Ендометриозата, подобно на всички останали заболявания, не протича изолирано в организма. Съвременната наука разглежда ендометриозата не само като ограничено в рамките на гинекологията и гениталния тракт заболяване, но и като системно възпалително състояние, което може да засегне различни органи и системи. Колкото по-всеобхватно се разглежда нейното въздействие, толкова по-ефективно може да се намери оптимален начин за управление на симптоматиката.
Преди да се впуснем в дълбоките дебри на възможната съзависимост между хронично заболяване като ендометриозата и състоянието, известно като хистаминова нетолерантност, нека първо започнем с основите – какво всъщност представлява хистаминът, кога и при какви обстоятелства би могъл да създаде оплаквания и дискомфорт и какви са механизмите на покачване на нивата му в организма.
За хистамина в общи линии
Хистаминът е биогенен амин, който се синтезира в организма от аминокиселината хистидин и също така може да бъде приет с храната. Освобождава се от мастоцити, базофили и ентерохромафинни клетки. За правилните му усвояване и преработка разчитаме на различни ензими.
Свикнали сме да мислим за хистамина в контекста на антихистаминовите препарати, които обичайно се изписват при алергии, но истината е, че той има съществено значение за правилната функция на много органи и системи в тялото ни. Една от ключовите му роли е да бъде модулатор на имунната система (да спомага при регулацията на нейната функция), а сред останалите същестени негови дейности са регулирането на стомашната киселинност и подкрепа при работата на нервната система.
- имунен отговор – при възникване на възпаление или алергична реакция, мастоцитите (вид бели кръвни клетки с ключова роля по отношение на имунитета) освобождават големи количества хистамин, което води до симптоматика като зачервяване, сърбеж, разширяване на кръвоносните съдове и така добре познатите на всички ни кихане и сълзене на очите. Затова и повечето противоалергични препарати по своята същност са антихистамини – ролята им е да понижат нивата в хистамин в тялото и така да облекчат симптомите.
- На ниво стомашно-чревен тракт хистаминът стимулира чревните клетки да отделят определени видове киселини, с което цялостно се подпомага процеса по храносмилане.
- Хистаминът е важен невротрансмитер в централната нервна система, участващ в регулацията на съня, апетита, бдителността и когнитивните функции.
Photo by AS Photography
Както вече споменахме, хистаминът се синтезира от аминокиселината хистидин; с хистамин се “снабдяваме” и посредством консумацията на определени храни. Най-популярните източници включват ферментиралите продукти като сирена, кашкавали, кисело зеле, вино, банани, пушени меса и някои видове риба, алкохол и определени видове плодове и зеленчуци.
Хистаминова нетолерантност възниква, когато или активността на ензимите, отговорни за неговото разграждане (диаминоксидаза – DAO и хистамин-N-метилтрансфераза – HNMT), е недостатъчна, което води до натрупване на хистамин в организма, или при възникване на т.нар. синдром на мастоцитната активация (MCAS).
Синдром на мастоцитната активация, висок естроген, ендометриоза
Мастоцитите са по същество клетки на имунната система, които се характеризират с отделяне на провъзпалителни цитокини, простагландини и хистамин. При синдрома на мастоцитната активация (MCAS) същите тези мастоцити синтезират твърде големи количества хистамин. В следствие на това е възможно да се сблъскаме с типични симптоми на висок хистамин в организма: обриви и уртикария, сълзене на очите, запушен нос, болки в главата и мигренозни пристъпи, болки в ставите, гадене, разстроен стомах, повишено задържане на течности.
Естрогенът може да повиши нивата на хистамин в организма като увеличава експресията на хистамин-релизиращите рецептори върху мастоцитите и намалява активността на диаминоксидазата (DAO), което ограничава разграждането на хистамина. Така се въвличаме в своеобразен порочен кръг, в който естрогенът стимулира производството на хистамин, а той, от своя страна, стимулира яйчниците да произвеждат повече естроген (както обяснява д-р Лара Брайдън в своя „Наръчник за регулиране на хормоните“).
В контекста на ендометриозата по принцип говорим за естрогенова доминантност (важно е да се отбележи, че тук понятието естрогенова доминантност може и да се тълкува като недостатъчна секреция на прогестерон) и хронично възпаление. Мастоцитната активация (ако е налице такава) може допълнително да утежни симптоматиката като повиши болката и обилността на менструацията именно поради факта, че вече повишеният хистамин на свой ред стимулира производството на още по-високи нива естроген.
Ето защо е важно при наличие на естрогенова доминантност да се мисли в посока и на нивата на хистамин в тялото.
Как може да се адресира нетолерантността към хистамина и да се подкрепи неговото усвояване
Независимо дали страдаме от ендометриоза, в перименопауза сме (където по същество се наблюдава хормонален дисбаланс, висок естроген и нисък прогестерон), или се сблъскваме със синдрома на мастоцитната активация, съществуват начини, чрез които е възможно да помогнем на тялото си да се освободи от прекомерния хистаминов товар.
На първо място д-р Лара Брайдън препоръчва ориентиране към ниско-хистаминова диета. Избягването на храни като отлежали сирена, вино, авокадо, банани, пушени риби и такива от консерва, колбаси, мая и ферментирали храни ще ограничи навлизането на хистамин отвън и ще даде възможност на организма по-лесно да го усвои и изчисти през червата.
С оглед на менструацията, от ключово значение е самонаблюдението – възможно е през фазите на цикъла, характеризиращи се с по-нисък естроген (веднага след кървене например), симптомите на хистаминова нетолерантност да се облекчават, докато през фазите с високи естрогени (по време на овулация и в предменструация) те отново да са налице.
Подобряването на чревното здраве, адресирането на чревната пропускливост (например при нарушение в баланса на микробиома е възможно да се нарушат стените на чревните мембрани и през тях в кръвообращението да навлизат токсини и отпадни от храносмилането вещества) и добавянето на В6 също биха могли да помогнат – за В6 е известно, че стимулира синтеза на диаминоксидазата (DAO ензимът).
*Статията е с изцяло информативен характер. Основен източник за съставянето ѝ е книгата на Лара Брайдън “Наръчник за регулиране на хормоните”. Съдържанието на текста не служи като средство за поставяне на каквато и да е диагноза, а цели да повиши информираността. За всеки индивидуален случай или наличие на симптоматика е важно да се направи консултация и преглед при подходящ специалист.
Източници: Лара Брайдън, “Наръчник за регулиране на хормоните”
Заглавно изображение: Photo By: Kaboompics.com
Последни коментари