0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Автор: д-р Лиджи Томас

Защо се чувстваме апатични, докато се възстановяваме от болест? Отговорът изглежда е, че лекото хроничното възпаление пречи на допаминергичната сигнализираща система в мозъка, която ни мотивира да правим различни неща.

 

Това се съобщава в нова статия, публикувана в списание Trends in Cognitive Sciences.

 

Изследванията, проведени в университета Емори, обясняват връзките между намаленото освобождаване на допамин в мозъка, мотивацията и наличието на възпалителна реакция в организма. Изследването представя и вероятността това да е част от усилията на организма да оптимизира енергийните си разходи по време на такива възпалителни епизоди, като цитира доказателства, събрани по време на проучването.

 

Основната хипотеза е, че тялото се нуждае от повече енергия, за да излекува рана или да преодолее инфекция, като и двете са свързани с ниски нива на възпаление. За да си гарантира, че тази енергията ще е налична, мозъкът използва адаптивна техника, за намаляване на естественото желание да изпълнява други задачи, които потенциално могат да изчерпят необходимата енергия за лечение. По същество това е повторно калибриране на специализираните неврони за възнаграждение в центъра за мотивация на мозъка, така че обикновените задачи вече не се усещат така, сякаш си струват усилието.

 

Според новото проучване механизмът на това рекалибриране е вид разрушаване на допаминовите пътища, така че да се намали освобождаването на допамин и се случва с помощта на имунната система. 

 

Техниката за изчисление, публикувана от учените има за цел да позволи експериментални измервания на степента, до която ниските нива на възпаление влияят на количеството налична енергия и решението да се направи нещо въз основа на необходимото усилие. Това би ни позволило да разберем по-добре защо и как хроничните възпалителни състояния причиняват липса на мотивация и при други заболявания, включително шизофрения и депресия.

 

Андрю Милър, съавтор на изследването, казва: „Ако нашата теория е правилна, тогава тя може да има огромно въздействие върху лечението на случаи на депресия и други поведенчески нарушения, които вероятно са задвижвани от възпаления. Това ще отвори възможности за развиване на терапии, насочени към оползотворяването на енергията от имунните клетки, което би било нещо съвсем ново в нашата област. „

 

Вече е известно, че имунните клетки освобождават клетъчни сигнални молекули, наречени цитокини, които влияят на функционирането на допамин-освобождаващите неврони в областта на мозъка, наречена мезолимбична система. Тази област увеличава готовността ни да се потрудим усилено за награда.

 

Неотдавна беше открито, че имунните клетки, за разлика от другите клетки, също така се радват на уникалната способност да сменят различни метаболитни състояния. Това може да повлияе на схемите на освобождаване на цитокини по такъв начин, че да сигнализира мозъка да запазва наличната енергия за употребяването ѝ от имунната система.

 

Тези факти са в основата на новата хипотеза, която обяснява този ефект с еволюционна адаптация. В хипотетичната ранна среда имунната система, изправена пред изобилни микробни и хищнически предизвикателства, се нуждае от огромни количества енергия. Ето защо има свой собствен механизъм за сигнализиране на други системи на тялото, чрез мезолимбичната допаминова система, за поемане на контрол върху използването на енергийни ресурси по време на периоди, в които организмът е подложен на силен или внезапен стрес.

 

Съвременният живот е относително мек и по-малко предизвикателен. При по-малка физическа активност лекото възпаление се дължи главно на фактори като затлъстяване, хроничен стрес, метаболитен синдром, стареене и други болести свързани с начина на живот. Това може по погрешка да накара мезолимбичните допаминови неврони да произвеждат по-малко допамин. По-ниските нива на допамин на свой ред намаляват мотивацията за работа, като намаляват усещането за наградата, но същевременно увеличават усещането за усилията. Това в крайна сметка спестява енергия, която да се използва от имунната система.

 

Предишни проучвания на Милър, както и други учени, показват, че високи нива на работа на имунната система свързано с ниски нива на допамин и намалена мотивация, характеризира някои случаи на шизофрения, депресия и някои други психични състояния.

 

Учените не смятат, че тези нарушения са причинени от ниски нива на възпаления, но някои хора, които имат тези заболявания, са свръхчувствителни към имунни цитокини. Това на свой ред може да ги накара да загубят мотивацията си за ежедневен живот.

 

Учените в момента провеждат клинично изпитване на хора с депресия, за да тестват теорията с помощта на изчислителната техника, която са разработили.




Превод: Анна Димитрова

Оригинален текст: https://www.news-medical.net/news/20190605/Chronic-inflammation-removes-motivation-by-reducing-dopamine-in-the-brain.aspx?fbclid=IwAR3NOc4-qHVopqz4-bJHMtqM4cisxB_IUY8HEQMKflZTgsDz1AOUtlmVCWc

 

Изследване: https://www.cell.com/trends/cognitive-sciences/fulltext/S1364-6613(19)30066-X?_returnURL=https%3A%2F%2Flinkinghub.elsevier.com%2Fretrieve%2Fpii%2FS136466131930066X%3Fshowall%3Dtrue

Photo by elen aivali on Unsplash