Вероятно повечето от вас са пътували със самолет (когато все още можехме да пътуваме…). Ако сте се заслушвали в инструкциите за безопасност, които ни дават стюардесите, може би ви е направило впечатление едно конкретно правило: “В случай че се наложи използването на кислородна маска, първо поставете такава на себе си, а след това помогнете на друг пътник – дете или друг член на семейството да постави своята”.
На пръв поглед това правило ни изглежда съвсем логично и просто – погрижи се за себе си, за да можеш след това да се грижиш за близките си. Но защо се оказва толкова трудно да го приложим в ежедневието си? Впускаме се в грижи за семейството и близките ни, за домашните любимци, за дома… А къде остава грижата за нас самите? И защо понякога забравяме, че ако се разболеем, няма да можем да се грижим за другите?
“В общия случай забелязваме,че нещо не е наред, когато има проблем, най-често здравословен, и тогава си обръщаме внимание. Но трябва ли да стигаме до там? Отговорът би следвало да е “не”, нали? Но защо (почти) никой не ни учи да се грижим първо за себе, за да имаме сили адекватно да раздаваме на другите?”
-Нина, член на общността от жени с ендометриоза
Световната пандемия от COVID-19 изправи повечето хора пред различни страхове и предизвикателства – стрес и страх за здравето на близките ни и на нас самите, ограничени социални контакти, дълги периоди на отделяне от роднини и приятели, необходимост да се приспособим към нов начин на живот (работа от вкъщи или принудителен отпуск), финансови затруднения и много други.
Много жени бяха изправени пред ситуация, в която едновременно работят от вкъщи; провеждат онлайн срещи; грижат се за домакинството; готвят, защото цялото семейство се храни изцяло вкъщи; помагат на по-големите си деца в онлайн обучението; грижат се за малките си деца, които спряха да ходят на детска градина; разхождат домашните си любимци и какво ли още не. В началото на извънредното положение всички крояхме планове как ще използваме това време за курсове, четене на книги, ремонти, свършване на отдавна отлагани дейности вкъщи. Дали всъщност карантината не се оказа период, в който бяхме по-натоварени отколкото сме в нормалния си живот?! Дали личните ни очаквания и изисквания към самите нас не надделяха над нуждата да се погрижим за себе си?
“Няма да пиша надълго и широко за близката ми среща с бърн-аут-а, за желанието постоянно да върша това-онова, за да се чувствам полезна, за депресивните периоди или за вината, която изпитвах дори само при мисълта да направя нещо за себе си преди години.”
-Нина, член на общността от жени с ендометриоза
Обърнахме се към нашата общност от жени с ендометриоза, за да видим как са се справили с периода на социална изолация по време на извънредното положение. За да поддържаме връзката помежду си, проведохме поредица от онлайн срещи. Бяхме приятно изненадани.
Всъщност годините живот с хронично заболяване и силни болки (понякога ежедневни), са ни научили да ценим всеки миг без болка и да се стремим да не се връщаме към предишното положение. Изграждаме си здравословни навици, създаваме ритуали за грижа за себе си, защото сме осъзнали колко е важно да обичаш себе си. Всичко това ни помага да водим живот, близък до този на здравите хора, да избягваме тежките кризи и състоянията на пълно изтощение. Защото вече сме го преживявали – да сме толкова болни, че да не можем да се грижим за себе си, а какво остава за другите… И именно затова правим всичко по силите ни, за да избегнем възможността отново да изпаднем в тази ситуация.
Голяма част от жените от нашата общност биха се съгласили, че извънредното положение ни даде възможност да забавим нормалния си ритъм на живот, да се обърнем навътре, да се вгледаме в душата си и да разберем от какво имаме нужда, за да се чувстваме добре. Споделят, че в началото ситуацията е била силно страсираща, но в последствие всички успяват да открият позитивните ѝ аспекти.
За да се чувстват добре, една част от членовете на общността се концентрират върху диета, прием на хранителни добавки по схема, масажи на коремната област и компреси с рициново масло, здравословно движение и спорт. Една част от тях споделят, че им помага комбинация от всички тези неща, по малко от всичко. Други предпочитат да се фокусират върху правилната комбинация от хранителни добавки, за да не натоварват ежедневието си прекалено много с допълнителни дейности.
Част от членовете на общността експериментират с различни видове спорт вкъщи с уроци онлайн – йогалатес, зумба, различни видове танци, включително и такива с цялото семейство.
За повечето членове на Ендо-общността йогата е сред основните ежедневни ритуали за грижа за себе си. Някои от тях споделят, че 10 – 15 минути йога сутрин дават енергия за целия ден, а упражненията за кръста и гръбнака правят чудеса, особено ако работите в седнало положение и прекарвате по-голямата част от деня пред компютър.
“Понякога си казваш: “Само 10 минути”, а по-късно усещаш, че така си се увлякъл, че от 40 минути правиш йога.”
-Мария, член на общността от жени с ендометриоза
В моментите, когато стресът от случващото се ни идва в повече, някои от нас се отдават на медитативни и дихателни практики за успокояване. 15 – 20 минути медитация или йога дишане ежедневно са способни да ни помогнат да се отпуснем, да забавим мислите си, за кратко да спрем да мислим и напълно да се освободим от паниката. От друга страна, йога дишането (коремно дишане) при някои членове на общността дава много добри резултати за намаляване на менструалните болки и спазми.
Друг важен елемент от грижата за себе си е прекарването на време сред природата. Когато разходките в парка бяха забранени,можехме единствено да излезем на терасата, но дори и това помага много. Членовете на общността споделят, че с нетърпение са чакали възможността отново да се разхождат в паркове и градини. За повечето от тях ежедневните разходки са задължителни и имат успокояващо действие, дори и когато правиш нещо друго, например да работиш докато си сред природата. Зеленината, песента на птичките, полъха на вятъра и аромата на цветята… всичко това ни действа освежаващо. За още по-силно свързване с природата, някои споделят, че прилагат т.нар. “заземяване” – ходене с боси крака по тревата. Проучвания сочат, че заземяването води до намаляване на нивата на възпаление в тялото.
Членовете на Ендо-общността отделят част от времето си и за много дейности, чрез които се усъвършенстват и развиват нови умения, като четене на книги, онлайн курсове, артистични занимания, творческо писане, водене на дневник.
„Използвам дневниците основно като средство за самопознание, самоусъвършенстване и успокояване. „
-Анна, член на общността
Не на последно място, поддържането на връзка с близки и роднини по време на социалната изолация, е сред най-важните дейности. Всички са съгласни, че физическата изолация не бива да е причина да спрем да общуваме. Ето защо, сред нещата, които най-много ни помагат да опазим психичното си здраве са видео разговорите с членове на семейството или с приятели. Сред тях несъмнено са и срещите на общността, благодарение на които през този период останахме свързани, обменяхме си информация за това как да се чувстваме добре в тази усложнена обстановка, споделяхме си относно нашите симптоми, житейски проблеми, тъжни и радостни моменти. Защото именно в това е смисъла на думата “общност” – да бъдем заедно, независимо от физическите пречки и да си помагаме една на друга.
Последни коментари