От д-р Атанас Александров
Ендометриозата е мултифакторно заболяване с множество клинични изяви и разнообразна клинична картина, засягащо младите жени в репродуктивна възраст.
Хроничната болка, нарушенията в нормалния ритъм на живот и често срещаните фертилни смущения са сериозни проблеми, влияещи негативно както върху физическото, така и върху психичното здраве на жените с ендометриоза. Тя се разпространява най-вече в таза и може да засегне всеки един орган, локализиран в тази област.
Хроничното възпаление, породено от ендометриозата, само по себе си е един фактор на постоянен стрес за целия организъм. Така например, според проучване на Харвард, повишените нива на възпалителни фактори и оксидативният стрес водят до по-висок риск от развитието на сърдечно-съдови заболявания при жените с ендометриоза.
Ето защо това многопластово по своя характер заболяване, с множество клинични изяви, влияещо върху всички аспекти от живота на една съвременна жена, изисква комбинираното лечение от група специалисти от различни специалности. Тяхната роля е да поддържат тясна връзка помежду си и да обсъждат всеки един случай индивидуално, от гинекологична, репродуктивна, психологична и пр. гледна точка, за да може пациентката да получи цялостно лечение.
Промяна в начина на живот и хранене
Подобно на повечето хронични заболявания, като диабет или високо кръвно налягане, промяната в начина на живот и храненето имат основно значение за прогресията на болестта, намаляване на възпалителния процес и подобряване на симптомите. Изготвянето на правилен хранителен режим и консултацията с диетолог е важна стъпка в лечението и нерядко тези промени са напълно достатъчни за успокояване на симптомите и подобряването качеството на живот.
Изследванията показват, че редовната физическа активност три или повече часа седмично, повишеният прием на млечни продукти и на цитрусови плодове оказват положителен ефект върху симптомите и ограничават развитието на ендометриозата. Според проучване, изследващо връзката между консумацията на цитрусови плодове и лапароскопски открита ендометриоза, приемът на поне един цитрусов плод на ден намалява риска да бъде установена ендометриоза при съответната пациентка с 22%.
Допълнителният прием на омега-3 мастни киселини, антиоксиданти, витамини и минерали също оказват положителен ефект върху симптомите на заболяването. От храните, влошаващи оплакванията, според проучванията с особено негативен ефект се свързват повишеният прием на червени меса (телешко), кафе, алкохол, храни, богати на транс-мазнини и захарни изделия. Според изследванията приемът на повече от 2 порции червено месо на ден повишава риска от развитие на ендометриоза с 56%. При жените с ендометриоза и симптоми от страна на гастроинтестиналния тракт безглутеновата диета подобрява чревния пасаж и намалява оплакванията (по-слабо подуване на корема, улесняване на изхождането).
Болка
Болката е основният симптом на ендометриозата, най-вече по време на цикъл (т. нар. дисменорея), като при някои пациенти тя може да бъде постоянна и да води до хронична тазова болка. Ендометриозата често се проявява още в тийнейджърска възраст, при което младите жени обикновено търсят съвет от техния общопрактикуващ лекар, личния гинеколог, или пък най-често – от техните майки.
Първична дисменорея се нарича състоянието на силно болезнен цикъл, без да има друга конкретна причина, която да я предизвиква. Лечението на това състояние обикновено е емпирично и включва лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства – ибупрофен, кетопрофен, декскетопрофен, нимезулид и др. Ако това лечение се окаже неефективно, болките по време на менструация не затихват и ограничават значително нормалния живот на жената, необходимо е да се търси конкретна причина за дисменореята. Ендометриозата е най-честото заболяване, предизвикващо дисменорея.
В случаите, когато бъде установена ендометриоза и силно болезненият цикъл е единствената изява на заболяването, подходящото лечение е медикаментозно с комбинирани орални контрацептиви/ противозачатъчни или с прогестеронови препарати от типа на Визан /Visanne/ и Зафрила /Zafrilla/.
Друг основен симптом при ендометриоза е дълбоката болка при полов акт (диспареуния). Както вече беше споменато, ендометриозата често започва още в млада възраст. Болката по време на сексуален акт и липсата на удоволствие може да окаже негативен ефект върху психическото и сексуално развитие на младата жена и дори да доведе до страх и целенасочено отбягване на полови контакти. В такива случаи е важна психологическата подкрепа и жената може да проведе консултация със специалист психолог или сексолог.
При някои жени хроничното възпаление в областта на таза и постоянната болка могат да доведат до спазми на мускулите, поддържащи тазовото дъно. Изява на този тип спазми е отново болка по време на секс, но в тези случаи тя е повърхностна, в момента на проникване, а не от типа дълбока болка, характерна за ендометриозата. Тези пациентки е добре да се насочат към специалист остеопат или физиотерапевт, при който чрез физиотерапевтични процедури, упражнения или дори йога се постига релаксация на тазовото дъно и намаляване на симптомите.
Проблеми със забременяването
Голяма част от пациентките с ендометриоза имат и проблемно забременяване. Често именно желанието за дете е причината жените да потърсят консултация с гинеколог и в последствие да бъде установена ендометриоза. Консултацията с репродуктивен специалист е от ключово значение, да може да се оцени фертилните способности на пациентката, капацитетът на яйчниците и възможността за спонтанно забременяване.
Особено важен е въпросът с ендометриозните или още шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоми). Често те биват откривани случайно, без да са причина за болка, при което пациентите биват съветвани да се подложат на операция с цел отстраняване на кистите. Дали трябва да бъдат премахнати или не, по какъв точно метод да бъде премахната кистата, кои кисти на яйчниците трябва да се оперират при проблемно забременяване, всеки случай трябва да се разглежда индивидуално според желанията, репродуктивните планове и симптомите на пациентката, тъй като отстраняването на ендометриомите може да доведе до намаляване на яйчниковия резерв и допълнително да затрудни процеса на забременяване.
В случаите, когато ендометриозата засяга и двата яйчника, образува големи кисти, изконсумиращи почти изцяло здравата яйчникова тъкан репродуктивния специалист може да предложи замразяване на яйчниковата тъкан или замразяване на яйцеклетки преди самата операцията поради рискът от самата интервенция и опасността от повторно развитие на ендометриоза.
Дълбока ендометриоза
При пациентките с тежки форми на дълбока ендометриоза, с формиране на ендометриозни възли, ангажиращи ректовагиналното пространство, чревния тракт (ректум, сигмоидно черво) или отделителната система (пикочен мехур, уретер), обикновено се налага оперативно лечение. Пациентките с този тип ендометриоза наред с характерните за ендометриоза симптоми (силна, инвалидизираща менструална болка, болка по време на полов акт) се наблюдават още и различни чревни или уринарни оплаквания, изострящи се по време на цикъл (диария, запек, подуване на корема, затруднено уриниране).
Оперативното лечение се извършва от мултидисциплинарен екип, включващ в себе си най-често гинеколози и хирург от друга специалност. По време на предоперативната подготовка и изготвянето на оперативния план до голяма степен може да се прецени с помощта на образните изследвания дали ще се наложи намесата на коремен хирург или уролог.
Прочетете и: Дълбока ендометриоза: симптоми, диагностика, лечение – от д-р Александров
Образните методи, които се използват за правилното диагностициране на дълбока ендометриоза, са основно ядрено-магнитния резонанс или ултразвук, като разчитането на изследването се прави от образен диагностик, профилиран в разпознаването на ендометриоза.
В случаите на ректовагинална ендометриоза операцията се започва от гинекологичния екип, до момента когато трябва да се третира лезията върху червата. Тогава се намесва коремният хирург, като често крайното решение за това какъв обем и какъв вариант конкретно на чревна операция ще извърши се взима по време на операцията. Ако ендометриозният възел не навлиза дълбоко в стената на ректума, то той би могъл да се отстрани без да се разрязва и отваря стената на ректума. В случаите, когато ендометриозният възел инфилтрира дълбоко в стената на ректума, то засегнатият участък трябва да се резецира от коремния хирург, за да бъде операцията максимално завършена.
Отстраняването на засегнатия чревен сегмент най-общо става по два начина – с дисковидна ексцизия или сегментна резекция, като след някои от тези интервенции коремният хирург може да прецени и да изведе единият край на червото през коремната стена (т.нар. анус претер), като изхождането да става в торбичка, прикрепена към кожата на корема в продължение на около месец. Целта на тази неприятна за пациентите процедура е да се предотврати възникването на ректовагинална фистула (комуникация между отворите на влагалището и ректума), чието хирургично лечение в последствие е значително по-трудно.
Когато ендометриозните възли ангажират уретера по тазовата стена или пикочния мехур се налага намесата на уролог. В зависимост от големината и локализацията на ендометриозния възел може да се наложи резекция на част от уретера или реимплантанцията му в пикочния мехур. При тези случай се налага поставяне на стент в уретера, който се премахва след около 6 седмици.
За жалост при пациентките с дълбока ендометриоза често се налагат повече от една хирургични интервенции. Стресът от множеството операции, съчетан често с хронична тазова болка принуждава пациентите да търсят помощ от психолог. Сеансите със специалист или групови занимания с други жени, страдащи от ендометриоза са от ключово значение за психическото здраве на жената. Споделянето на опита и преживяванията между пациентките с ендометриоза поддържа духа, дава надежда и безценни съвети на жените с това заболяване.
Ендометриозата е коварно заболяване, способно да засегне всяка една система в човешкото тяло. Правилната диагноза, подпомагане на репродуктивните планове, както и проследяването на пациентите след прекарана операция са компоненти от изключително значение за цялостното лечение. Съвременните центрове, специализирани именно в борбата с еднометриоза, разполагат с богат набор от изброените по-горе специалисти, като всеки един от тях е запознат с особеностите на болестта. Едно нещо е сигурно – ендометриозата продължава да бъде енигматично и трудно лечимо заболяване в световен мащаб и правилното лечение зависи от индивидуалния подходът към всяка една пациентка.
Д-р Атанас Александров работи като лекар-специализант в Медицински център за асистирана репродукция „Варна“ ООД. Специализирал е в продължение на една година в университетската болница в Клермон-Феран, Франция и в център за лечението на дълбока ендометриоза в клиника Тиволи, Бордо, Франция. По време на обучението си е провел множество обучителни курсове в областта на минимално инвазивната гинекология. Придобил е сертификат на Европейската асоциация за гинекологична ендоскопия (ESGE) за минимално инвазивен гинекологичен хирург (Minimally invasive gynecological surgeon (MIGS) – Level 2 (GESEA Program). Основните му интереси са в областта на миниинвазивната хирургия, главно в лечението на дълбока ендометриоза и репродуктивна хирургия.
(подчертаване от редакцията)
Последни коментари