Откровено за менструалното табу

Не е нужно да сме феминистки, за да знаем как функционира тялото ни

От Мария Георгиева

В света съществуват над 5000 евфемизми за менструация (евфемизъм е израз, който използваме за нещо, което считаме, че може да обиди или обезпокои човека отсреща) и самият факт, че броят им не намалява и това е световно явление, говори за това колко силно е менструалното табу все още.

В едно проучване от 2021 г. в Обединеното кралство на над 20 000 момичета в училище се казва, че 37% от тях заявяват, че месечният цикъл е основната причина, която им пречи да са активни в училищните спортни дейности, а за 33% от момичетата бариерата е собствената им неувереност как изглеждат. Също толкова казват, че се притесняват от всички, които ги наблюдават, когато тренират, защото не са сигурни, че изглеждат достатъчно добре.

Срамът от менструацията е дълбоко вменен от обществото към нашите майки, баби, прабаби и т.н., които съзнателно или несъзнателно са го предали и на нас. Подаваме си превръзката или тампона скришно, на руло в шепата или скрити в задния джоб, и пазим тайната от мъжете и околния свят, които едва ли не не подозират, че жените имат менструация.

Много жени вярват и споделят мнението, че менструацията е интимно състояние и не е нужно целият свят да разбира за него. Това е така, но в същото време рационално разбираме, че това е естествен човешки процес. Защо тогава трябва да ни е срам от него? Къде е всъщност баланса – да запазим тази интимност от менструацията си за себе си, но в същото време, да не се срамуваме да говорим за това ако имаме проблем, ако изпитваме дискомфорт, ако имаме нужда от почивка или нещо друго.

Срамът от менструацията води до изолация и пречи на жените да се погрижат адекватно за себе си ако имат неприятна или притеснителна симптоматика. Срамът от менструацията потиска и води до принудително мълчание, разпространение на грешна и вредна информация и неправилно третиране на болката ако има такава.

Коренът на стигмата

Около менструалното табу витаят множество теории и спекулации. Някои от тях се фокусират върху религиозния аспект. В Стария Завет например има цяла част, посветена на телесните течности и менструацията:

„Оная жена, която има течение, и течението от тялото ѝ е кръв, да бъде нечиста седем дена; и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта.” (Левит 15).

В Корана пише:

„Стойте далече от жените по време на месечния им цикъл, не ги доближавайте, докато не са чисти отново“ (2:222).

В Хиндуизма за менструиращата жена има множество ограничения, някои от които са, че не може да взима участие в религиозни обреди и да влиза в храмове.

Католическата доктрина пък счита, че менструацията е болезнено напомняне и наказание за греха на Ева и отделянето ѝ от Райската градина.

В много древни общества се е смятало, че жените в менструация излъчват опасна свръхестествена сила. Някои мъже са вярвали, че жените в менструация контролират циклите на Луната, сезонните промени, приливите и отливите, нощната тъмнина, или че менструалната кръв има отрицателен ефект върху органичните материали (не, само върху бельото!). И така, какво са правили първобитните мъже? Създали са табута около менструацията, за да предупреждават другарите си да избягват жените и мистериозните опасности, които идват с месечното кървене.

Промяна във вижданията

Според Зигмунд Фройд, менструалното табу е свързано със страх от кръвта. Според други антрополози табуто е започнало когато ранните хора са започнали да смятат, че менструалната кръв е мръсна. Токсичността на менструалната кръв е опровергана едва в края на 50-те години на XX век., а през 70-те години на миналия век за първи път различни изследвания говорят за менструацията като част от репродуктивния процес при жените.

Има обаче една теория, която предизвиква размисъл и в същината си тя обяснява сложността на разпознаването на историческите корени на менструалната стигма. Професор Крис Найт, социален антрополог в Лондонския университет, е изследвал дълбоките исторически корени на менструалното табу. През 1991 г. той публикува книгата „Blood Relations: Menstruation and the origins of culture„, която е една от важните книги в изследването на социалните общества в древността.

Найт вярва, че първоначалните менструални табута са породени от поведението на жените в ранните общества. Самите жени са имали основателна причина да установят менструацията като време, в което телата им не могат да бъдат докосвани, създавайки свое собствено табу. Едва по-късно това табу се е превърнало в нещо, което е застрашавало женската автономност.

Когато нашите предци са живяли и еволюирали в Африка преди около два милиона години, те са съжителствали с големи котки с добро нощно зрение. Ловът при слаба лунна светлина е бил по-опасен от този при пълнолуние, когато луната осветява околността. В модела на Найт ранните жени са изиграли важна роля в оформянето на това ново ловно поведение, като са действали по начин, който е насърчавал безопасността и е гарантирал, че храната от лова е била споделяна. Жените започнали да се събират изолирано от мъжете за определен период от време около новолунието (тъмнината) – нещо, което се случва и днес в обществата на ловците и събирачите. През този период сексът се отказвал, а мъжкото внимание било насочено към предстоящия лов при пълнолуние. Мъжете вярвали, че по това време жените имат менструация. След лова, ако мъжете се върнат с храна и я споделят, те ще бъдат възнаградени. Периодът на сексуална изолация приключвал и е започвало време на пиршество и сексуална активност.

Събирайки се и изолирайки се от всякаква близост с мъжете, жените може да са утвърдили кръвта като силна, създавайки силен културен символ и първото менструално „табу“ – различно от начина, по който мислим за табутата днес. Менструацията се е свързвала с властта, с успеха на лова и с кръвта на дивите животни.

Ако първоначално менструално табу е подкрепяло женската сила, защо това се е променило?

Проф. Найт казва, че ситуацията се променя, когато едрият дивеч е станал по-оскъден. С нарастването на населението и все по-трудното ловуване на големи животни месечният лов не е бил достатъчен. Населението започнало да разчита на дребен дивеч, грудки и други събрани храни много по-продължително, което направило традиционния ритъм на работа и игра, както и всички поведения и ритуали, свързани с него, по-малко възможни.

Десинхронизирането на лова от Луната коствало на менструалния цикъл собствената му синхронност. До този момент, обяснява Найт, времето на почти всичко се е определяло от тези практики. Тъй като те загубили значението си, всички свързани с тях правила за сексуална изолация или солидарност са пречили. Когато практиките се разпаднали, менструалните цикли отново започнали да се разминават и се загубила общностната женска солидарност.

В този момент се случва нещо много странно. На много места, за да предотвратят колапса на цялата система, мъжете започват да ритуализират своя собствена версия на менструация, като започват да правят кръвопускане (от ушите, носовете или ръцете и дори половите органи) и кървят заедно. Менструалните колиби се превръщат в мъжки колиби, от които жените са изключени, преименувани на мъжки къщи или храмове. Именно това, смята проф. Найт, е в основата на всички патриархални религии по света. Възможно е всичко това да е поставило началото на негативното отношение към менструацията и възприемането ѝ в изключително патриархалните култури на римляните, гърците и по-късните религии, които са ни довели до съвременния Запад. Така че парадоксът е, че точно това, което е облагодетелствало жените през цялата еволюция, сега се преживява като най-обезсилващото.

Защо разговорът за менструацията трябва да бъде нормализиран?

Табуто върху менструацията по същество е един вид погрешна културна логика, в която от всички нас се иска да участваме в една лъжа: лъжата, че има нещо нередно в менструацията, че тя е нечиста, странна и неестествена по своята същност. Когато започнете да се вглеждате, можете да видите доказателства за менструалното табу навсякъде. Колкото и статии и проучвания да прочетете, ще откриете че негативните нагласи доминират в резултатите, във всички възрастови групи от менархе до постменопаузата, но това, което най-много проличава, е липсата на знания. А там, където има вакуум на добра и надеждна информация, дезинформацията може да процъфтява. Това не само е предпоставка за менструалното табу, но и го затвърждава.

Истината за менструалното табу е, че то засяга и пречи на всички. Момичетата и жените имат менструация, но за момчетата и мъжете вредата и щетите също са реални. Не само защото имат отношения с жени и момичета, които са техни майки, сестри, партньорки, приятелки и колежки – те са засегнати и от това, че не могат да видят цялата човешка същност на своите близки.

Но също така и защото всички ние сме човешки същества и всички сме произлезли от едно и също място – матката, така че унижението и пренебрегването на процеса, който ни дава живот, безспорно принизява всички. Менструалното табу може да застане между хората, които се опитват да изградят истинска близост и разбиране, но също така създава абсурден парадокс: историята на произхода на всеки един човек е обвита в срам, стигма и отвращение.

Срамът е нещо много силно. Когато се изпитва индивидуално, той има силата да ни откъсне от собствената ни стойност и да попречи на способността ни да се доверяваме на другите. Когато се разгърне в масов мащаб, той може да обезсили цели общности, лишавайки ни от принос, който не можем да си представим. Менструалният срам, подобно на други, е особено разрушителен, защото ви казва, че има нещо нередно с вашето действително аз, тялото, в което живеете и носите навсякъде, и което имате завинаги.

Много момичета нямат пълна и точна представа за менструацията като нормален биологичен процес. Обучението на момичетата преди първата им менструация – и, което е важно, на момчетата – относно менструацията, изгражда тяхната увереност, допринася за социалната солидарност и насърчава здравословните навици. Такава информация трябва да се предоставя вкъщи и в училище.

В световен мащаб 2,3 милиарда души не разполагат с основни санитарни услуги, а в най-слабо развитите страни само 27% от населението има възможност за миене на ръцете с вода и сапун у дома. Управлението на менструацията вкъщи е голямо предизвикателство за жените и подрастващите момичета, които нямат тези основни удобства у дома.

Лошата менструална хигиена може да създаде рискове за физическото здраве и е свързана с инфекции на репродуктивните и пикочните пътища. Много момичета и жени по света имат ограничени възможности за закупуване на достъпни менструални материали. Осигуряването на достъп до евтини менструални материали може да намали урогениталните заболявания.

Макар че менструацията е нормална и здравословна част от живота на повечето жени и момичета, в много общества преживяванията на хората с менструация продължават да бъдат ограничавани от културни табута и дискриминационни социални норми. Липсата на информация за менструацията води до нехигиенични и нездравословни менструални практики и създава погрешни схващания и негативни нагласи, които мотивират, наред с другото, срам, тормоз и дори насилие, основано на пола. За поколения момичета и жени лошото менструално здраве и хигиена изострят социалните и икономическите неравенства, като оказват отрицателно въздействие върху тяхното образование, здраве, безопасност и човешко развитие.

Може би най-негативната последица от менструалното табу е забавяне в поставянето на диагнози които имат опустошително въздействие върху репродуктивния път на жените. Ендометриозата като заболяване, което засяга 1 от 10 жени в репродуктивна възраст все още има своята лоша слава в забавяне на диагнозата между 7 и 10 години в световен план. Менструалното табу, наред с нормализирането на болката правят нещата още по-трудни.

Затова да говорим за менструацията не е срамно, нито феминистко, а напротив – напълно естествено.

Видео – Защо не можем да говорим за цикъла си?