-
Разкажете ни защо се включихте в проект „ФОРМулирай правата си“. Какви бяха основните предизвикателства, които срещнахте в осъществяването на консултации с жени, преживели психологическа травма, вследствие на медицински интервенции?
Харесвам работата на екипа на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“, следя информацията която подготвят в сайта си и за мен тя е много полезна. Така разбрах и за проект „ФОРМулирай правата си“ и идеята му беше много близка до моите разбирания.
Основното предизвикателство за мен беше работа по специфична и конкретна тема, а именно консултиране на хора с негативен опит от медицински интервенции. Проучването на специализирана литература и статии ми даде много информация за различни медицински състояния, диагнози и лечение, но почти никъде това не се разглеждаше паралелно с психологичния аспект, свързан с диагностициране, медицинско лечение, възстановяване и как това се отразява на всеки човек и неговите близки.
Другото голямо предизвикателство беше в началото на проекта, при неговото стартиране и очакването някой да се заяви за психологическо консултиране във връзка с преживян негативен опит.
Обикновено човек се справя с негативния опит по някакъв начин, психиката ни е устроена да се адаптира и да се „защитава“ от неудоволствията. Заявката за психологическа помощ би означавала да се „бърка в раната“, а това със сигурност не би било желано от никой.
За радост много жени намериха куража и се заявиха и така последваха интензивни няколко месеца на срещи.
-
Кои са основните неща, които да подскажат на една жена да потърси помощ от психолог?
Решението да се потърси психологическа помощ е много лично и всеки е воден от различни мотиви. Психологическото консултиране е специализирана, професионална услуга в помощ на хора, които осъзнават наличието на своя трудност или проблем и имат желание да намерят разрешение или облекчение. Психологическата помощ може да подкрепи различни аспекти от живота и човешките взаимоотношения.
-
Жените, диагностицирани с ендометриоза често имат опит от хирургични операции. Как това повлиява върху тяхното психо-емоционално състояние?
От медицинска гледна точка оперативните намеси при ендометриозата са част от лечението, но често се случват по спешност и именно при операцията се поставя диагнозата. Хирургичното лечение само по себе си не повлиява по някакъв специфичен начин психоемоционалното състояние на жените, както това се случва например при прилагането на хормонална терапия.
Когато обаче при оперативна намеса се стигне до отстраняване или засягане на орган или намаляване функционалност на орган, намалени репродуктивни способности в следствие на коремни операции това повлиява живота в много аспекти. Естествено такъв аспект е забременяването. За жените с негативен опит от операции този въпрос започва да се мисли като лична отговорност, а всеки неуспешен опит за забременяване като личен провал. И всичко това наред с болезнени неразположения и дискомфорт, които съпътстват ендометриозата. Една от големите теми на работата ми с такива жени е да си върнат удоволствието и радостта, и да разширят диапазона на своите цели. Понякога, когато това е подходящо работя и с ЕМДР терапия.
-
Страхът от операция често срещано явление ли е? Как може да се помогне на жените, които го изпитват?
Страхът за живота и целостта на тялото е един от най-нормалните страхове. Той ни държи нащрек и ни кара да реагираме светкавично при различен вид заплаха. В този смисъл страхът е едно от всички чувства в спектъра от преживявания, свързани с медицински интервенции. Много неща може да повлияят на това към хирургичната операция да се подходи спокойно, като едно от най-важните е доверието в лекаря. То минава през даването на информация и отварянето на възможност за въпроси и отговори. Липсата на информация може много да засили тревожността. Другото важно нещо е подкрепата на близките. Усещането за тяхната з агриженост ивнимание е важно и има мотивиращ ефект.
Помощта за жените, които изпитват непреодолим или труднопреодолим страх от медицински интервенции или процедури може да се случи по много начини. В психологическа консултация това може да стане през изследването на произхода на страха; през съвместното изследването на другите емоции и чувства; през съвместно изследване на ресурсите и стратегиите за справяне с трудности и изследване на контекста и личната история. Много подходяща би била и ЕМДР терапията, която може да работи както фокусирано към конкретни трудности, така и в цялостен план за развиване на ресурси през различни канали – когнитивен, емоционален и телесен. Всъщност едно от важните неща е самото говорене и назоваване на страховете. При повишена тревожност хората са склонни да развиват ирационални вярвания и да чертаят негативни планове и наистина се нуждаят от помощ.
-
Според вас стресът от лечението има ли потенциал да повлияе върху цялостното здравословно състояние на жените и ефективността на лечението?
За да отговоря на този въпрос ми се иска да припомня, че стресът е състояние, при което тялото се организира, за да понесе нова ситуация. Стресът е положителен и помага за оцеляването на тялото в различни ситуации, като го подготвя да се справи – да се адаптира.
Дори силните положителни емоции са стресови за организма, те предизвикват силна телесна реакция като сърцебиене, учестено дишане и други. Негативният стрес е това състояние, при което организмът е подложен на атаки несъответни на неговите способности за справяне. Или това са ситуации, при които мозъкът получава постоянни сигнали за опасност, активира хормони и система за реакция и това води до изтощение на организма и често до сериозни здравословни проблеми.
Да, стресът може да повлияе процесът на лечение като го благоприятства или като го забавя. Процесът на лечение и възстановяване е по-скоро свързан с личностната нагласа и възприятие на света, средата в която то протича, връзката с близките, личните ресурси за справяне и разбира се, доверието в лекаря и лечението.
-
Смятате ли, че участието в общност с други жени със сходни проблеми може да окаже ползотворно влияние върху психиката им?
Да! Групите, в които хора със сходни интереси, въпроси и преживявания могат да говорят отдавна са доказали своята полза. В такива групи жените споделят опит, споделят трудности и успехи, помагат си, опират се една на друга. Едно от ценните неща от участието в група е усещането, че не си сама, а понякога това е много нужно. Много са полезни тези групи!
-
Какви съвети бихте дали на жените с ендометриоза в грижата за тяхното психоемоционално състояние?
За да се чувства добре една жена с ендометриоза тя трябва да се грижи много за своето физическо здраве – редовно движение и спорт, балансирана диета и избягване на определени храни, прием на медикаменти, когато това е препоръчано от лекар и още куп други неща. Движението е важно и за добрия емоционален тонус. Всяка жена с еднометриоза е уникална в своите физически и психически характеристики, свързани с диагнозата. Всяка жена живееща с ендометриоза има различно отношение и връзка с тази диагноза. Да, жените се свързват с диагнозата си и влизат в един специален диалог с нея – едни искат да я опознаят и да съжителстват с нея, други са изцяло под нейната власт, трети не я забелязват. Някои жени тежко понасят хормоналното лечение и изобщо хормоналния дисбаланс съпътстващ ендометриозата е едно от нещата, които са мъчителни.
Има теория, популярна в холистичната медицина, която обяснява хормоналния дисбаланс със задържани емоции. В психологията тази взаимовръзка се разглежда през психосоматиката. И в двата случая става въпрос за връзката между тялото и психиката. Затова моят съвет няма как да не бъде свързан с грижа за емоциите и чувствата и тяхното разбиране, и с грижа към нещата, които носят смисъл и удовлетворение.
Интервюто взе:
* Настоящият продукт стана възможен благодарение на финансовата подкрепа на Български фонд за жените. Продуктът не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието му.
Последни коментари