлики показват ясно и различните функции на тялото и шийката на матката. Мукозата на цервикалния канал е богата на силно разклонени тръбести жлези, които отделят изобилна слуз с алкална реакция. Тази слуз образува стъкловидната и жилава запушалка на цервикалния канал.

Менструация

Месечният цикъл при жените във фертилна възраст започва с менструация (очистване на натрупаната непотребна лигавица под форма на кървене)

Миомектомия

Хиругична процедура за премахване на маточни фиброми (миоми)

Мирена

Търговско наименование на хормонална вътрематочна спирала с активно вещество левоногестрел

Н

Наклонена/обърната матка

При повечето жени матката е наклонена напред така, че да се намира над пикочния мехур, с тяло насочено към коремната стена. За разлика от нея, обърнатата матка е наклонена назад към таза, в посока правото черво. Така съответно се променя и ъгъла между шийката и тялото на матката.

Неврони

Невронът (на старогръцки: νεῦρον – влакно, нерв), наричан още нервна клетка, е структурна единица на нервната система. Представлява електрически възбудима клетка, която обработва и предава информация посредством електрически и химически сигнали. Състои се от звездовидно тяло, съдържащо клетъчното ядро; множество къси израстъци, наречени дендрити; и един дълъг израстък, наречен аксон.

Невропатична болка

Болката с произход от нервната система – централна или периферна, се нарича невропатна

Неуректомия

Хирургично премахване на целия или част от нерв

О

Oбразувание в яйчника

Несвойствена за яйчника тъкан

Обърната матка

При повечето жени матката е наклонена напред така, че да се намира над пикочния мехур, с тяло насочено към коремната стена. За разлика от нея, обърнатата матка е наклонена назад към таза, в посока правото черво. Така съответно се променя и ъгъла между шийката и тялото на матката.

Овулация

Овулацията представлява процес на освобождаване на яйцеклетки от яйчниците. Това се осъществява чрез пукане на доминантен фоликул и освобождаването на яйцеклетката от него. Овулацията е много кратък период от време – максимум 12-24 часа. През това време вътрешната стена на матката (ендометрий) се удебелява, което значително улеснява оплождането от сперматозоид. Ако не се осъществи зачеване, стената на матката и кръв се отделят по време на следващата менструация.

Окситоцин

Окситоцинът е хормон, който се синтезира от паравентрикуларното ядро в хипоталамуса, оттам се складира в задния дял на хипофизата, откъдето се и отделя в кръвния поток. Секретира се по време на раждане, тъй като предизвиква ритмичното свиване на матката по време на родилния процес. Неговата секреция се потиска от половите хормони, за да се осигури безпрепятствено вгнездяване на яйцеклетката в матката. Той има отношение и за установяване на положително социално поведение майка-дете. Също така спомага за по-бързото възстановяване на матката след раждане. Счита се, че при мъжете окситоцинът е свързан с емоционалното обвързване. Окситоцинът е хормон с пептидна структура.

Оофоректомия (или овариектомия)

Операция за премахване на единия или и двата яйчника.

Опиоиди

Ефектът на опиоидите върху тялото е аналгетичен и седативен, и се изразява в потискане на дишането и центъра на кашлицата, като се потиска и чревната перисталтика. Опиоидите се използват широко в медицината като силен аналгетик.

Орални контрацептиви

Т.нар. противозачатъчни – хормонални препарати, които подтискат овулацията чрез въвеждане на синтетични форми на половите хормони естроген и прогестерон

Остеопороза

Остеопорозата е заболяване, характеризиращо се с понижена костна маса и намалена здравина на костите, поради което те стават лесно чупливи. Естрогенозависимо състояние, може да се получи както след менопауза, така и при изкуственото ѝ индуциране с хормонални препарати.

П

Перитонеална кухина

Перитонеумът представлява серозна ципа, покриваща стените на коремната кухина и вътрешните органи. Пространството, което се загражда между двете части на коремницата се обозначава като перитонеална кухина. То е изпълнено със серозна течност, която овлажнява повърхностите на коремницата и намалява триенето.

Перитонеална течност

Перитонеумът представлява серозна ципа, покриваща стените на коремната кухина и вътрешните органи. Пространството, което се загражда между двете части на коремницата се обозначава като перитонеална кухина. То е изпълнено със серозна течност, която овлажнява повърхностите на коремницата и намалява триенето (перитонеална течност).

Перитонеум (коремница)

Серозна ципа, покриваща стените на коремната кухина и вътрешните органи.

Подготовка (изчистване) на червата

При някои изследвания, както и преди хирургични намеси се налага подхотовка на червата преди процедурата. Обикновено това включва пиене на специални очистителни, които са подбрани според предстоящата процедура (има различни видове според това дали процедурата ще е на самите черва или се цели друг орган)

Пресакрална невректомия

По-известна като PSN, при тази процедура се прекъсва нервния сноп, който свързва матката с главния мозък и така се прекъсва и пътя на болката, свързан с маточните контракции. Прилага се най-често при неконтролируема болка заради аденомиоза, но трябва да се има предвид, че ефектът е необратим и нервите не могат да бъдат възстановени, ако веднъж са прекъснати

Пробивно кървене

Касае се за всяко прокървяване извън очакваното време (т.е. извън цикъл или при контрацепция извън дните на отпадно кървене). Често срещано при ендометриоза при подтискане на женските полови хормони с хормонален препарат, обикновено се дължи на недостатъчното влияние на въпросния препарат. Възможно е да бъде преходно и с времето да се преустанови, но е възможно и да бъде индикатор, че съответният хормонален препарат не е подходящ

Прогестерон

Прогестеронът е стероиден хормон, участващ в менструалния цикъл, бременността и ембриогенезата при хората и другите видове. Прогестеронът има основно значение в поддържането на бременността, както и във втората фаза на менструалния цикъл. Той подготвя маточната лигавица за приемане на оплодената яйцеклетка. В случай, че няма оплодена яйцеклетка неговото ниво намалява. Намаляването на нивото на прогестерона предизвиква менструалното кървене. Прогестеронът се синтезира главно от жълтото тяло, а по време на бременност и от плацентата. Прогестеронът се прилага под формата на контрацептиви самостоятелно или в комбинация с естрогени. Страничните ефекти, които могат да се наблюдават при употребата им са поява на акне, задържане на течности, промяна в либидото, депресия, напрежение в гърдите, повишен риск от тромбоемболизъм.

Прогестеронов крем

Крем, който стимулира естественото производство на прогестерон

Прогестогени

Прогестогени са голяма група стероидни хормони, които включват прогестерона. Прогестеронът има основно значение в поддържането на бременността, както и във втората фаза на менструалния цикъл. Той подготвя маточната лигавица за приемане на оплодената яйцеклетка. В случай, че няма оплодена яйцеклетка неговото ниво намалява. Намаляването на нивото на прогестерона предизвиква менструалното кървене. Прогестеронът се синтезира главно от жълтото тяло, а по време на бременност и от плацентата. Прогестеронът се прилага под формата на контрацептиви самостоятелно или в комбинация с естрогени. Страничните ефекти, които могат да се наблюдават при употребата им са поява на акне, задържане на течности, промяна в либидото, депресия, напрежение в гърдите, повишен риск от тромбоемболизъм.

Проктосигмоидоскопия

Изследване, при което с камера, инсталирана върху сигмоидоскоп се оглежда вътрешната стена на дебелото черво. За разлика от колоноскопията, при този метод се оглеждат само долната част на дебелото черво (ректум и сигмоидно черво)

Простагландини

Простагландините са липидни съединения, които са ензимно получени от мастни киселини и имат важни функции в човешкия организъм. Всеки простагландин съдържа 20 въглеродни атома.  

Простагландините са медиатори и имат различни физиологични ефекти, като например регулиране свиването и отпускането на гладката мускулна тъкан. Простагландините не са ендокринни хормони, а автокринни или паракринни съединения, локално действащи като молекули посредници. Те се различават от хормоните по това, че не се произвеждат само на едно конкретно място, а на много места в цялото човешко тяло. Освен това, техните таргетни клетки се намират в непосредствена близост от мястото на секрецията им.

Днес са познати 10 простагландинови рецептори на различни видове клетки. Разнообразието от рецептори означава, че действието на простагландините върху различни видове клетки варира в широки граници:

-предизвикват свиване или разширяване съдовите гладкомускулни клетки;

-причиняват агрегиране или разпадане на тромбоцитите;

-индуцират раждане;

-намаляват вътреочното налягане;

-участват като медиатори на възпалението;

-регулират движението на калций;

-контролират хормоналната регулация;

-контролират клетъчния растеж;

-действат върху центъра за терморегулация в хипоталамуса и предизвикват треска.

При ендометриоза наличие на простагландини се открива във всяка ендометриозна лезия, както и нивата им са по-високи в менструалната кръв от тези при здрави жени. Те водят до възпаление и болка. Най-голяма роля при заболяването играе простагландин Е(2), който е свързан с патофизиологията на ендометриозата и подава клетъчни сигнали чрез 4 вида рецептори. Е(2) повишава синтезирането на естроген и въпрепятства апоптозата на ендометриоалните клетки, като така подпомага пролиферацията (разпространението) им

Р

Рандомизирано клинично изпитване

Специфичен вид научен експеримент и предпочитан дизайн за клинично изпитване, при което участниците се разделят на две групи – на едните се дава медикаментът, а на другите – плацебо. РКИ често се използват за тестване на ефикасността на различни типове интервенция върху популация пациенти. РКИ могат да осигурят възможност за събиране на ценна информация за нежелани ефекти от интервенцията, напр. нежелани лекарствени реакции.

Резекция

Изрязване на тъкан

Резекция на черво

В контекста на ендометриоза, при инфилтрация на лезията в самото черво, понякога се налага резекция (изрязване) на засегнатия участък

Ректовагинална преграда

Тъканта, която лежи между влагалището и ректума

Ретроградно кървене

Една от теориите за възникването на ендометриоза разглежда т.нар. ретроградно кървене, т.е. връщане и задържане на менструалната кръв. Предполага се, че тъй като в нея се съдържат и ендометриални клетки (клетки от лигавицата на матката), те могат да се захванат и да причинят лезии на заболяването в последствие.

Руптуриране

Разкъсване

С

Салпингектомия

операция, при която се отстранява маточната тръба (фалопиева)

Свръхрастеж на бактерии в тънките черва

Сигмоидоскопия

Манипулация, по време на която се оглежда отвътре правото и сигмовидното черво с помощта на специална мека тръба, съоръжена с камера

Синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ)

В яйчниците на жената има фоликули, които представляват яйцеклетка, защитена от „околната среда“ от няколко слоя различни тъкани. По време на менструалния цикъл фоликулите съзряват и освобождават яйцеклетката. Случва се т.нар. овулация, благодарение на която е възможно и настъпването на бременност. Ако това не се случи, може да се образува киста, в която се събира течност. А при Синдрома на поликистозните яйчници се образуват множество подобни кисти. Откъдето идва и името на заболяването.

СПКЯ се характеризира с набор от симптоми, които най-общо могат да бъдат разделени в три групи. В зависимост от изявените симптоми, клинично синдромът се класифицира в една от трите форми. Излишъкът на мъжки хормони може доведе до различни кожни прояви – хирзутизъм (мъжки тип окосмяване), акне, косопад. Яйчниковата дисфункция, изявяваща се като нередовна или липсваща менструация, може да доведе до инфертилитет, разрастване на маточната лигавица и увеличен риск от рак. Поликистозните яйчници водят до риск от яйчникова свръхстимулация. Както може да се предположи от схемата, най-тежка е класическата форма, а най-лека е тази, при която липсва повишеното количество мъжки полови хормони (нехиперандрогенна форма).

Освен изброените диагностични критерии, други състояния, които често се срещат при жени със СПКЯ, са повишено телесно тегло (при около 50% от пациентите), инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс, диабет тип 2, дислипидемия, хипертония и др.

СПКЯ често съпътства и жените с ендометиоза и е един от симптомите, които могат да наведат на идеята за тази диагноза

Синдром на раздразненото черво

Синдромът на раздразненото черво, познат като IBS (Irritable Bowel Syndrome), е здравословно състояние, с което много съвременни хора живеят. Характеризира се със специфична чревна симптоматика и нарушено храносмилане. Смята се за трудно лечимо заболяване, чиято симптоматика може да се активира от неправилно хранене, повишени нива на стрес и понижаване на имунитета.

Синдром на раздразненото черво (IBS)

Синдромът на раздразненото черво, познат като IBS (Irritable Bowel Syndrome), е здравословно състояние, с което много съвременни хора живеят. Характеризира се със специфична чревна симптоматика и нарушено храносмилане. Смята се за трудно лечимо заболяване, чиято симптоматика може да се активира от неправилно хранене, повишени нива на стрес и понижаване на имунитета.

Сраствания

Срастванията са анормални свързвания между тъканите и органите и могат да бъдат вродени или придобити. Появата на придобити сраствания е обща реакция при нараняването на перитонеума (коремницата). Перитонеумът е най-обширната серозна мембрана в тялото, която служи за свеждане до минимум на триенето и улеснява свободното движение на коремните органи. До нейното нараняване се стига в резултат на възпаление или механично увреждане по време на оперативна намеса. Сраствания могат да се получат и в резултат на ендометриозни лезии, които кървят вътрешно при цикъл, а кръвта не се оттича.

Сраствания в малкия таз

Получават се често при хирургични намеси и/или ендометиоза – представляват „слепвания“ на органи и тъкани, които за в следствие на нарушаването на целостта им и последвало зарастване или от цикличното кървене на ендометриозните лезии, тъй като кръвта не се оттича и „сраства“ тъканите

Стадиране

Ендометриозата обикновено се диагностицира чрез гинекологичен преглед и процедура, наречена лапароскопия. Като част от диагнозата, лекарят обикновено ще определи кой е стадият на ендометриоза. Идентифициране на стадия помага за избора на подходящо лечение. Симптомите на ендометриоза невинаги корелират с етапа. Въпреки че стадият на ендометриоза не се отнася до тежестта на клиничната картина, той може да е полезен при прогнозиране на фертилитета и риска от безплодие на жената.

Стадиите на ендометриоза са:

I – минимален

II – лек

III – умерен

IV – тежък и се базират на визуалните наблюдения по време на лапароскопията.

Стадиите на ендометриоза се оценяват и определят, като се използват следните критерии:

Ендометриални импланти

Локализация

Степен на разпространение

Дълбочина

Ендометриоми

Наличие

Размер

Сраствания (адхезии)

Тежест

Стомашно-чревни нарушения

Стомашно-чревните нарушения включват състояния като запек, синдром на раздразнените черва, хемороиди, перианални абсцеси, анални фисури, перианални инфекции, дивертикуларни заболявания, колити, полипи на дебелото черво и рак. Почти винаги при пациенти с ендометриоза има оплаквания от стомашно-чревни проблеми, като такива оплаквания могат да насочат към диагнозата.

Съединителна тъкан

Тази тъкан, от която се получават страстванията 

Т

Т клетки

T- и B-клетките са главния компонент на адаптивния (придобития) имунитет. T-клетките са отговорни за осъществяването на клетъчно-медиирания имунитет докато B-клетките са основния играч при хуморалния имунен отговор, произвеждайки антитела. Функцията на T- и B-клетките е да разпознават и унищожават „чужди“ антигени.

Тазова конгестия

Разширение на вените и увеличено кръвоснабдяване на органите разположени в ниската част на корема и тазовата кухина, което предизвиква продължителна тъпа болка в областта

Тазова област

Ограничава се от стените на малкия таз

Тазово-възпалителна болест

Тазово-възпалителна болест е название, което се използва при наличие на възпалителен процес на горния отдел на органите на половата система. Към тях се причисляват матка, маточни тръби и яйчници. При тазово-възпалителната болест, възпалителният процес може да обхване един от органите или всички.

Терапия на тазовото дъно

Терапия, таргетираща мускулите на тазовото дъно, сухожилията и свързващите тъкани, които работят за поддържането на коремните органи

Тироиден стимулиращ хормон

Тиреостимулиращият хормон (TSH, тиреотропин) се произвежда от базофили клетки от предната част на хипофизата и има циркадианна (денонощна) ритмичност на освобождаване, контролирана от TSH освобождаващия хормон, произвеждан от хипоталамуса.

Освобождаването на TSH от хипофизата представлява централен регулаторен механизъм за биологичното действие на тиреоидните хормони. TSH има стимулиращо действие върху образуването и отделянето на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза, както и пролиферативно действие.

Определянето на тиреостимулиращ хормон е първоначалният тест за диагностициране на болестите на щитовидната жлеза. Дори малки промени в концентрацията на хормоните на щитовидната жлеза, предизвикват обратна (много по-изразена) промяна в концентрацията на TSH.

Тироксин

Или Т4, тироиден хормон, секретиран от щитовидната жлеза.

Точки за задействане / тригерни точки

Тригерните точки са свръхчувствителни зони, които се палпират (напипват) като възли в мускулите. Директният натиск върху тях или компресия, предизвикана от мускулна контракция може да предизвика локално повишена болкова чувствителност както и т. нар. отразена болка, която е характерна за всяка точка и е локализирана далеч от третираната зона. Тази отразена болка представлява болезнен стимул, който е различен от този, който се получава при директно третиране на тригерната точка. Локализацията на отразената болка, макар и далеч от основното звено, е типична и е специфична за всяка тригерна точка.

Трансвагинална операция

Трансвагиналната лапароскопия гарантира на над 90 процента от пациентите, че няма да изпитват следоперативни болки. Тя позволява по-добро визуализиране на различните органи в малкия таз. Процедурата се извършва с помощта на пункция, при която във влагалищната стена зад шийката на матката се пробива с помощта на фин инструмент, създаден специално за целта. Прониква се в корема с тънък светловод, снабден с камера с висока резолюция. Изследването се извършва под анестезия и с помощта на топъл и стерилен разтвор.

Тази операция е класически пример за 2 в 1 – едновременно провеждане на диагностика и терапия. Положителното при нея е изключително бързото следоперативно възстановяване.Прочети още на: Трансвагиналната лапароскопия може да бъде метод за диагностика на ендометриоза и аденомиоза.

Трансвагиналната лапароскопия е част от арсенала на модерната едноскопска или т.нар. безкръвна хирургия.

Тумор

Анормално нарастване на тъкани – може да бъде доброкачествено и злокачествено

Тъкани на Пейер

Следят за попадането на болестотворни бактерии в червата. При засичането им, именно те започват генерирането на имунен отговор в лигавицата. С помощта на намиращите се тъканите на Пейер макрофаги, дендрити, В-лимфоцити и Т-лимфоцити се активизира имунната система.

У

Ултразвук/ Ехограф

Ехографът използва високочестотни звукови вълни, чрез които създава образ на вътрешните части на тялото. Използва се за диагностицирането на причините за болка, подуване, или други симптоми свързани с вътрешни органи като сърце, далак, бъбреци, яйчници, черен дроб, кръвоносни съдове и т.н. Прегледът с ехограф е безопасен и безболезнен, затова често се използва и за да бъде проследено развитието на плода при бременни жени.

Уретрален синдром

Възпалена или раздразнена уретра

Устойчиви органични замърсители

Устойчивите органични замърсители (УОЗ) са токсични химични вещества, които трудно се разграждат,натрупват се в организмите и по хранителната верига ,се пренасят във въздуха, водата и чрез мигриращите биологични видове през международните граници.Отлагат се далече от мястото на тяхното изпускане и с голяма вероятност могат да предизвикват неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда.

Най-често те се получават на база човешка дейност. Някои УОЗ се произвеждат, за да бъдат използвани като пестициди, други се употребяват като индустриални химикали, а трети са нежелани странични продукти от изгаряне или химически процеси,извършвани при наличието на хлорни съединения. УОЗ имат голяма кумулация т.е. имат способност да се натрупват в организма и причиняват различни заболявания. Съществува т.н. Стокхолмската конференция отнасяща се до 12-те от най-вредните устойчиви органични замърсители на света. Някои от тях се образуват непреднамерено: диоксини, фурани, хексахлоробензен и др.Страните от конференцията вземат решение да забранят изцяло производството, разпространението и употребата на тези вещества.

Най-опасните 12 устойчиви органични замърсителя са: Алдрин, Хлордан, ДДТ, Диелдрин, Ендрин, Хептахлор, Мирекс, Токсафен, Хексахлорбензен, Полихлориранибифенили, Полихлориранидибензодиоксини, Полихлориранидибензофурани. Първите девет са прилагани селското стопанство като инсектициди и фунгициди или като биоциди (ДДТ и Хептахлор) за борба срещу маларията. В резултат на доказаните в световен мащаб негативни ефекти върху хората и околната среда през 70-те години на миналия век УОЗ са забранени за производство и употреба в много страни, включително и в България. Изключение прави само ДДТ с разрешена употреба само за борба с маларията, най-вече в страните от Африка.

Утеросакрални сухожилия

Връзки, които прикрепват матката и шийката на матката към основата на гръбначния стълб. Често може да бъде местоположение на ендометриозни кисти или нараствания

Ф

Фалопиеви тръби

Фалопиевите (маточните) тръби варират в дължината си при всяка полово зряла жена, но обикновено са в рамките на 10 до 12 см. В единия си край те са прикрепени към яйчниците, а в другия си край влизат в матката. След като настъпи овулацията при жената и зрялата яйцеклетка бива отделена от яйчника, тя попада във фалопиевата тръба. Именно на това място тя бива достигната от настъпващите сперматозоиди. След като настъпи нейното реално оплождане, тя се премества по маточната тръба и стига до матката, където се загнездва и започва своята бурна трансформация в зародиш и след това в ембрион.

При ендометриоза често се наблюдава хидролпингс (запълване на маточните тръби с течност в следствие възпалителни процеси) и при това състояние в повечето случаи тръбите стават непроходими или трудно проходими, което пречи на забременяването.

Фитоестрогени

Фитоестрогените са натурални растителни съединения, които имат уникалната способност да се свързват с естрогенните рецептори на клетките на тялото. Според Енциклопедия на природна медицина: „Фитоестрогените могат да упражняват естрогенни ефекти, но технически биват описвани като „антиестрогени”, защото силата на тяхното действие възлиза на едва 2% от това на естрогена…”. Фитоестрогените се класифицират като антиестрогени и защото могат да заемат местата на естрогенните рецептори и по този начин да блокират естрогена. И тъй като те са петдесет пъти по-слаби, в крайна сметка естрогенната стимулация е значително по-слаба.

Фоликул на яйчниците

Фоликулът е функционална анатомична структура, която е част от яйчника и яйцето е клетката, която ще зрее в микроскопичната част от вътрешната стена на фоликула по време на спонтанен и провокиран овулаторен цикъл при нормални условия. Освен това всички фоликули на яйчниците съдържат и други типове клетки, които произвеждат естроген, така важен и необходим за нормалното развитие и съзряване на яйцето.

Фоликул-стимулиращ хормон (ФСХ)

Фоликулостимулиращият хормон (FSH) заедно с лутеинизиращия хормон (LH), принадлежат към семейството на гонадотропните хормони. Те се синтезират от хипофизата под влияние на хормон от хипоталамуса (гонадотропин освобождаващ хормон (GnRH). Нивата на половите хормони като естроген, прогестерон и тестостерон, влият на нивото на FSH на принципа на обратната връзка. Затова и FSH и LH се повишават, когато нивата на половите хормони са ниски.

При жените FSH и LH стимулират растежа и узряването на яйчниковите фоликули и синтезата на естроген. Увеличените нива на тези хормони по средата на менструалния цикъл го разделя на две фази – фоликуларна и лутеална, всяка траеща около 14 дни.

При мъжете този хормон стимулира сперматогенезата. При деца нивата на FSH се повишават малко след раждането и след това бързо намаляват. Те се запазват ниски до настъпването на пубертета.

Функционална хипоталамична аменорея

липса на менструация поради недохранване или прием на недостатъчно въглехидрати

Х

Хематосалпингс

Събиране на кръв в маточната тръба

ХЗТ (хормонална заместителна терапия)

Хормонално-заместителна терапия (HRT) е вид хормонална терапия, която се прилага, за да облекчи състоянието при менопауза. Много жени имат малко или никакви проблеми по време на менопаузата, но за други този период от живота им е изключително тежък. Често се прилага след тотална хистеректомия (премахване на матка и яйчници), за да облекчи прехода към менопаузата.

Хиперменорея

Обилна менструация

Хипоталамус

Хипоталамусът е една малка зона в основата на мозъка. Той е разположен между хипофизната жлеза, отговорна за регулирането на общия хормонален баланс на организма, и таламуса, представляващ част от структурата на междинния мозък, отговарящ за обработването и пренасочването на сетивни сигнали към кората на мозъка.

Хипофиза

Хипофизата е жлеза, която се намира в мозъка. Тя има много малки размери – приблизително колкото грахово зърно. Жлезата е много важна, тъй като отговаря за дейността и на други жлези. Тя приема съобщения от мозъка чрез хипоталамуса и използва тези съобщения за производството на хормони. Поради тази причина тя се нарича често главна жлеза.

Хипофизната жлеза е съставена от два дяла. Предният е жлезист, а задният е изграден от нервни влакна. Тя произвежда редица хормони. Сред тях е хормонът на растежа, който е необходим особено за децата, тъй като той помага за изграждането на хрущялите и костите им. Ако хормонът е с понижено производство, се получава състоянието “хипофизни джуджета”, а прекаленото му производство води до получаване на ръст над 220 см.

Вторият хормон е адренокортикотропен хормон, който регулира кората на надбъбречните жлези. Тиреотропният хормон регулира щитовидната жлеза. Гонадотропният хормон пък се дели на 2 вида хормона – фоликулостимулиращ, който е важен за производството на половите хормони. Вторият вид е лутеинизиращ, свързан с образуването на жълто тяло при жените. Пролактинът също е хормон на хипофизната жлеза. Той е необходим за производството на кърма при майките. От задния дял се отделят хормоните вазопресин и окситоцин.

Хирургична ексцизия

В хирургията това е подход, при който нежелателната тъкан се изрязва, вместо да се прегаря. Предпочитан при ендометриоза, особено при по-дълбоки лезии, голямото предимство на метода е, че оставя материал за хистологично изследване

Хистеректомия

Премахване на матката; ако е тотална – включва премахване и на яйчници и тръби

Хистеросалпингография, утеросалпингография, хистерограма, утеротубография, хистеросалпингограма и „цветна снимка“ на маточните тръби

Контрастно рентгеново изследване на матката и фалопиевите (маточните) тръби.

Хистероскопска резекция

Хистероскопът представлява ендоскопски инструмент с камера, който се въвежда през влагалището и позволява оглеждане на маточната кухина. Той може да позволява и резекция (изрязване) на тъкани, като този вид се нарича резектоскоп – под контрола на камерата се премахва тъканта. Тогава се говори за хистероскопска резекция.

Хормонални рецептори

Хормоналният рецептор е рецепторна молекула, която се свързва с определен хормон. Хормоналните рецептори са голямо семейство протеини, съставено от от рецептори за тироидни и стероидни хормони, ретиноиди и вит. Д, както и много други

Ц

Цистектомия на яйчниците/Овариална цистектомия

Операция за отстраняване на кисти на яйчниците, която позволява запазване структурата на яйчника и нормалната му функция

Цитонамазка (ПАП-тест)

микроскопски метод на изследване, който се провежда като скрининг и профилактика на рак на шийката на матката.

Цитоскоп

Уред с гъвкава глава и камера, който позволява да се огледа вътрешната стена на пикочния мехур и уретрата (ендоскопия на пикочен мехур)

Я

Яйчници

Яйчникът представлява чифтен, женски полов орган, в който се образуват и узряват яйцеклетките, а също така е орган с ендокринна функция – отговорен е за производството и секрецията на женските полови хормони. Яйчниците са разположени от двете страни на матката, върху страничната стена на малкия таз в специална ямка – fossa ovarica, която се загражда от външните и вътрешните хълбочни съдове и е постлана с коремница. Големината и формата им се променят с възрастта и зависят от функционалното им състояние. Средните размери при полово зрели жени са: тегло 6-14 гр., дължина 3-4 см, ширина 1,5-2 см, дебелина 1-1,5 см. Двата яйчника се различават в известна степен по големина и тегло, като десния яйчник е с малко по-големи размери.

CA-125 (туморен маркер)

Маркер от групата на туморните с много неспецифична семантика, който е повече възпалителен, отколкото туморен. Освен за диагностициране на оварианли карциноми, той има отношение и към уточняване на диагнозата ендометриоза, затова не трябва да се разглежда само единично замерване.