С благодарност, отдъхване и обнадежденост се присъединявам към пациентките на д-р Митрой в Центъра по ендометриоза в Букурещ, който оглавява. Целта на тази статия е да представя своя опит с лапароскопската ексцизия в Румъния, както и да се опитам да дам максимално много информация за етапите, прегледите, изследванията и протичането на самата процедура – вярвам, че един такъв своеобразен наръчник и пътеводител би бил особено полезен на много жени, продължаващи да търсят решение и надежда.

Решението ми да се обърна към чужбина и, по-специално, към лечение в Букурещ, дойде след лавиноподобно завръщане на ендометриозата ми, дори и след направена отворена коремна операция в България и последващото лечение с препарат, поставящ ме в изкуствена менопауза. Като се замисля, това никак не беше неочаквано развитие на събитията за мен, но този път към състоянието ми се добавиха и купчина нови симптоми и оплаквания, свързани с болка, дихателни неразположения и непрестанен стрес за тялото и психиката ми. Статията на Десислава Чочева тук, във Фондацията, като че ли беше последният тласък, от който имах нужда – решено е, предприемам рискова маневра и се отправям на север.

 

Свързване с д-р Митрой, комуникация и първа консултация

 

Запознах се с д-р Габриел Митрой първо виртуално, докато гледах организираната от фондацията ни пациентска конференция през март миналата година. В нея той взе участие, като представи на аудиторията метода на ексцизията за премахване на ендометриозата и спомена нещо, което всяка пациентка се е надявала да чуе, но, като че ли, вече е изгубила вяра, че ще се случи – рецидивите са с малък шанс на възвръщаемост, подобрява се цялостното състояние на тялото, подобрява се фертилитетът, занижава се възпалението на организма и жената получава шанс за живот без болка, стрес и ежедневни неразположения.

 

Комуникацията си с лекаря осъществявах по имейл на английски език 

 

Още на този етап бях приятно изненадана, че д-р Митрой отговаря ежедневно, не е пестелив откъм разяснения и възможността за насрочване на първи преглед нямаше изгледи да се отложи във времето – в рамките на една до три седмици всяка пациентка може да осъществи посещението си в кабинета му.

Огромна роля в цялостния процес изиграва и неговата асистентка Мануела – тя е човекът, който организационно отговаря за плавното и безпроблемно протичане както на прегледите, така и предоперативните изследвания. Ведра, отзивчива и със страхотен английски, тя ми помогна изключително много, давайки ми цялата информация, от която се нуждая – график на д-р Митрой, адрес на болницата, уреждане на час за самия преглед, уреждане на час за допълнителни изследвания като ЯМР, цени, разбивка на разходите, подробно обяснение на предоперативните стъпки, както и на следоперативните такива. С увереност мога да кажа, че тя, изпълнявайки ролята на асистентка на д-р Митрой, се превърна и в моя лична такава по време на посещенията ми в Букурещ.

Първият ми преглед с д-р Митрой представляваше подробен диалог, в който той внимателно изслуша историята ми, запозна се отблизо със симптомите ми, прегледа ме на ехограф и в края на срещата ни с абсолютна точност диагностицира всички места на разпространение на ендометриозата в тялото ми, които в последствие доказахме чрез ядрено-магнитен резонанс. Още тогава вътрешно усетих, че това е моят лекар – не само заради точността и прецизността на прегледа, но и заради скъсената комуникационна дистанция и приятелско отношение. 

 

Впечатли ме и друго – холистичният му подход към ендометриозата и ясното му разбиране, че не говорим за ограничено гинекологично заболяване

 

Д-р Митрой създава Центъра по ендометриоза в Букурещ с ясната цел да има на разположение мултидисциплинарен екип, който е подготвен да посрещне пациенти с множество разновидности на заболяването. Самият той е онкогинеколог, но в екипа му има гастроентеролог, пулмолог, уролог, ендокринолог, невролог, рентгеноложка, специализирала в образната диагностика на ендометриозата. Крайната цел е една – чрез холистичен подход да се третира ендометриозата в различните й стадии и видоизменения; хирургично той и екипът му са подготвени да оперират дълбоко-тазова ендометриоза, отстраняване на кисти и сраствания в коремната кухина и перитонеума, ендометриоза по ректо-вагиналната област, уретерите, нервите, диафрагмата, белия дроб. Практически навсякъде, където би могла да се открие в тялото на пациентката.

 

Второ посещение в Букурещ – ЯМР и обсъждане на възможността за хирургично лечение

 

След първия си разговор и преглед с д-р Митрой си дадох сметка, че моята ендометриоза всъщност е в доста по-големи и разпространени мащаби, отколкото си мислех. Това и осъзнаване ме стимулира да доведа нещата до край и да се опитам да направя всичко възможно, за да подобря състоянието си в максимална степен.

Завърнах се в Букурещ, за да направя изследване с ядрено-магнитен резонанс – според д-р Митрой това е брилянтен начин да се локализират максимално много огнища на лезиите. Самото изследване се прави в друга болница, а рентгеноложката е част от Центъра по ендометриоза. 

 

Млада, безкрайно мила и подробна в обясненията си – така бих могла да опиша д-р Stanciulescu

 

Непосредствено преди изследването се срещнах с нея, за да проведем анкета и разговор, целящи да я ориентират в моето състояние и оплакванията и неразположенията, които изпитвах или които съм изпитвала в миналото. Поради дългогодишните ми болки в областта на рамото и ръката, за които разказвам тук, и тя, и д-р Митрой единодушно решиха да се изследва и диафрагмата за наличие на ендометриоза.

Самото изследване на тазова област и диафрагма протече около 45 минути. Предварително ми изпратиха изисквания и препоръки за следване на олекотен режим на хранене в деня преди резонанса, както и стъпки за специализирани тоалет и хигиена в сутринта преди изследването. Самият преглед не е изобщо болезнен – за тазовата област единственото, което се изискваше, е да лежа неподвижно, а за диафрагмата – да следвам указания, подавани ми през слушалки, относно дишането. Редувахме дълбоко вдишване, задържане на въздуха, спокоен ритъм на дишане. След приключване на резонанса изчаках няколко минути, след което лекарката ме повика в кабинета си, за да ми разясни подробно резултатите и да разчете образите. При напускане на клиниката получих диск с изображенията си, както и хартиен носител на същите.

Същият следобед имах насрочена консултация с д-р Митрой, на която той затвърди препоръката си за операция.

 

 

Лапароскопска ексцизия – предоперативна подготовка, операция, постоперативно възстановяване

 

Едновременно ужасена, притеснена, окуражена и обнадеждена, аз се прибрах в България и си дадох известно време, за да се ориентирам окончателно какво да правя. Когато взех твърдо решение за бъдеща операция, аз отново се свързвах с д-р Митрой и насрочихме дата за след месец. Това е и технологичното време, което той изисква от пациентите си между уговорката за операция и самата интервенция.

С наближаването на датата екипът му и асистентката му ми изпратиха подробна информация относно предоперативната подготовка, разбивка на цените, препоръчан режим на хранене. От Центъра по ендометриоза са подготвили за пациентите си книжка в pdf формат, съдържаща цялата необходима информация.

 

Предоперативна подготовка

 

Ден преди операцията трябваше да отида в болницата на празен стомах и без прием на течности, за да проведем всички необходими предварителни изследвания.

  • Задължителен PCR тест, независимо дали си ваксиниран, или не;
  • Кръвен тест;
  • Тестване на урина;
  • Електрокардиограма;
  • Рентгенова снимка на бял дроб, където попълваш подробен въпросник – снимали ли са те преди, кога и защо, какви са оплакванията ти;
  • Консултация с анестезиолог;

На консултацията си с анестезиоложката ми се иска да обърна особено внимание, тъй като от опита си в България очаквах повърхностен и набързо осъществен разговор. Вместо това се срещнах с внимателна лекарка, изключително приятелски настроена, която пожела от мен подробно да й разкажа за ендометриозата си, както и за предишния си опит с операциите. Подробно обсъдихме всички мои съпътстващи заболявания. Подходи към мен успокоително и уверяващо, че всичко ще бъде наред – изписа ми прочистващи червата препарати, които да вземам на определени часове през деня, антибиотик и инжекция с антикоагулант, която трябваше да си поставя същата вечер. Бие се подкожно в корема или в ръката. 

Предварително знаех, че операцията може да продължи между два и шест часа, както и че е изискване на лекарите да остана в интензивно отделение до другия ден след приключване на процедурата. 

 

Денят на операцията

 

На следващата сутрин в шест часа трябваше да отида в болницата, където сестра ме заведе до стаята ми. Изискване беше да взема душ със специален антибактериален препарат на място в болницата. След малко повече от час ме отведоха до операционната, където екипът започна да ме подготвя за процедурата.

Стъпките тук са стандартните – поставяне на абокат, включване към апарат за кръвно налягане и следене на пулс. Това, което ме изненада особено приятно беше, че впуснаха под хирургичните чаршафи топъл въздух за сгряване – така и не усетих студ. Анестезиоложката постави на лицето ми маска и след няколко секунди заспах.

Операцията ми е продължила пет часа. Важно е да уточня, че, предвид факта, че след нея трябваше да бъде настанена в интензивно отделение без достъп до телефон, асистентката на д-р Митрой предложи да осъществи контакт с близките ми, за да ги информира за състоянието ми. 

Събудих се в интензивното с вече познатите ми болки и неразположения в следствие от разрезите и газа, с който се изпълва коремната кухина по време на лапароскопията. Състоянието ми след упойката беше изненадващо добро, бързо дойдох на себе си и не съм изпитвала никакъв дискомфорт. Екип непрестанно следеше жизнените ми показатели и на определени часове ми се даваха антибиотици, инжекции с антикоагуланти и дражета за гърло, което беше доста раздразнено от интубацията. На следващата сутрин помолих анестезиоложката да се върна в стаята си, тъй като се чувствах добре и исках да се чуя с близките си.

 

Постоперативен период и болничен престой

 

В болницата общо останах три нощи, включвайки и първата в интензивното отделение. Прехвърлиха ме в стаята ми, където получих всички необходими грижи – лекарите, които идват на визитация, говорят английски и не беше проблем да комуникирам с тях. При сестрите въпросът не стои точно така, но чудесно се разбирахме и с жестове. В някои ситуации пък и гугъл транслейт спаси положението. ☺

В следващите два дни продължих прием на лекарства, започнах и да се захранвам – първия ден ми носеха бульони, след което преминах на мляко, риба и леки меса със зеленчуци. На втория ден дойде рехабилитаторка, която ми помогна да се изправя, и ме насърчи да направя няколко серии леки упражнения за раздвижване. Всъщност най-много дискомфорт и болка изпитвах от газа – всеки, преминавал през лапароскопия, знае колко болезнено може да бъде всяко помръдване и вдишване. За щастие лекарите ми даваха лекарства против газове и пробиотици, както и обезболяващи. Д-р Митрой ме посети три пъти за времето, в което бях в стаята си, за да ме прегледа и за да се увери, че всичко върви както трябва. Стараех се да се движа колкото е възможно повече, тъй като вече имам горчив опит със залежаването и обездвижването след операция. Трябва и да се отбележи, обаче, че възстановяването след лапароскопия няма абсолютно нищо общо с това след лапаротомия. На третия ден премахнаха дренажа и катетъра и имах свободата да се движа още по-спокойно. На четвъртия ден сутринта ме изписаха, а малко по-късно получих препоръчителна диета и насоки за по-бързо възстановяване. Постоперативното ми лечение включва само и единствено прием на противозачатъчни медикаменти за около половин година. На седмия ден след операцията д-р Митрой ме прегледа и премахна конците.

 

Вместо заключение

 

Написах тази статия, тъй като, за моя радост, получих много съобщения от жени, заинтересовани от операция в Букурещ. Искрено се надявам текстът да е бил достатъчно информативен и да успява да отговори на многото въпроси, които е съвсем разбираемо всяка пациентка да има. Статията е плод изцяло на мои лични впечатления – определено считам, че тази стъпка бе най-добрата, която можеше да предприема, в борбата ми с ендометриозата.

Надолу ще изложа някои обобщения, както и полезни линкове за връзка с лекаря, центъра и клиниките, които посещавах:

  • Ексцизията е хирургичен метод, който цели да изреже засегнатите тъкани като, заедно с тях, се отстранява и малко количество здрава тъкан – така най-сигурно може да се предположи, че рискът от рецидив ще бъде възможно най-малък;
  • Центъра по еднометриоза в Букурещ е всъщност мултидисциплинарен екип начело с д-р Габриел Митрой, чиято дейност към днешна дата е съсредоточена в онкологична известна болница в Букурещ – там се извършват прегледите, консултациите, изследванията (с изключение на ЯМР), самата операция и болничният престой;
  • Плащанията на прегледите и изследванията, както и на биопсията след извършената операция, могат да се извършат с карта или в кеш, в евро или леи. Сумата на самата операция може да се заплати с карта или с предварителен банков превод.
  • За болничния престой са необходими само лични тоалетни принадлежности;
  • В ситуация на текущата пандемия не се разрешават посещения или хоспитализиране с близък;
  • Английският ви е повече от достатъчен за комуникация с д-р Митрой и останалите лекари;
  • Д-р Митрой препоръчва да останете в Букурещ между седем и десет дни след самата операция;

 

Автор: Деница Кисимова

 

Полезни линкове:

https://bucharestendometriosiscenter.com/ Сайт на Центъра по ендометриоза в Букурещ, където можете да се запознаете с лекарския екип, да достъпите до имейла на д-р Митрой, както и да свалите вече гореспоменатия пдф пациентски наръчник;

https://monzaoncologie.ro/ Онкология „Монца“ е болницата, в която д-р Митрой преглежда и консултира в определени дни от седмицата. Тук се извърша и операцията, както и постоперативният болничен престой;

https://medicales.ro/ro_RO/ Клиниката по образна диагностика, където екипът на д-р Митрой извършва изследването с ядрено-магнитен резонанс.

 

Oще по темата:

Болка в рамото по време на овулация – от Деница Кисимова

Есцизия на ендометриоза в чужбина – Десислава Чочева

Операция в чужбина – разговор с Десислава Чочева

Разговор с д-р Габриел Митрой за Виртуалната конференция 2021 – видео