0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Улавяли ли сте мига на отдъхването? Онези секунди на облекчение, които завземат тялото и душата ни и ни позволяват да поспрем и да издишаме дълго, протяжно и освобождаващо?

Безспорно годината бе повече от предизвикателна както в обществен и национален, така и в здравословен и личен аспект. Приближаването на Коледа и празниците като че ли повече отвсякога свързваме тази година с истинския смисъл, стоящ зад тях – това е времето на споделянето, прекарването на ценни мигове със семейството, преоценката на събитията и ознаменуването на следващата, далеч по-вълнуваща, глава от житейския път на всеки един от нас.

 

Никак не бе лесно, но финишираме щастливи

 

В дните преди Коледа тази година се изпълваме с благодарност, че сме тук. Някак и кафето сутрин е по-ароматно, вкусът му е по-плътен и завладяващ, а ритуалът по консумацията му е по-споделен с любимите хора отвсякога.

Все по-редките слънчеви лъчи ни провокират час по-скоро да напуснем домовете си и да се отдадем на дълга разходка без ясна цел, но пък вероятно я правим заради самото пътуване. Всъщност в това сме наистина добри ние, хората – пътувайки, опознаваме себе си, бродим из житейските пътища все по-осъзнати и все повече изпълнени с благодарност, че имаме силата да вървим. Тази година ни напомни да ценим здравето си и да правим всичко по силите си, за да го опазим. Вече не гледаме с пренебрежение на хранителните режими и честите спортни занимания – търсим ги съзнателно и изпитваме благодарност, че разполагаме с цялата необходима информация.

Годината ни отведе към собствения храм – единството между тялото и душата ни. Прибрахме се у дома в себе си и пожелахме да поостанем, за да хванем сами ръката си и да се преведем през тъмното. И, най-вече – да си докажем сами, че тъмнината е страшна само тогава, когато очите ни все още не са привикнали да виждат в нея и да разпознават силуетите.

Множеството изпитания във всеки един човешки аспект ни провокираха да се облегнем на вътрешния си запас от сила, енергия и устрем. Накрая се усмихваме, защото съумяхме да разчетем правилно уроците, а със себе си напред отнасяме всичко научено.

 

Тази година ни научи да ценим спокойствието

 

Ако е имало дни, в които сте отправяли поглед назад към миналото и сте търсили с поглед едно по-спокойно и изпълнено с баланс и мир време, то поздравления – до същността на душата ви е достигнал най-големият лек. Вътрешният мир често е онази химера, която не спираме да гоним – продължаваме и днес, но сякаш по-осмислено и осъзнато знаем именно защо е толкова важно да продължим да тичаме.

Йога, пилатес, медитации, водене на дневник, разходка в парка, игра с децата и домашните любимци, чаша споделено вино с любимия човек са дейностите, чиято светлина и значимост съумяхме да видим по-ясно от всякога.

Физическото здраве и усещането сутрин да ставаш с цел и нетърпение да стартираш деня си се превърнаха в лелеяната мечта. В „новото“ нормално осъзнахме, че няма нищо по-хубаво от „старото“ – разговорът, вечерята, смеха, жизнеността, засвидетелстването на любов и грижа.

Голяма част от нас осъзнаха важността от това да се грижат за себе си. Започнахме да си крадем мигове внимание от нас за нас – само един ден седмично, посветен на нещата, които обичаме да правим, и на хората, с които обичаме да прекарваме времето си, имат по-голям ефект от всичко друго.

 

Наближава Коледа и се замисляме за благодарността с усмивка

 

Подготвяме подаръци, украсяваме коледното дърво, отсега броим нечетните ястия, които ще получат място на празничната вечеря в навечерието на Рождество. Правим си чай от джинджифил и канела, пишем поезия, заравяме нос в необятна литературна съкровищница, позвъняваме на свои близки, раздвижваме ума и тялото си, предначертаваме плановете и целите си за предстоящата година.

И всичко това правим с благодарност – че сме тук, че сме живи, че правим всичко по силите си, за да сме здрави, че преоткриваме нови и нови сили у себе си, за да се справим със следващото предизвикателство. И със следващото. И с онова след него. В предпразничния период се смиряваме в душите си и с усмивка се взираме в небето – толкова сме мънички отвън, а сме цели вселени отвътре. Бушуваме, рушим и градим светове, борим се, мечтаем силно и смело заявяваме, че сме все още тук и ни очакват невероятни начинания – това е времето вътре в нас.

С пожелания за мир, любов, физическо и ментално здраве – нека тази Коледа е по-осмислена, топла, споделена и сбъдната.
А накрая се усмихваме и знаем, че всичко ще бъде наред. Това е единственият възможен вариант.

 

Деница Кисимова