0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

В рамките на проекта „ФОРМулирай правата си“ се запознахме с много жени, които са претърпели щети и лошо отношение по време на медицински интервенции. Някои от тези смели жени решиха да споделят своите истории. Направиха го за да подкрепят други жени в същата ситуация, да ги предупредят от какво да се пазят, да ги информират предварително за важни проблеми и казуси и разбира се да дадат гласност на този проблем.

Историите публикувахме във фейсбук страницата на проекта, и там можете да прочете пълните текстове. За целта кликнете на изображенията от кампанията по-долу. 

В историите, които бяха избрани да се споделят, излизат няколко интересни теми.

Веднага изпъква липсата на достатъчно информация, дадена преди започването на медицинските интервенции. Това е проблем, с който бяхме запознати още преди да започнем изпълнението на проекта. Често към информираното съгласие се подхожда като към административна формалност, която може да се направи и в последния момент. На няколко пъти излизаха споменавания на коментари от типа „не знаеш ли“, „не си казала, че искаш“ или откази да се обяснява и отговаря на въпроси, защото пациентката би трябвало да знае (от къде да знае остава неясно). 

Това ни води до втората често повтаряща се тема и това е неразбирането от страна на медицинския персонал, че процедурата, през която минава пациентката, е съществена за нея и може да повлияе на живота ѝ по множество начини. Споделят се ситуации, в които се омаловажават притесненията на пациентката, или сериозността на процедурата, самите процедури се описват като не особено сериозни, не се споменават странични ефекти или не се обръща внимание на притеснията и въпросите, които пациентката задава. В някои случаи това е в резултат от липса на достатъчно време за персонала, но има и ситуации, в които явно няма разбиране от страна на медицинския персонал – дали поради липса на емпатия към пациента или поради превръщането на тези процедури за тях във вид рутина, която ги кара да ги приемат за по-малко сериозни или променящи живота, отколкото са в действителност. 

Може би вследствие на това са и случаите, в които медицинският персонал не обръща внимание на оплакванията от болки, дискомфорт или притесненията, че нещо не е наред, на пациентката след операция. Разказите за липсата на реакция при изпитването на сериозни болки се повтарят изненадващо често. Понякога сестрите са очевидно груби, но друг път не са и просто отказват да приемат оплакванията за легитимни. Казва се, че пациентката преувеличава, че трябва да се успокои или пък че е нормално да боли и трябва да търпи. 

Друга важна тема, на която не бяхме обърнали достатъчно внимание преди началото на проекта, е липсата на достатъчно информация след извършването на процедурата. Не е единичен случай жена след операция да се окаже без епикриза или да се наложи да мине през месеци усложнена комуникация с болницата, в която е оперирана, за да получи такава. Интересна закономерност е избягването от страна на лекущия лекар в такива случаи да види пациентката след операцията и да ѝ обясни как точно е минала. 

Най-фрапиращите случаи обаче са тези, при които процедурата завършва с отстранен орган, без пациентката да е дала съгласието си за това или да е била предупредена за такава вероятност. В една от споделените истории, пациентката разбира за остранения яйчник едва впоследствие по време на преглед при друг лекар. За съжаление това отново не е единичен случай. В друга от историите пациентката загубва десен яйчник и тръба и има направена частична резекция на ляв яйчник при положение че изрично е обяснила, че иска да прави опити за бебе след операцията. 

Според екипа на болницата, това е рутинна операция, нормално било да ме боли.

 

Изписаха ме без назначено лечение, без диагноза … След десет дни отидох да си поискам епикриза – нямаше такава … След молби и срещи с администрацията получих такава – аднексектомия лапароскопик синистра – нищо не ми говореше, на 22 години нямах представа за какво става въпрос. 

В рамките на проекта ФОРМулирай правата си, Фондация "Ендометриоза и репродуктивно здраве" разказва истории на жени…

Публикувахте от ФОРМулирай правата си в Събота, 15 февруари 2020 г.

 

 

Благодарна съм му за всичко, което прави за мен. Но защо не ми каза? Защо не ме предупреди? Защо след операцията не дойде да ми обясни кое какво е? Да, болката нямаше да е по-слаба, но шок със сигурност нямаше да има.
Лекарите често забравят, че нашето спокойствие се гарантира лесно – с повече и навременна информация.

В рамките на проекта ФОРМулирай правата си, Фондация Ендометриоза и репродуктивно здраве разказва истории на жени…

Публикувахте от ФОРМулирай правата си в Неделя, 16 февруари 2020 г.

 

Напълно наясно съм, че кисти могат да се спукат и са опасни и антибиотиците са наложителни. Никой не ми каза обаче, че са ми дали такъв силен “коктейл”, никой не ми каза, че е имало спукана киста и аз не взех никакви мерки. Вместо това ми отказваха преглед след операцията, защото нямало нужда, три месеца ми казваха, че епикризата не е готова и също толкова време звънях всеки ден във всички отдели в болницата, които имат отношение за това, за да си получа и запис от операцията.

В рамките на проекта ФОРМулирай правата си, Фондация Ендометриоза и репродуктивно здраве разказва истории на жени…

Публикувахте от ФОРМулирай правата си в Неделя, 23 февруари 2020 г.

 

Събуждайки се от упойката с ужас научих, че имам отстранен десен яйчник и тръба, както и частична клиновидна резекция на ляв яйчник.

В рамките на проекта ФОРМулирай правата си, Фондация "Ендометриоза и репродуктивно здраве" разказва истории на жени…

Публикувахте от ФОРМулирай правата си в Вторник, 11 февруари 2020 г.

 

Накрая е важно да напомним, че проектът бе насочен изключително към проблемите случаи и ето защо в примерите, които обсъждаме и в историите, които споделихме, не присъстват положителни примери. Те със сигурност не рисуват представителна картина на състоянието на здравеопазването у нас в момента. Но все пак случаите са достатъчно чести, че да заслужават вниманието ни и да потърсим начин да променим нещата. Дори и само една жена да се окаже недостатъчно добре подготвена за предстоящата ѝ операция, за нас е твърде много. А в рамките на проекта се запознахме с далеч повече. 

 

Никой не ме беше предупредил за нещо друго, много по-важно, което трябваше да подпиша – да дам съгласието си да се махнат всичките ми репродуктивни органи, ако това се окаже необходимо.

 

Заспах с пълен ужас и абсолютната увереност, че когато се събудя, няма да имам матка. За щастие, бяха отстранили само кистата, но едва години по-късно разбрах, че всъщност имам право да заявя, че искам да си запазя органите и никой няма право да ме притиска да се отказвам от това си право. 

В рамките на проекта ФОРМулирай правата си, Фондация "Ендометриоза и репродуктивно здраве" разказва истории на жени…

Публикувахте от ФОРМулирай правата си в Сряда, 12 февруари 2020 г.