0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

И защо е толкова трудно да се постави диагноза?

По много причини е трудно да се разбере колко често срещана е ендометриозата, точно както е трудно дори за отделни хора* да получат диагноза ендометриоза навреме. За някой, който има симптоми на ендометриоза, минават средно седем години (от три до единадесет години в зависимост от страната) от началото на симптомите до получаване на диагноза (1)**. На места, където здравните грижи се финансират от правителството, изчакването за поставяне на диагноза може да отнеме дори по-дълго, в сравнение със здравно обслужване, което се финансира самостоятелно или със застраховка (1).

Колко често срещана е ендометриозата?

Правени са изследванията в опит да се определи колко често срещана е ендометриоза. Според Американския Колеж по Акушерство и Гинекология ендометриозата може да засегне около 1 от 10 жени в репродуктивна възраст (2). Проучвания, които се опитват да предскажат разпространението на ендометриоза, са открили по-широк диапазон, от по-малко от 1 на 100, до 15 от всеки 100 жени в репродуктивна възраст (3-5).

В популационни проучвания, при които се използват данни от голяма група от хора, за да се определи колко често е заболяването в тази популация, се съобщава за ендометриоза с по-малко разпространение, при около 1-2% от всички жени (както е показано в Обединеното кралство и Италия). ) (3,4). Проблемът с тези проучвания е, че те не отчитат хората с асимптоматична ендометриоза, които не биха могли да знаят, че имат болестта.

В опит да се обяснят асимптоматичните случаи, други проучвания са фокусирани върху индивиди, претърпели хирургична намеса в тазовата област (по различни причини). Те разглеждат колко често се открива/наблюдава ендометриоза по време на операцията. В тези проучвания често се установява, че честотата на ендометриозата е много по-висока, отколкото при широкомащабни популационни изследвания. Например, в едно проучване на жени в Мичиган, подложени на хистеректомия, при 3 от 20 е открита ендометриоза (5). Фокусирайки се по-конкретно върху хора, които са получили хистеректомия заради хроничната тазова болка, за 2 от 5 са установили, че имат ендометриоза по време на операцията (5). Това показва, че голяма част от хората с хронична тазова болка имат ендометриоза.

От хората, които са получили хистеректомия по причини, различни от ендометриоза или хронична тазова болка, 1 от 12 са имали данни за наличие на ендометриоза (5). Това е наистина важно, тъй като показва, че не всички с ендометриоза имат болка в таза.

Проблемът с тези изследвания е в популациите, върху които се фокусират. Изследваните хора обикновено са жени, посещаващи гинекологични клиники или болници, което отразява по-малко представителна извадка от населението с хора, които вече имат гинекологични проблеми, за които търсят грижи (3).

Трудностите при диагностика на ендометриоза

Трудно е да се разбере колко често срещана е ендометриозата, защото диагностиката е много усложнена.

Симптомите варират значително

Симптомите на ендометриозата могат да се различават значително в зависимост от човека. Повечето хора с ендометриоза имат тазова болка и дисменорея (болезнена менструация). Тези симптоми могат да бъдат сбъркани с нормални менструални симптоми, особено ако са налице от първия цикъл (1,2,6). За трансджендър и небинарните хора, засегнати от ендометриоза, е още по-трудно да получат диагноза и подходящи здравни грижи.

Други хора с ендометриоза могат да имат болка в червата и/или пикочните пътища като преобладаващи симптоми. Други може да нямат никакви физически симптоми – до една четвърт от хората с ендометриоза са асимптоматични (2,7). Жените с ендометриоза също могат да бъдат два пъти по-склонни да имат проблем с безплодието, симптом, който се забелязва само когато някой има затруднение да забременее (8). Поради това голямо разнообразие от прояви на ендометриоза, може да са необходими няколко посещения в лекарския кабинет, и потенциално години, докато лекарите насочат пациента към гинеколог-специалист за да получи диагноза (6).

Друга причина за забавена диагноза вероятно се дължи на потскане на хормоналната симптоматика. Когато репродуктивните хормони спрат цикличността си поради бременност, кърмене или използване на хормонални контрацептиви, симптомите на болката могат временно да спрат и човек с ендометриоза може да не потърси медицинска помощ (6). Хормоналните контрацептиви често се предписват за намаляване и регулиране на менструалната болка и прекомерно менструално кървене, както и за лечение на симптоми на ендометриоза. Когато цикълът се възобнови, симптомите могат да се появят отново.

Диагнозата изисква операция

Поставянето на диагноза в момента изисква хирургична процедура, за да се потвърди, че тъкан, подобна на ендометриозната, се открива извън матката. Диагнозата често изисква и биопсия (тъканна проба) за потвърждение (2). Извършването на операция за диагноза не е нещо, което се случва веднага, тъй като е скъпо, отнема много време и като всяка хирургична процедура носи рискове. Учените се опитват да намерят други начини за диагностициране на ендометриоза без хирургична процедура. Някои от тях могат да включват изследване на клетъчните компоненти на менструалната течност и различията в стволовите клетки, получени от менструалната кръв (9, 10). В тази област обаче са необходими повече изследвания.

Дори когато лекарят се чувства достатъчно уверен, за да насочи пациента към лапароскопско хирургично изследване, следващият проблем е в локализирането на тъкан, подобна на ендометриума. Подобна на ендометриума тъкан може да присъства на много места в таза, като например на яйчниците, зад матката, на перитонеума (мембраната, която свързва корема и таза), във фалопиевите тръби и по червата, наред с други места. Може да е трудно да се открият тези подобни на ендометриума лезии, тъй като биват различни и на цвят – от розово-червени до бяло-жълти. Има и доказателства, които предполагат, че тези лезии могат да се променят с течение на времето или да бъдат трудни за повторно откриване – в някои съобщени случаи лезии, открити в една операция, не могат да бъдат намерени в по-късна операция (5).

Всички тези фактори касаещи достъп до здравна помощ, различни симптоми, потискане на симптомите и трудности при намирането на крайна диагноза допринасят за това да бъде толкова трудно да се определи точно колко хора действително имат ендометриоза.

Ендометриозата по-често срещана ли е при някои населения?

Ендометриозата се диагностицира с различни темпове в целия свят, което може да отразява както различния достъп до здравеопазване, така и различни нива на заболяване сред населението. Изследванията показват, че белите жени са по-склонни да бъдат диагностицирани с болестта, докато цветнокожите и латиноамериканските жени е най-малко вероятно да бъдат диагностицирани. В Съединените щати данни от голямо проучване на населението, публикувано през 2004 г., твърди, че жени, идентифицирани като афро-американки и латиноамериканки, са били диагностицирани с ендометриоза с 40% по-рядко от жени от европеидна раса. (11). Не е известно дали това отразява по-ниските нива на заболяването, или е свързано с дискриминацията на цветнокожите жени в здравната система на САЩ, от неадекватен достъп до здравни грижи до расова пристрастност при лечение. (12-14).

Открива се и генетична връзка при ендометриозата. Проучванията показват, че еднояйчните близнаци са по-склонни да развият ендометриоза от разнояйчни близнаци (15,16). Други проучвания са установили, че рискът от ендометриоза се увеличава от 5 до 10 пъти, ако близък роднина (като майка или сестра) също е диагностициран с болестта (17-18).

Теглото може да повлияе също на ендометриозата, тъй като хората с високи индекси на телесна маса (ИТМ) е по-малко вероятно да бъдат диагностицирани с ендометриоза (3,11). Изследванията също така показват, че хората с по-нисък ИТМ (по-ниско тегло) могат да развият симптоми на ендометриоза по-често (20).

Необходими са повече изследвания, осведоменост и достъп до диагностика и лечение, за да се определи по-добре разпространението на ендометриозата.



*В оригиналния текст се използват неутрални местоимения за да включат всички, които могат да имат ендометриоза.  Б. пр.

**Запазени са препратките към източниците от оригиналния текст, в който ще откриете и списъка.

Оригинален текст: https://helloclue.com/articles/cycle-a-z/how-common-is-endometriosis

Photo by Nathan Roser on Unsplash