Почти всяка жена с ендометриоза поне веднъж в живота си е чувала думите “Трябва да забременееш възможно най-скоро” от устата на своя лекар.
Когато аз самата за пръв път чух тези думи бях едва на 21 години. Случи се точно ден след първата ми операция, при която беше отстранена киста от единия ми яйчник и съмненията за ендометриоза се потвърдиха. При контролния преглед лекарката ме шокира с думите “Трябва да забременееш възможно най-скоро”, което според нея било най-сигурния начин за “приспиване” на ендометриозата.
Все още студентка, без стабилна връзка и без репродуктивни планове на този етап, обясних, че в момента това е немислимо. Без много да се замисли върху казаното, тя продължи, като ми представи другите опции за лечение.
Аз също тогава не обърнах голямо внимание, но думите ѝ намериха място в съзнанието ми и ме преследваха през следващите близо 6 години. И дори и в моментите, в които все още нямах репродуктивни планове, те не спираха да ме тревожат. Едва по-късно ми стана ясно, че те са причината за един от най-тежките емоционални сривове, през които някога съм минавала.
За съжаление, не съм единствената. Дори може да се каже, че повечето млади жени, страдащи от заболявания на репродуктивната система, в някакъв момент чуват тези думи. Познавам жени, които на 15-16 години са ги чули за пръв път и това е повлияло техни важни житейски избори. Чувала съм не една история за прибързани решения, свързани с избора на партньор, само заради подобни думи, изричани от лекари. Това представлява грубо навлизане в личното пространство на пациента и често пъти оставя силна следа в съзнанието му. Вместо това лекарят би могъл да се поинтересува в каква житейска ситуация се намира жената и дали тази ситуация ѝ позволява да прави планове за бременност. Възможно е пациентката изобщо да не желае да има деца. При пациентки в тийнейджърска възраст подходът би трябвало да е напълно различен.
Правото на жените да решават кога и колко деца да имат е едно от основните им репродуктивни права. Репродуктивните права се различават в различните държави, но обикновено включват:
- правото на безопасен аборт,
- правото на контрацепция,
- правото на достъп до висококачествена медицинска помощ от репродуктивни специалисти,
- правото на образование по темите за сексуално и репродуктивно здраве, за да могат хората да правят информирани избори по отношение на репродукцията.
Други репродуктивни права са също:
- правото на жените на менструално здраве и профилактиката му,
- правото на качествено лечение на полово предаваните заболявания и
- правото на защита от женско обрязване/ генитално осакатяване.
Развитие на репродуктивните права
От историческа гледна точка репродуктивните права се развиват като подвид на човешките права. Тяхното формиране започва едва през 1968 г. в Прокламацията от Техеран (1) , която заявява: “Родителите имат право свободно и на своя отговорност да решават кога да имат деца, колко деца да имат и в какъв времеви диапазон”.
И макар темата да е от огромна важност за държавите и народите, развитието на международното право, свързано с нея, е бавен и труден процес. Това е така основно защото темата за репродуктивните права на гражданите е колкото личен и семеен въпрос, толкова и въпрос на държавна политика във връзка с демографските показатели и общественото здраве.
В някои държави важен фактор в определяне на политиките по темата е религията, в други – политическата идеология. Може би именно това е причината за над 20-годишното забавяне на международната дефиниция за репродуктивно здраве.
Година след Прокламацията от Техеран Генералната асамблея на ООН приема Декларацията за социален прогрес и развитие (2), която преповтаря идеята, че родителите са свободни да избират кога и колко деца да имат. Същата тази идея отеква и сред решенията на Световната конференция за жените през 1975, която е част от инициативата на ООН “Световна година за жените” и последвалото “Десетилетие на ООН за жените” (1975 – 1985).
1994 г. носи сериозно развитие на темата за репродуктивните права с приемането на Програмата за действие от Кайро на Международната конференция за населението и развитието. И въпреки че тя няма правно обвързващ характер, програмата представлява важен напредък, тъй като изгражда рамката на репродуктивните права и заявява, че правителствата имат отговорността на първо място да отговорят на индивидуалните репродуктивни потребности на своите граждани и едва след това да работят за постигането на определени демографски цели.
184 държави-членки на ООН я приемат, но голяма част от тях с резерви именно поради цялостната концепция за семействата, за ролите на мъжете и жените, за репродуктивните права и свободи, както и за разпоредбите, свързани с абортите. Според Програмата репродуктивното здраве е “състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не просто липса на заболяване или отпадналост, във връзка с възпроизводителната система и нейните процеси и функции. Репродуктивното здраве предполага, че хората могат да водят удовлетворяващ и безопасен сексуален живот и имат възможността да се възпроизвеждат и свободата да решават кога и колко често”.
Държавите са длъжни да осигурят на мъжете и жените достъп до подходящи, ефективни и на достъпни цени методи за семейно планиране и регулиране на фертилитета, както и достъп до подходящи здравни грижи за бременните жени и родилките, които да подпомогнат двойките в това да имат най-добрите възможности да имат здрави деца. Грижата за репродуктивното здраве, в смисъла на програмата се определя като набор от методи, техники и услуги, които допринасят за репродуктивното здраве и благосъстояние на двойките, като спомагат за лечението на заболяванията и проблемите на мъжката и женската репродуктивна система. То включва и сексуалното здраве, като целта е да се подобрява качеството на живот на хората и личните им отношения чрез консултации и грижа за справяне с полово предаваните заболявания.(3)
През 1995 г. В Пекин се провежда “Четвъртата световна конференция за жените: Действия за равенство, развитие и мир”. Декларацията от Пекин, освен че подкрепя решенията на Програмата от Техеран, въвежда едно по широко определение за репродуктивните права. Според нея, сред основните човешки права на жените е правото свободно и отговорно да вземат решения относно тяхната сексуалност, включително за сексуалното и репродуктивното им здраве, без дискриминация, принуда или насилие.
Равенството във взаимоотношенията между мъжете и жените по въпросите на репродукцията и интимните връзки, изискват взаимно уважение на достойнството на всеки човек, съгласие и споделена отговорност за сексуалното поведение и последиците от него.
Декларацията изисква държавите и техните правителства да предприемат действия за намаляване на конкретни рискове за женското здраве, свързани със сексуалността и репродукцията, изтъквайки, че усложненията при бременност и раждане са сред водещите причини за смъртност при жените в репродуктивна възраст в развиващите се страни и тези, намиращи се в състояние на преход. Небезопасените аборти, от друга страна, представляват заплаха за живота и здравето на жените и сериозен проблем за общественото здраве. Всички тези проблеми могат да бъдат избегнати с подобряване на достъпа до качествено здравеопазване, ефективни и безопасни методи за семейно планиране и контрацепция, както и образование по въпросите на сексуалното и репродуктивно здраве. (4)
През 2007 г. нов международен документ допълва рамката на репродуктивните права – Принципите от Джокякарта за прилагането на човешките права по отношение на хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност, разработени от Международната комисия на юристите, Международната служба за правата на човека и изтъкнати юристи от цял свят.
Принципите заявяват, че всеки човек, независимо от своята сексуална ориентация или полова идентичност, има правото на достъп до възможно най-висококачествената медицинска грижа. Основна част от това право са репродуктивните и сексуалните права.(5) И въпреки че този документ създава цялостна рамка за човешките права на хората с различна сексуална ориентация или полова идентичност и изключва всички форми на дискриминация спрямо тях, той все още не е приет от ООН, поради голямата съпротива на много държави. За голяма част от опозицията на принципите, приемането им би означавало декриминализиране на хомосексуалността. Към декември 2019 г. хомосексуалните отношения се наказват със смъртна присъда в 6 държави – Иран, Саудитска Арабия, Йемен, Нигерия, Судан и Сомалия, а в 6 други (Афганистан, Бруней, Мавритания, Пакистан, Обединените арабски емирства и Катар са едно от възможните наказания.(6) Принципите са допълнени с 10 нови през 2017 г. (7), но и до сега не са възприети от ООН и международната общност, поради многото си разпоредби, които противоречат на някои религиозни и политически идеологии.
2011 г. носи голямо развитие по темата с приемането на Истанбулската конвенция от Съвета на Европа – първият в Европа правно обвързващ международен документ за елиминиране на всички форми на насилие срещу жените и домашното насилие. Конвенцията въвежда важни разпоредби за пълна забрана на принудителните аборти и стерилизация на жени, женското обрязване/ гениталното осакатяване и други насилствени практики срещу жените, прилагани в някои култури по света. (8) Към януари 2020 г., конвенцията е ратифицирана и влязла в сила в 34 държави-членки на Съвета на Европа. (9) България все още не е ратифицирала конвенцията, което е пагубно за жените, жертви на насилие.
Нарушения на репродуктивните права от страна на държави
В историята са известни много нарушения на репродуктивните права на хората, извършвани в различни държави под формата на политики за изкуствено повишаване или намаляване на раждаемостта, било то в цяла държава или на определена малцинствена общност.
Подобни действия са били извършвани и от крайно леви, и от крайно десни правителства. Сред най-известните подобни нарушения са действията, извършвани от Николае Чаушеску в Румъния за повишаване на раждаемостта между 1967 и 1990. Мерките включвали криминализиране на абортите и контрацепцията, данъци за бездетните хора, открита дискриминация срещу гражданите без деца. (10)
Обратно на Чаушеску, в Китай между 1978 и 2015 г. е налице политика за намаляване на раждаемостта, насочена към контролиране на прираста на населението. Това е едно от най-екстремните нарушения на репродуктивните права на хората, налагащо невъзможността семействата да имат повече от 1 дете. За изпълнението на тази политика местните власти използват методи като насилствени стерилизации, аборти и насилствено използване на противозачатъчни. (11)
По време на управлението на президента Алберто Фухимори в Перу (1990-2000) над 200 000 души от местните народи Кечуа и Аймара са били подложени на насилствена стерилизация. В следствие на тези си действия президентът е обвинен в престъпления срещу човечеството и геноцид (12).
В заключение…
Въпросът за репродуктивните права е колкото личен и семеен, толкова и свързан с държавни политики и религиозни виждания. Именно това е и причината развитието на международното право в тази област да е толкова бавно и спорно. Свидетели сме как различни сили в обществото използват темата за постигане на собствени цели по пропаганден начин, с използването на невярна или полувярна информация, играейки си с емоциите на гражданите.
Преди всичко това е тема, свързана с индивидуалните нужди, ценности, разбирания и желания на всеки човек. Нашата мисия е именно да предоставяме адекватна информация и да овластяване жените да ценят, отстояват и завоюват своите репродуктивни права и да се предпазват от всякакви злоупотреби и нарушения. Защото репродуктивните права са човешки права – еднакви и неотменими за всеки индивид.
1. Proclamation of Teheran, Final Act of the International Conference on Human Rights, Teheran, 22 April to 13 May 1968, U.N. Doc. A/CONF. 32/41 at 3 (1968), http://hrlibrary.umn.edu/instree/l2ptichr.htm назад
2. Declaration on Social Progress and Development. UN. General Assembly (24th sess. : 1969), https://digitallibrary.un.org/record/202280 назад
3. Programme of Action adopted at the International Conference on Population and Development Cairo, 5–13 September 1994, https://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/programme_of_action_Web%20ENGLISH.pdf назад
4. Beijing Declaration and Platform for Action, The Fourth World Conference on Women, m 4 to 15 September 1995, https://www.un.org/en/events/pastevents/pdfs/Beijing_Declaration_and_Platform_for_Action.pdf назад
5. THE YOGYAKARTA PRINCIPLES – Principles on the application of international human rights law in relation to sexual orientation and gender identity, 2007, http://data.unaids.org/pub/manual/2007/070517_yogyakarta_principles_en.pdf назад
6. https://en.wikipedia.org/wiki/LGBT_rights_by_country_or_territory назад
7. Официален уебсайт на Принципите от Джокякарта: https://yogyakartaprinciples.org/ назад
8. Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence, Istanbul, 11.V.2011, https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/rms/090000168008482e назад
9. Списък на държавите, подписали и ратифицирали Истанбулската Конвенция https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/210/signatures?p_auth=ska5vcAQ назад
10. https://en.wikipedia.org/wiki/Reproductive_rights назад
11. https://en.wikipedia.org/wiki/One-child_policy назад
12. 24 July, 2002, Mass sterilisation scandal shocks Peru, BBC News http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/2148793.stm назад
* Настоящият продукт стана възможен благодарение на финансовата подкрепа на Български фонд за жените. Продуктът не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието му.
Последни коментари