Ендометриозата засяга една от 10 жени в репродуктивна възраст, и макар че е често срещана, тя е комплексно заболяване, чиято диагноза може да закъснее. Симптомите могат да имитират други често срещани състояния, като синдром на раздразненото черво или тазово възпалително заболяване. А погрешните схващания за болестта, включително митовете около диагнозата, може да попречат на някои жени да потърсят адекватна помощ и да получат диагноза навреме.
Световната статистика сочи, че:
- Ендометриозата засяга 10% от жените в репродуктивна възраст и 4% от жените в менопауза.
- Болестта е причина за безплодие при 25% до 50% от жените, които имат репродуктивни затруднения.
- Около 39% от жените с ендометриоза страдат от депресия.
- А 43% от тях се притесняват да говорят за диагнозата си.
- Болката влияе на сексуалния живот на 65% от жените, страдащи от ендометриоза.
- При 73% от жените социалния живот е засегнат в една или друга степен.
- 80% от жените с ендометриоза имат проблеми със съня.
Ендометриозата може да се появи във всяка възраст и се проявява при всички раси. Диагнозата може да бъде причина за временна или трайна нетрудоспособност и доведе до загуба на работа, а много често става повод за високи здравни разходи.
Изследователите не знаят защо и как се появява ендометриозата и нито една от теориите за възникването на болестта не е срещнала сериозни медицински доказателства. Но има някои тенденции и твърдения, за които учените настояват все по-сериозно. Ендометриозата обикновено е наследствена и протича в семейната линия на баби, майки, дъщери. Ендометриозата се среща по-често при жени, които имат кратък менструален цикъл или по-дълъг от нормалното кръвотечение. Жените, които имат по-малко от 25 дни между менструациите или които имат менструация повече от 7 дни, са два пъти по-склонни да развият ендометриоза. А диоксинът, промишлен химикал, който откриваме все по-често в нашето ежедневие, може да бъде една от причините за отключването на това хронично заболяване и сериозно да влоши симптоматиката му.
В следващите няколко реда, ще се опитаме да развенчаем някои от най-популярните митове за болестта, за да дадем повече гласност и яснота как се развива заболяването.
Мит №1: Тежката менструална болка е нормална.
Болката е симптом и сигнал, че нещо с тялото ви не е наред. Тя е аларма, която трябва да привлече вниманието. И ако години наред в нашето общество е силно налагано как една жена трябва да търпи, защото болката е общоприетата участ на жената в цикъл, то е вече време да преосмислим тази съдба. Болката не е нормално състояние на тялото.
Жените с ендометриоза понякога приемат, че техните симптоми са нормални за една менструация, а когато потърсят помощ, често биват отпращани с идеята, че преувеличават.
Но всъщност по време на цикъл се случва нещо много по-сериозно от менструални спазми. Една от теориите е, че болката възниква, защото дори когато тъканта, подобна на ендометриума, е извън матката, тя продължава да реагира на хормонални сигнали и да произвежда химикали, които причиняват възпаление и болка. По време на менструалния цикъл тази тъкан, подобна на ендометриума, се уплътнява и в крайна сметка кърви. Но за разлика от ендометриалната тъкан в матката, която може да се оттича през вагината всеки месец, кръвта от изместената тъкан няма къде да отиде. Вместо това се събира близо до засегнатите органи и тъкани, като ги дразни и възпалява. Резултатът е болка, а понякога и наличие на сраствания, които могат да образуват мрежа, блокирайки органите заедно. Това на свой ред може да доведе до болка при движение или сексуална активност.
Болка, която не ви позволява да станете от леглото, която ви спира от работа, училище, домашни ангажименти или други занимания, болка, която не отминава от стандартни болкоуспокояващи средства, болка, която ви прави тревожни, страхливи, болка, която ви парализира, от която припадате, от която пълзите, от която не можете да се изправите…това е болка, която не е нормална и трябва да ѝ обърнете внимание.
Мит №2: Симптомите на ендометриоза са само болка и тежка менструация.
Не всяка жена с ендометриоза изпитва болка. Не е необичайно една жена да научи, че има ендометриоза, едва след като започне да проучва защо има затруднения да забременее. Ендометриозата например е водещата причина за безплодие в Съединените щати. Наличието на това състояние също увеличава вероятността от спонтанен аборт и други проблеми по време на бременност. Добрата новина обаче е, че по-голямата част от жените с ендометриоза в крайна сметка могат да имат дете.
Често другите симптоми на ендометриоза могат да бъдат сбъркани с други състояния или да останат недооценени при диференциална диагноза. Някои от тях включват умора, храносмилателни проблеми, замъглено мислене, гадене, болки в краката, кожни проблеми, затруднено дишане и др., които не се съотнасят толкова лесно до гинекологичен проблем. Защото ендометриозата е мултиорганно заболяване, което може да засегне цялото тяло.
Мит № 3: Ендометриозната болката се появява само по време на менструация.
Болката, свързана с ендометриозата, по-специално болката в таза, може да се появи по всяко време при жените с тази диагноза. Тази болка не е специфично обусловена с менструацията. Болката в таза може да се появи във всеки един момент от месеца, както и по време на секс. Освен това жените с ендометриоза могат да имат хронична, генерализирана тазова болка, както и стомашно-чревен дистрес или проблеми, свързани с червата, в зависимост от това какви структури засяга тяхната ендометриоза. Болката в таза при индивиди с ендометриоза може да бъде тежка и хронична. Важно е да се отбележи обаче, че тежестта на изпитваната болка в таза често не корелира пряко със стадия на болестта. Например, жена със силна тазова болка може да има леки, повърхностни ендометриозни лезии, докато жена без болка може да има много тежка или дълбоко инфилтрираща форма на състоянието.
Мит №4: Младите момичета не могат да развият ендометриоза
Твърде много лекари все още вярват, че ендометриозата е рядка при тийнейджъри и млади жени. За съжаление, това вярване е пренос от по-ранни времена. Преди въвеждането на лапароскопията през 70-те години на миналия век ендометриозата е била диагностицирана само по време на лапаротомия – голяма операция, включваща 10-15 см разрез в корема. Рисковете и разходите за лапаротомията означават, че тя обикновено се прави само като последна мярка при жени с най-тежки симптоми, след детеродна възраст. Тъй като са оперирани само жени на 30-40-годишна възраст, ендометриозата е откривана само при жени на тази възраст. Впоследствие се появява схващането, че ендометриозата е заболяване на жените в техните 30-40 години.
Едва с въвеждането през 1970-те и 80-те години на лапароскопията, е стартирало изследване на жени с репродуктивни проблеми и гинеколозите са започнали да диагностицират заболяването при 20 и 30 годишни жени. Така те преразглеждат типичния възрастов диапазон за ендометриоза.
Осъзнаването, че ендометриозата може да бъде открита при тийнейджъри и млади жени, идва и в резултат на изследвания на националните групи за подкрепа на ендометриозата в средата на 80-те години, което привлича вниманието на някои видни гинеколози през 1990-те. Д-р Марк Лауфер от Детската болница в Бостън провежда проучвания на тийнейджъри с хронична тазова болка. Едно от проучванията му показа, че юноши, чиято хронична тазова болка не се облекчава от орални контрацептивни хапчета и нестероидни противовъзпалителни лекарства, имат висока честота на ендометриоза – до 70%.
Друго глобално проучване на женското здраве, проведено в 16 центъра в десет държави, показва, че две трети от жените са потърсили помощ за симптомите си преди 30-годишна възраст, като много от тях изпитват симптоми от началото на първата си менструация.
Тийнейджърите и младите жени в началото на 20-те си години не са твърде млади, за да имат ендометриоза – всъщност повечето жени изпитват симптоми по време на юношеството, но за съжаление не се диагностицират и лекуват навреме.
Мит №5: Хормоналните препарати лекуват ендометриоза
Синтетичните хормонални лекарства като контрацептиви, прогестини, даназол и GnRH-аналози се използват от много години за „лечение” на ендометриоза.
Тези хормонални лечения обаче нямат дългосрочен ефект върху самото заболяване. Те временно потискат (успокояват) симптомите, но само докато се приемат лекарствата. След като употребата на лекарствата спре, симптомите често се връщат, поради прогреса на болестта.
Това означава, че хормоналните лечения нямат роля в лечението (изкореняването) на ендометриозата. Ако се цели истинско изкореняване на заболяването, то операцията, извършена от гинеколог с обширни познания и опит в специализираните техники, използвани за ендометриоза, е единственото ефективно медицинско лечение.
Това също така означава, че хормоналните лечения не трябва да се използват за подобряване на шансовете на жените за зачеване. Те не само нямат ефект върху самата болест, но също така намаляват времето за зачеване, тъй като то не е възможно по време на приема на лекарства.
Очаквайте втора част с още 5 мита за ендометриозата и истините, които стоят зад тях.
Последни коментари