0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Попитахме представители на Асоциацията на студентите-медици, София – Явор Йорданов и Йолина Златкова, какво мислят за процедурите по информирано съгласие в България.

За нас тяхното мнение е изключително важно, защото те са бъдещото поколение лекари. От тях зависи как ще изглежда медицинската грижа занапред, дали ще отговаря на съвременните стандарти в световен мащаб, какви практики ще се прилагат за защита на правата и достойнството на всеки пациент.

В началото на проекта “ФОРМулирай правата си” помислихме, че ако можем да променим нагласите на младите лекари към информираното съгласие и поставянето на пациента в центъра на медицинската грижа, ще успеем да променим начина, по който се случва целият процес. С изненада установихме, че техните виждания в голяма степен се припокриват с нашите. Те вече имат изградени нагласи и желание да разговарят с пациентите и да отделят нужното време за обяснениия, осъзнават значението на информираното съгласие и за лекарите, и за пациентите, вярват в истинската връзка между лекар и пациент, основаваща се на взаимно доверие, разбиране и споделени отговорности за подобряване здравето на пациента. 

 

Според вас има ли проблем в начина, по който се случват процесите на информирано съгласие в България? Ако да, какъв?

 

Според нас главният проблем в процеса на информирано съгласие е липсата на достатъчно време. Пациентът обикновено получава документа в последния момент преди интервенцията, когато така или иначе е под голямо напрежение. След това се подписва без да чете или без да има възможност да попита за нещата, които не разбира. От друга страна, лекарите не могат да отделят достатъчно време да отговорят на всички въпроси на болния. 

 

Според вас чии права защитава информираното съгласие – на лекаря или на пациента?

 

Информираното съгласие защитава правата както на лекаря, така и на пациента. От една страна, пациентът трябва да е информиран за всички ползи, рискове и евентуални последствия от операцията/интервенцията, която му предстои, за да може да вземе решение. От друга страна лекарят също е защитен, тъй като запознава пациента с цялата нужна информация и няма риск от последващи обвинения за евентуални неблагоприятни последствия и дори смърт вследствие на интервенцията (в изключение на случаите, в които се доказват неблагоприятни последици, причинени в следствие на доказано умишлено действие или бездействие на лекаря). Информираното съгласие е много важно и за двете страни и не е редно да се третира като формалност. 

 

Знаете ли добри практики от други държави, свързани с информираното съгласие?

 

Намаляване на чисто административната работа на лекарите, което ще доведе до повече време за разговор с пациентите при преглед и преди операция. Назначаване на медиатори в болниците, които да подпомагат пациентите с нужната им правна информация за информираното съгласие.  

 

Били ли сте някога (вие или ваш близък) в ролята на пациент? Налагало ли ви се е да минете през процес на информирано съгласие? Какво ви направи впечатление? 

 

Да, преминавали сме през този процес, като роднина на пациент. От фактологична гледна точка, предоставената информация беше изчерпателна, но не достатъчно опростена, за да бъде разбрана от хора без каквито и да е медицински познания, в случая – роднините. Проблемът се коренеше основно в това, че самият процес на информиране се състоя непосредствено преди самите интервенции, както и че просто беше предоставен лист хартия от медицинската сестра без каквито и да е обяснения.

 

Какво трябва да се промени, за да са защитени по-добре и пациентите, и лекарите? 

 

Вярваме, че наблягайки върху самата връзка пациент-лекар, интересът на пациента към собственото му здраве, а от там и неговото желание да се информира допълнително, ще се повиши. Най-простият начин да постигнем това, би бил именно чрез акцентиране върху процеса на информираното съгласие – момент, в който пациентът се уповава на лекаря да бъде запознат със всички възможни резултати, последствия и алтернативи на лечението си. Скромната ни практика показва, че пациентите се успокояват значително, когато на тях им бъде обърнато нужното внимание. Тук, за жалост, е налице проблемът с недостига на медицински кадри, който възпрепятства отделянето на прекалено много време за един пациент.

 

Когато станете лекар, какво бихте искали да приложите на практика при получаването на информираното съгласие на пациентите си?

 

Както споменахме и по-горе, основният фактор при вземането на решение за лечението на един пациент е вниманието. Като лекари бихме поощрили самосъзнанието на пациентите – бихме ги подтиквали да търсят повече информация относно заболяването си, да търсят второ мнение, да бъдат активна част от собственото си лечение. Това за нас е начинът, по който информираното съгласие би станало реален двустранен процес.