0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Автор: Джеси Флечър

Ednometriosis UK в момента провежда кампания, призоваваща британското правителство да включи менструалното благополучие в своята академична програма (към днешна дата постигнаха успех и до 2020 г. то ще е включено в учебната програма. б.пр.). Целта е да се образоват момичетата и момчетата от най-ранна възраст и да се нормализират разговорите за ендометриоза. Кампанията доведе до безброй пациенти с ендометриоза, които споделят своите истории чрез хаштага #whatiwishilearned. От ранна възраст хиляди жени са живели със симптоми на заболяване, за което никой никога не е говорил.

Много пъти съм споделяла историята си с диагнозата и как съм страдала от симптоми на ендометриоза, променящи начина ми на живот от 12 годишна възраст. Първият човек, който неволно нормализира ужасяващия ми опит, беше роднина. За нея фактът, че правех кръвоизливи по време на цикъл, беше нещо нормално, защото една от сестрите й беше претърпяла същото – „тежкият цикъл“ беше семейна черта.

Тъй като етикетът „тежък цикъл” нормализира всички видове ужасяващи симптоми, не е изненадващо, че за ендометриозата отнема толкова дълго, за да се диагностицира. Иска ми се да бях научила за това заболяване по-рано в живота си, а не в 30-те си години.

По пътя към диагнозата, загубих кариера в мода, дизайн и стайлинг на витрини. Беше кариера, която обичах, без значение колко стресиращо или физически натоварващо е било. В крайна сметка трябваше да се откажа от тази мечта.

Всеки лекар, при когото отидох, ми каза, че болката ми се дължи на проблем с гърба, може би дори проблем с бедрата ми. Никой не ми предложи решение или алтернативна диагноза. В един момент, когато бях отчаяна за ефективно лечение, един лекар ми каза да спра да върша нещата, от които ме боли. Това включваше ходене и седене.

Ендометриозата засегна също дългосрочните ми взаимоотношения, увреждайки и предефинирайки интимността. Това се отрази на психическото ми здраве, превръщайки повечето дни в борба. Болезнени, самоубийствени мисли ме измъчваха с години.

Ендометриозата също е повлияла на способността ми да имам деца. Ако знаех за тази болест, щях да мога да планирам живота си съобразно с ограниченията на тялото ми. Диагнозата в средата на 30-те те поставя в неблагоприятна позиция срещу времето и биологията.

Животът ми можеше да е толкова по-различен, ако по-рано бях разбрала за ендометриозата.

Това не е съжаление, а факт. Направих всичко по силите си за ранна диагноза. Посещавах лекар след лекар и си правех безкрайни ЯМР, рентгенови снимки, кръвни тестове и болнични престои. Нито един здравен специалист не спомена ендометриоза, докато аз не я споменах.

За осем години търсене на медицинска помощ нито един професионалист не помисли за ендометриоза. В над 20 години страдание никой в ​​медицинската област не каза: „Това не е нормално.“ Единственият човек, който вдигна тревога, беше друга пациентка с ендометриоза. Така започна моето пътуване към диагнозата.

Не трябва да е така.

Осъзнаването на това заболяване трябва да започне от училище, за да образоваме не само младежите, но и бъдещите здравни специалисти. За да можем да открием ендометриозата рано. Така че годините на окървавени чаршафи, пропускане на училище и работни дни, както и вземане на големи количества силни болкоуспокояващи да могат да бъдат намалени.

Колкото повече говорим, толкова повече обучаваме и толкова по-близо сме до подобряване на живота на милиони жени по целия свят.

Превод: Анна Димитрова

Оригинален текст: https://endometriosisnews.com/2018/11/09/endometriosis-awareness-must-begin-school-level-education-diagnosis/

Photo by Element5 Digital on Unsplash