Началото на месец юни за мен мина под знака на Лятното училище за НПО, организирано от Български център за нестопанско право.
Това е лятна школа, предназначена за започващи в НПО сферата, даваща солидни основи за всеки, който иска да работи в тази посока. Толкова е полезна, че всеки нов член на БЦНП трябва да мине през школата и тази година това беше Радина Банова-Стоева.
Както знаете, ние вече не сме съвсем нова организация – навършихме 4 години този януари, а работим неофициално повече от година преди да направим регистрацията. Дори на срещата на WЕO в Единбург вече не бяхме най-новата ендо организация член. Благодарение на работата ни досега, имах представа и някакъв опит по всички разглеждани теми, но също така имаше огромно количество информация, която не знаех, не знаех в пълнота или нямах представа как да използвам наистина.
Училището ми даде куп нови знания, които възнамерявам да прилагаме в идните проекти на фондацията. Много правни и счетоводни консултации можеше да си спестим, ако бяхме научили за това училище или за работата на Българския център за нестопанско право малко по-рано, но пък имах възможност да науча и нови неща, които в началото нямаше да разбера, че ще са ни нужни или дори как да приложа преди да съм наясно със спецификата на нашата работа.
Запознах се и с 20 различни каузи и хора, които работят много въхновено за постигането им и буквално променят животи с много лични усилия и понякога помощ от донори и дарители или подкрепа от хората, с които работят. Намерих съмишленици за каузите, които застъпвам и чрез фондацията, и лично, както и насоки как да постигаме промени много по-ефективно, което е сред основните цели на огранизация като нашата.
Убедих се за пореден път, че НПО организациите в България са изключително важни за нормалното функциониране на обществото ни, защото се заемат с неща и услуги, които не се предлагат от държавата, и помагат на хора, които иначе не могат да си помогнат сами или изпитват затруднения да се справят. Променят закони, които не са оптимални за обществото ни, променят нагласи и практики и работят ежедневно за по-качествен живот в България във всякакви направления.
Практически всяко нещо, за което се оплакваме ежедневно, вероятно си има някой, който работи доброволно или вече е направил някакъв вид НПО, за да го промени или тепърва възнамерява да го направи и търси съмишленици и малко подкрепа, за да задейства процеса.
Много от хората, които срещнах, точно както се случи и с мен, са се сблъскали с нещо, което не работи както трябва и не са намерили помощ, така че в момента, в който са успели да се справят, са решили да помогнат и на други като тях.
От школата ми остават няколко важни неща, които ще се опитам да запомня и практикувам:
Пандемията отшумя и вече не е нужно да се справяме с всичко самостоятелно от вкъщи. Можем да се срещаме с други хора, да учим от тях и да развиваме проекти с нови знания, умения и съмишленици.
Нещата винаги изглеждат по-лесни когато намериш подкрепа и хора, които са готови да ти помогнат да се развиваш.
Всички имаме усещането, че сме сами, че само на нас ни се случват неща, проблеми, трудности, или само ние се вълнуваме от дадено нещо, но всъщност много хора около нас се чувстват по същия начин и единствения проблем е, че се притесняваме да говорим за нещата, които ни вълнуват и така не разбираме, че има и други, които се интересуват от тях. Или не намираме правилното място и среда, в която да ги споделяме.
Неправителствения сектор в България е много по-силно развит, отколкото се вижда отстрани, и поема огромна част от социалната грижа в обществото ни. Това е сериозна работа, и да си част от НПО сектора и да помагаш на общността си е сериозен повод за гордост.
И, разбира се, комуникацията е едно от най-важните умения, които трябва да усвоим – да знаем как да обясняваме какво правим, как го правим, защо го правим и каква полза има от него.
Надявам се в идните ни проекти да проличи решимостта на целия ни екип да изведем работата ни на ново ниво и да развием фондацията така, че да постигнем още по-голяма и по-качествена промяна.
Анна Димитрова
П.п.: Слънцето го видяхме само за снимките накрая – училището се оказа серозен университет с домашни, изпити и много екипна работа, които ни ангажираха от сутрин до вечер, но пък цялото преживяване беше много слънчево и зареждащо!
Последни коментари