На 27 и 28 март фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” проведе първата за България виртуална пациентска конференция за ендометриоза.
Ден първи
След кратко въведение от Мария Георгиева, председател и учредител на фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” и модератор на конференцията, стартира първата лекция – “Етиопатогенеза на гениталната ендометриоза”, представена от д-р Ангел Налбански.
“Етиопатогенеза на гениталната ендометриоза”, д-р Ангел Налбански
Д-р Налбански започна с кратка историческа справка за представите на лекари, психолози и други учени през годините относно ендометриозата. Така видяхме как са се формирали съвременните разбирания за заболяването и възможностите за лечение, които се предлагат на пациентите в наши дни.
Ендометриозата е позната още от дълбока древност – в много стари исторически източници има описания, които съвпадат с клиничната картина на ендометриоза. В едни от първите си книги Хипократ казва, че менструалната дисфункция може да доведе до симптоми като болка и инфертилитет. През Ренесанса новите учени в областта на медицината се връщат към забравеното познание от древността. В този период повечето гинекологични заболявания при жените се приписват на психически заболявания, което несъмнено пречи на намирането на лечение. Едва през 20-ти век се появяват първите сериозни теории за ендометриозата. През 1924 г. Сампсон дава точно описание на яйчниковата ендометриоза (шоколадова киста). Самия термин “ендометриоза” е използван няколко години по-късно.
Причините за появата на заболяването все още не са напълно изяснени. Най-разпространената теория, чиито автор е Сампсон, е тази за ретроградната менструация (връщане на менструална кръв в коремната кухина, което води до поселване на ендометриални клетки на различни места), но тази теория е опровергана след откритието, че над 85 % от жените имат ретроградна менструация, а едва 8-10% от тях заболяват от ендометриоза.
Интересно е откритието на ендометриоза при мъжете, което е тотално необяснимо от теорията на Сампсон. Така възниква теорията за целомната метаплазия – превръщане на една клетка в друга.
Доказан факт е, че естрогенът има силно въздействие върху развитието на ендометриозата. Генетичното предразположение също играе роля за честотата на поява на заболяването (ако жената има близка роднина с ендометриоза).
Има множество проучвания за факторите на средата (начин на живот, хранене, околна среда и т.н.), но все още не могат да бъдат посочени конкретни неща, които да се избягват. Има и теория, според която ендометриозата е физиологичен процес или т.нар. болест на архиметрата (най-стария слой на матката). При всяка менструация или контракции при раждане маткатата извършва микроскопични движения, при които се уврежда мускулната ѝ тъкан на микроскопично ниво. Тази теория в голяма степен обяснява аденомиозата.
Тъй като все още не е намерена причината за заболяването, лекарите основно работят за премахване на неговите проявления, съответно това не изключва повторна поява на същите или други проявления на болестта. Д-р Налбански наблегна на широко разпространеното вярване, че болката по време на цикъл е нормална, което не е вярно и често пъти вреди на жените.
След като отговори на въпроси, свързани с темата на първата си лекция, д-р Налбански премина към представянето на втората си лекция:
“Ендометриоза – възможности в диагностиката” – д-р Ангел Налбански
В съвременната гинекологична наука дълги години “златен стандарт” в диагностиката на ендометриозата остава лапароскопията. Други възможности за диагностика са ултразвукът и ядрено-магнитния резонанс, но не всички проявления на ендометриозата и не всички локализации на заболяването могат да бъдат видяни при тези неинвазивни методи за изследване.
При яйчниковата киста може да се каже, че ултразвукът в последните години напълно измества лапароскопията, като метод за диагностика. На ултразвук яйчниковите кисти изглеждат като “матово стъкло”, за разлика от обикновените фоликулярни кисти, които са пълни с тъмна и плътна течност. Добрия специалист в ултразвуковата диагностика с голяма точност може да определи вида на една киста. Що се отнася до аденомиозата, ултразвукът също може да даде много точна диагноза, без да е необходима лапароскопия. Когато става въпрос за ендометриозни импланти и лезии, те няма как да се видят на ултразвук, а на ядрено-магнитен резонанс могат да бъдат объркани с друго заболяване. Срастванията също няма как да се видят на ултразвук, но добрият специалист може да се ориентира за наличието им по разположението на органите в таза.
“Критерии и видове класификация на ендометриозата” – д-р Надя Магунска
Ендометриозата е заболяване, което трудно може да бъде класифицирано или поставено в някаква конкретна група заболявания. Оттам идват и трудностите при стадирането ѝ. Стадирането на ендометриозата в повечето случаи е свързано с нейното разпространение и проявления. Все още няма класификация, която да дава повече информация за бъдещата прогноза на заболяването. В повечето случаи класификациите не отразяват връзката между различните стадии и тежестта на симптоматиката.
Според немската класификация, ендометриозата се разделя на генитална (в женските полови органи) и екстрагенитална (във всички останали органи на човешкото тяло). Гениталната съответно се разделя на вътрешна (в матката, аденомиоза) и извън матката.
Американската асоциация по репродуктивната медицина е създала една от най-често използваните класификации. Тя описва детайлно разпространението на лезиите и тежестта на срастванията. Стадирането се извършва по отношение на степента на анатомичното разпространение на болестта. Тази класификация не отразява степента на разпространение на дълбоката тазова ендометриоза. ENZIAN е специално създадена класификация за дълбоката тазова ендометриоза (засягаща най-често ректума, пикочния мехур, уретерите). Съществуват и различни класификации и системи за оценка на болковия синдром и фертилитета при жени с ендометриоза.
„Хирургия и съхраняване на фертилитета при диагноза ендометриоза“ – д-р Георги Стаменов
Според него основните проблеми, които възпрепятстват забременяването при жени с ендометриоза са: сраствания, хронично възпаление, компрометирана фоликулогенеза, ЛУФ синдром, дефекти на лутеалната фаза, прогестеронова резистентност, вреден ефект към сперматозоидите, антиендометриални антитела, дисфункционални движения на матката и тръбите. От гледна точка на забременяването, повърхностните лезии по перитонеума са по-важни отколкото яйчниковите кисти и дълбоката тазова ендометриоза. Това е така, защото тези импланти предизвикват хронично възпаление в областта на малкия таз и съответно нарушават локалния имунитет. Това често пъти води до намален яйчников отговор и пречи на нормалния транспорт на сперматозоидите.
Според д-р Стаменов, ако жената има непосредствени репродуктивни планове, трябва първо да се направи лапароскопия за унищожаване на перитонеалните импланти. При средна или лека степен на ендометриоза се препоръчва да се премине към инсеминация, а при тежка или ендометриоза на тръбите – ин витро. Ако жената не иска да забременее непосредствено след лапароскопията, д-р Стаменов препоръчва замразяване на яйцеклетки.
Дискусия на тема „Мултидисциплинарен подход при дълбока тазова ендометриоза“ с д-р Надя Магунска и д-р Атанас Александров
Д-р Александров обясни, че при дълбоката тазова ендометриоза се образуват възли от фиброзна тъкан (тъканта, която образува сраствания в човешкото тяло). Тези възли (нодули) засягат нормалната функция на околните органи – пикочен мехур, черва, уретери. Засягането на повече от един орган налага участието на лекари от различни специалности при разглеждането на случая и вземането на решения относно лечението (това е т. нар. мултидисциплинарен подход).
Д-р Магунска сподели, че според различни публикации около 10% от жените с ендометриоза имат някаква форма на дълбока тазова ендометриоза. В България случаите на дълбока тазова ендометриоза са по-рядко срещани.
Дълбоката тазова ендометриоза не е трудна за диагностициране, ако лекарят се вслушва в симптомите на пациентите и ако умее да използва методите за образна диагностика, които помагат при планирането на оперативната интервенция.
Стремежът на лекарите е да са радикални към болестта, но щадящи към органите. Д-р Магунска обясни какво представляват различните хирургически техники – ексцизия (изрязване) и аблация (изгаряне). В повечето случаи на дълбока тазова ендометриоза аблацията не е ефективна и е необходимо изрязване на огнището, като се внимава да се запази функционалността на съответния орган.
В случаите, когато има остатъчна болка след операцията, пациентът се насочва към специалист по хроничната болка или физиотерапевт.
Първият ден от конференцията приключи с видео с д-р Габриел Митрой на тема „Предизвикателствата на ендометриозата и новите подходи в лечението ѝ“ и интервю с Десислава Чочева, пациент, претърпял операция в специализиран център по ендометриоза в чужбина.
„Предизвикателствата на ендометриозата и новите подходи в лечението ѝ“ – д-р Габриел Митрой
Според д-р Митрой, ексцизията е най-подходящия хирургически подход, особено при пациенти с тежка ендометриоза, дълбока тазова ендометриоза, тежка симптоматика и планове за забременяване. При пациенти с леко изразена симптоматика и минимално разпространение на заболяването се препоръчва единствено редовно наблюдение с периодични прегледи.
Преди 3 години д-р Митрой създава специализиран център за ендометриоза с мултидисциплинарен екип, включващ коремни хирурзи, уролози, невролози, репродуктивни специалисти. Заедно с тях са работили върху над 500 случая на дълбока тазова ендометриоза до момента. Около 90 % от случаите са много сложни, включително и случаи на торакална и диафрагмална ендометриоза.
Д-р Митрой отчита много нисък брой на усложнения след операции, както и много малък брой пациенти с рецидив.
Разказ на Десислава Чочева, пациент
Десислава Чочева разказва за опита си с операция в специализирания център по ендометриоза в Букурещ. Деси е дългогодишен пациент с ендометриоза. След цезарово сечение ендометриозата се разпространява в органи извън малкия таз. Съответно е необходимо лечението ѝ да бъде осъществено от мултидисциплинарен екип от специалисти, какъвто е налице в специализирания център по ендометриоза в Букурещ, Румъния. Едва месец след операцията ѝ, Деси вече се чувства много по-добре. Тя споделя повече за предоперативната подготовка – хранителен режим и хормонална терапия, както и за информацията, която се предоставя на пациента относно операцията. Тя споделя впечатленията си от близката комуникация и усещането за скъсена дистанция между нея като пациент и членовете на екипа на центъра.
Прочетете обощение и на втория ден от конференцията.
Гледайте запис от ден първи:
Последни коментари