Все по-често се споменава факта, че 1 от 10 жени има ендометриоза. Истината обаче е, че много малка част от тези жени ще получат тази диагноза по ред причини – честото игнориране на болката като симптом, трудното откриване на малки лезии с ултразвук, зависимостта от опита на оператора, използващ ехографа, нуждата от хистологично потвърждение за финализиране на такава диагноза и много други.
Известна е връзката между заболяването и възпалителния маркер CA-125 (туморен маркер), но също така се знае, че невинаги неговите стойности имат дефинитивен характер и това е причината лекарите рядко да разчитат на него при уточняване на диагнозата. Различни заболявания могат да предизвикат завишаване на нивата на този туморен маркер, тъй като той е неспецифичен и отреагира при различни възпалителни процеси, затова и досега се използваше доста предпазливо що се отнася до ендометриоза.
Едно изследване обаче подхожда по нов начин към информацията, която CA-125 ни дава – сравнява стойностите му по време на менструален цикъл и извън него при здрави и диагностицирани лапароскопски жени, като се следи само отношението между тях, не конкретните нива.
В групата на здравите отклоненията в стойностите са в рамките на 22% увеличение по време на цикъл, докато при жените с доказана ендометриоза нивата скачат до средно +198% при менструация. Тази чувствителна разлика дори при близки стойности на двете групи извън цикъл може да служи за инструмент за диагностика с чувствителност от 93% и специфичност от 92%.
CA-125 и дълбокотазова ендометриоза
Друго подобно изследване цели диагностицирането на дълбока тазова ендометриоза, но то се концентрира в конкретните стойности при оценка на разликите по време на менструален цикъл и около средата на цикъла при жени в пред- и постоперативен период до 3 месеца (нивата при всяка пациентка са измерени няколко пъти преди и след операцията, за да бъдат осреднени данните).
Изключени са всички пациентки използвали хормонални препарати в последните 3 месеца и такива с диагноза аденомиоза. По време на лапароскопията са изрязани всички открити огнища на доказаните случаи на ендометриоза. ΔCA-125 при контролната група от здрави жени е средно 1,95 IU/mL, докато при доказаните случаи на ендометриоза това число скача до 18.20 IU/mL.
Анализирайки данните авторите са установили, че при разлика по-голяма от 8,5 IU/mL, могат да се установят случаите на дълбока тазова ендометриоза със 100% точност за тази извадка от пациентки.
Друго интересно откритие благодарение на същите данни е, че при серумни нива над 35 IU/mL отчетени в средата на цикъла, 100% от пациентките се оказват с дълбока тазова ендометриоза със забележката, че тук извадката е сравнително малка – 54 жени, от които 34 диагностицирани и 20 здрави, целящи лигация на маточните тръби по време на лапароскопията.
Също така е важно да се спомене, че нивата на CA-125 при жени с ендометриоза спадат след ексцизия, затова диагностичната му стойност е по-висока преди операция.
Тук авторите предлагат интересен подход за диагностика, базиран на събраните данни – ако по средата на цикъла CA-125 надвишава горната граница от 35 IU/mL, тогава вероятността за дълбока тазова ендометриоза според тях е 100%. Ако не надвишава, се включва второ измерване по време на цикъл – ако то покаже нива над 35 IU/mL, тогава вероятността за заболяването отново става голяма. Ако отново е в граници, тогава се гледа разликата между двете стойности – при такава по-голяма от 8.5 IU/mL, отново се предполага дълбока тазова ендометриоза.
Макар и извършени върху сравнително малки групи от жени, тези изследвания предполагат нови диагностични възможности на съществуващ вече тест преди да бъде открит и въведен друг категоричен неинвазивен метод за диагностика на заболяването. Такъв тест предлагат повечето лаборатории в България и след придобиване на известен опит по някой от предложените методи би могъл да бъде прилаган по-често като помощен метод при поставянето на диагноза преди да се прибегне до инвазивни методи като лапароскопия.
Превод: Десислава Чочева
Източници:
Последни коментари