Първите 5 мита можете да прочетете в част първа: Митовете и истините за ендометриозата
Мит №6: Бременността лекува ендометриоза.
За щастие, митът, че бременността лекува ендометриозата, бавно изчезва. Той обаче не изчезва достатъчно бързо!
Реалността е, че бременността, подобно на лечението с хормонални лекарства може временно да потисне симптомите на ендометриозата, но не изкоренява самата болест. Симптомите често се повтарят след раждането на детето. Някои жени могат да забавят връщането на симптомите чрез кърмене, но само докато кърменето е достатъчно често и достатъчно интензивно, за да потисне менструалния цикъл.
Бременността обикновено води до подобрение на симптомите на ендометриозата, особено през последните месеци на бременността. Въпреки това, някои жени изпитват влошаване на симптомите, особено през първия триместър.
Смята се, че благоприятните ефекти се дължат на високите нива на прогестерон, произвеждан по време на бременност. Прогестеронът потиска растежа и развитието на ендометриозните лезии, което ги кара да станат по-малко активни. Ефектите могат да се дължат и на липсата на менструация по време на бременност.
Влошаването на симптомите в първия триместър от бременността може да се дължи на бързия растеж на матката в първите месеци, което може да доведе до разтягане и издърпване на сраствания и тъкани, които са били белязани от ендометриозните импланти. Може да се дължи и на високите нива на естроген, произвеждан по време на бременност. Това може временно да стимулира растежа на ендометриозата, което води до влошаване на симптомите.
За повечето жени благоприятните ефекти от бременността са само временни. Много жени получават рецидив на заболяването и неговите симптоми в рамките на няколко години, а някои изпитват неблагоприятните симптоми на ендометриоза малко след възобновяване на менструацията.
Мит №7: Ендометриозата е равнозначна на безплодие.
Твърде много млади жени остават с впечатлението, че наличието на ендометриоза неизменно означава, че те ще останат стерилни. Това не е така и повечето жени с ендометриоза зачеват и раждат здрави деца и това ще продължи да е така.
За съжаление няма надеждни статистически данни, които да показват какъв процент от жените с ендометриоза имат проблеми със зачеването, но в крайна сметка успяват или пък никога не успяват. Поради това е невъзможно да се даде на жените надеждна индикация за евентуални проблеми с плодовитостта. Въпреки това, като цяло се смята, че вероятността от проблеми с фертилитета се увеличава с тежестта на заболяването и, както и при жени без ендометриоза, с напредването на възрастта.
Обикновено се смята, че 60-70% от жените с ендометриоза са фертилни. Освен това около половината жени, които имат трудности със забременяването, в крайна сметка зачеват със или без лечение.
Мит №8: Ендометриозата приключва с навлизането в менопауза.
Въпреки че симптомите на ендометриоза се проявяват най-често по време на менструация, при някои жени те продължават доста след края на месечния цикъл. Дори след като жената премине през менопаузата, яйчниците продължават да произвеждат малки количества естроген. Ендометриозните лезии могат да продължат да реагират на хормоните, причинявайки болка. Така че, докато симптомите на ендометриозата се подобряват при много жени, менопаузата не носи облекчение за всички. Някои жени, които са преминали през менопауза, могат да изберат хирургични процедури за отстраняване на ендометриозни импланти или сраствания или дори хистеректомия и оофоректомия (отстраняване на яйчниците). Тези процедури обаче не винаги са успешни при овладяване на болката. Хормоналните терапии също изглеждат по-малко ефективни при жени след менопауза.
Мит №9: Ендометриозата засяга само репродуктивните органи на жената.
Най-честите места за възникване на ендометриозни лезии са в таза, както и по външната повърхност на матката, пикочния мехур и фалопиевите тръби. Яйчниците пък са основно поле за поява на т.нар.шоколадови кисти. Но ендометриозата може да се появи навсякъде в тялото. Тя може да засегне червата, пикочния мехур, уретера, диафрагмата, бъбреците, както и белите дробове. Тези лезии могат да бъдат особено сериозни, тъй като могат да попречат на функцията на органите и да причинят симптоми, които не са очевидно свързани с ендометриозата. Отново, познаването на болестта и посещението на лекар, специализиран в ендометриозата, е от първостепенно значение, за да се избегнат сериозни усложнения, причинени от това много сложно заболяване. Все още не е открита причината за това как и защо ендометриозните лезии се появяват на други места извън таза. И все пак, ендометриозата си остава комплексно заболяване, което изисква мултидисциплинарен медицински екип за правилната терапия в дългосрочен план.
Мит №10: Ендометриозата може да бъде предотвратена.
Няма доказали се теории за произхода на ендометриозата, така че на този етап няма известен начин тя да се предотврати. Някои стъпки за понижаване нивата на естроген в тялото могат да намалят риска, според Службата за женско здраве на САЩ. Естрогенът може да стимулира растежа на ендометриозата и да увеличи симптомите. Можете да намалите нивата на естроген, като изберете метод за контрацепция, който регулира нивата на естроген, да спортувате и да се храните здравословно.
Автор: Мария Георгиева
Ползвана литература и източници:
https://www.health.harvard.edu/blog/5-myths-about-endometriosis-2021021221890
https://endometriosis.org/resources/articles/myths/
https://endometriosis.net/myths-facts
Последни коментари