Едва ли е останал човек, който да не смята, че физическото и психическото ни здраве са толкова тясно свързани, че, когато е засегнат единият аспект, то неминуемо страда и другият.
Сблъскването с физическо неразположение или заболяване оказва ударно влияние върху психиката както на страдащия, така и на неговите близки. Твърде често се мобилизираме, за да се изправим пред предизвикателството в лицето на болестта и нейното лечение. Стресът, страхът, тревогите и притесненията остават сякаш в подсъзнанието – до момента, в който не започнат настъпателно да надничат от дебрите на нашата психика. Фокусирани върху оздравяването на физическото тяло, ние често пренебрегваме стреса, който оставя своите болезнени отпечатъци върху психиката ни. Когато той започне да дава своите отражения, е важно да сме подготвени, информирани, безстрашни, за да се изправим срещу него и да го превъзмогнем, за да излекуваме и душата си.
Стресът и ендометриозата – неблагоприятна комбинация за физическото и психическото здраве
Знаем, че диагностицирането на ендометриозата често е възможно да отнеме години. Макар и много от пациентките да живеят дълго без отговор, това съвсем не означава, че живеят без страх и притеснения от проявяваните симптоми. Многобройните прегледи, консултации с лекари, изследвания, търсене на отговори, болката, убедеността, че нещо не е наред, проблемното забременяване са все неща, които окачествяваме като изключително стресови както за тялото ни, така и за психиката ни.
Страховете и притесненията са постоянен източник на стрес. Получаването на диагнозата „ендометриоза“ рядко слага край на тези смушаващи усещания и чувства вътре в нас. Всяка жена, сблъскала се със заболяването, узнава, че борбата не приключва с операцията или хормоналната терапия. Хроничният статут на ендометриозата сякаш допълнително подхранва страха. Осъзнаването, че овладяването на заболяването включва операции, терапии, специализирани хранителни режими, подобряването на начина на живот, е не по-малко стресов фактор от първоначалното незнание какво именно се случва с тялото ни.
Напрежението и стресът „разболяват“ и съзнанието ни, и тялото ни. За съжаление, те са неизбежни спътници при сблъсъка с което и да е заболяване. Онова, което бихме могли да направим, е да действаме в посока на овладяването на собствените си притеснения – преборването на страховете е едно от най-важните начинания, с които всеки човек следва да се заеме.
Стресът и паник атаките – начинът на комуникация между подсъзнание, съзнание и тяло
Ако стресът е онова, което ни обзема, действайки явно или неосъзнато, то паник атаките са неговите проявления, които ни дават ясна представа за натовареността на психиката.
По същество, паник атаките представляват епизоди на силно безспокойство и страх, връхлитащи ни внезапно, без моментна и очевидна причина за това. Важно е да отбележим, че те често са „закъсняващия отговор“ – обикновено появата им означава, че психиката ни е била подложена на стрес и напрежение отпреди. Определени събития, ситуации и моменти биха могли да спомогнат на стаявани и потискани страхове в подсъзнанието да излязат наяве. Бихме могли да кажем, че паник атаката е пряката комуникация, осъществяваща се на ниво „подсъзнавано“ и „съзнавано“, докато същата тази комуникация категорично не даде своя израз и на „физическо“ ниво.
Комуникирайки и запознавайки се с историите на жени, страдащи от ендометриоза, се забелязва едно категорично сходство – всички те са изпитвали продължителни състояния на стрес и страх в търсене както на диагноза, така и при сблъсъка си с нея. Често последващото „лечение“ също оказва своето върху психиката – дългите процеси на възстановяване, постоперативните болки, несигурността, страничните ефекти от хормоналните терапии, притесненията от евентуални последващи операции са все неща, които биха могли да резултират и в посттравматични стресови състояния.
Какво представлява паник атаката – най-честите симптоми?
След като обърнахме внимание на връзката между подсъзнанието, съзнаваното и физическия израз на стреса, следва да обърнем поглед и към симптомите, които често съпътстват една паник атака.
Тези епизоди не са никак за пренебрегване – хората, сблъскали се с паник атаки, често са убедени, че преживяват сърдечен удар, инсулт или друг процес на ниво „физика“, пряко застрашаващ живота им. Паник атаките са породени от дълго потискан и съхраняван стрес, но и самото им протичане е също толкова стресово. Сред най-честите симптоми открояваме:
- завладяващо и внезапно чувство на страх и приближаваща смърт – усещането, което жертвите на паник атака изпитват, наподобява убеденост, че с тях ще се случи нещо фатално;
- затруднено дишане и болка/стягане в гърдите – именно този симптом кара хората най-често да бъркат паник атаката със сърдечния удар. Стресът и притесненията пряко се отразяват на способността ни да дишаме леко и в дълбочина. По време на паник атака, е възможно дишането да стане плитко и учестено;
- замайване, главоболие, световъртеж, чувство на загуба на реалността – неразположението в областта на главата почти винаги съпътства протичането на паник атаката;
- учестен пулс – забързването на сърдечния ритъм е също признак на връхлетяла ви паник атака;
- изпотяване, тръпки, горещи вълни, стомашно неразположение – не е изключено паник атаката да протече с подобни, създаващи подчертан физически дискомфорт, симптоми.
Разбира се, следва да упоменем, че изпитването на който и да е от тези симптоми налага обръщането към медицинско лице, което щателно да прегледа както физиката, така и психиката на страдащия. Изключването на всякакви физиологични причини за проявяването на гореописаните неразположения следва да ви ориентира към консултация с психолог или психотерапевт, който най-добре ще успее да разбере дали става дума за паническа атака.
Паническите атаки биха могли да протекат както еднократно, така и с характерна повтаряемост във времето. Дългото им неглижиране би могло да се задълбочи до отключване на посттравматично стресово разстройство, паническо разстройство, хипохондрия, фобии.
Как бихме могли да преборим стреса и паник атаките?
Добрата новина е, че паник атаките определено подлежат на редица способи за справяне с тяхната проява.
Отдалечаването и понижаването на стреса в живота ни е най-добрият начин за превъзмогването на тези така страховити епизоди. Цялостното подобряване на качеството и начина на живот не след дълго ще даде своето положително отражение и върху психиката.
Впускането в нови занимания, спортове, ориентацията към по-балансирана и здравословна диета, комуникацията с близки и приятели, споделянето, стопирането на негативните мисли и концентрацията върху положителния изход от всяка ситуация са изпитани методи за борене на стреса. Консултацията с психолог е чудесна идея – търсенето на подкрепа и помощ значително ще ускори оздравителните процеси в психиката и ще тушира множеството проявления на страха и притесненията в нашето ежедневие.
Макар и страховити, паник атаките се преборват
Мнозина терапевти окачествяват тези епизоди като „прочистващи“ психиката – сякаш онова, което дълго ни е тормозило и е било потиснато в подсъзнанието ни, най-накрая решава да „излезе“ и да освободи ума и душата ни от присъствието си. Вслушване в тялото ни следва да правим не само по отношение на физически болки и дискомфорт, а и по отношение на реакциите на съзнанието ни спрямо различни притеснения, страхове и опасения.
Не бива да забравяме, че сблъскването с диагноза, страх, болка, дискомфорт, притеснение всъщност ни помага да осъществим по-здрава и неразрушима връзка както с тялото си, така и с душата си. А срещу това стресът е безсилен.
/обща информация за паник атаките – healthline.com /
Последни коментари