Въпросният хормон, наречен еритропоетин, е отговорен за стимулирането на производството на червени кръвни клетки в костния мозък.
КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
Акценти:
Лечението с еритропоетин може да намали размера и броя на ендометриозните лезии при плъхове с ендометриоза.
Значение:
Поради това, еритропоетин може да бъде обещаващ кандидат за лекарство на ендометриоза.
Какво е направено:
- Изследователите индуцират ендометриоза в лабораторен плъх и след това третират животните за 3 седмици с еритропоетин, синтетична форма на еритропоетин, наречена дарбепоетин, и съединение, наречено Mircera, което активира еритропоетиновите рецептори.
- Правят оценка на размера на ендометриозните лезии след 3-седмично лечение, както и в края на всеки 3-седмичен период след спиране на лечението, в продължение на 9 седмици, за да се види дали ендометриозата се повтаря. Анализира животните и хистопатологично.
Ключови резултати:
- Еритропоетин, дарбепоетин и лечението с Mircera намаляват размера на лезиите при плъхове с ендометриоза след 3-седмично лечение.
- Размерът на лезията във всички лекувани групи е по-нисък три седмици след края на периода на лечение, но е значително понижен само при животните, лекувани с еритропоетин.
- Ендометриозните лезии са значително по-малко във всички третирани групи в края на третия 3-седмичен период.
- Намаляването на размера на лезиите при животни, лекувани с еритропоетин и Mircera, е по-изразено от това на животни, лекувани с дарбепоетин, три седмици след края на лечението.
- Еритропоетинът и дарбепоетинът са по-ефективни от Mircera въз основа на резултатите от хистопатологията.
- Ендометриозата не се повтори при нито една от групите три седмици след края на лечението.
Ограничения:
- Експериментите са проведени с животни и резултатите при хората може да не бъдат същите.
- Необходими са повече изследвания за допълнително проучване на потенциалната роля на еритропоетина като лечение на ендометриоза.
- Потенциалните странични ефекти на такова лечение не са изследвани в това проучване и трябва да бъдат взети предвид, за да се счита, че еритропоетин е потенциален кандидат за лекарство за това заболяване.
РЕЗЮМЕ
Еритропоетинът – хормон, произвеждан от бъбреците за стимулиране на производството на червени кръвни клетки, може да бъде обещаващ кандидат за лечение на ендометриоза. Това е според проучване, публикувано в „Journal Of The Turkish-German Gynecological Association„.
Освен бъбреците, еритропоетин и рецепторът, с който той се свързва, също се намират в клетките, покриващи матката. Това са клетките, които започват да растат извън матката при ендометриоза.
Предишни проучвания с мишки показват, че еритропоетинът играе роля в образуването на естроген-зависими кръвоносни съдове в матката. Освен това нивата на еритропоетин се повишават в течността, образуваща се в коремната кухина на пациенти с ендометриоза. Накрая е доказано, че еритропоетинът предпазва сърдечния мускул, белите дробове, както и нервната система и е обещаващ кандидат за лечение на дегенеративни заболявания.
За да се разбере ролята на еритропоетин и неговия рецептор в развитието на ендометриоза, екип от изследователи, ръководен от д-р Ертугрул Килич в İstanbul Medipol University School of Medicine в Турция, използва плъхове.
Най-напред изследователите индуцират ендометриоза в животните чрез хирургическо прикрепване на ендометриални тъкани върху вътрешната стена на корема им и след това ги третират с естроген, за да стимулират растежа на ендометриалната тъкан.
След три седмици те третират животните с еритропоетин, дарбепоетин, синтетична форма на еритропоетин или Mircera, съединение, което активира еритропоетиновия рецептор и се използва за лечение на анемия и недостиг на червени кръвни клетки в тялото. Лечението продължава три седмици. След това изследователите анализират ендометриални лезии след преустановяване на лечението за всеки 3-седмичен период в рамките на 9 седмици, за да проверят дали ендометриозата се е върнала.
Те установяват, че размерът на ендометриозните лезии е намален във всички лекувани групи в сравнение с контролите. Обаче само размерът на лезиите на животните, лекувани с еритропоетин, е значително намален след три седмици лечение.
Когато изследователите проверяват размера на лезиите отново след още три седмици (б.а. общо шест) след края на лечението, виждат, че размерите на лезиите във всички лекувани групи са значително по-малки от контролата. Намаляването на размерите на лезиите при животни, лекувани с еритропоетин и Mircera, е по-изразено в сравнение с животните, лекувани с дарбепоетин.
Когато изследват животните хисто-патологично, изследователите виждат, че еритропоетинът и дарбепоетинът са по-ефективни от Mircera.
Авторите предполагат, че еритропоетиновият ефект да редуцира лезиите, може да се дължи на неговите антиоксидантни свойства или на антиоксидантните ефекти на биологичните пътища, в които играе роля.
Заключават, че еритропоетинът може да бъде обещаващ кандидат за лечение на ендометриоза. Тъй като вече се използва рутинно при пациенти с бъбречна недостатъчност, еритропоетинът е ефективно и безопасно лечение. Необходими са обаче широкомащабни клинични проучвания при жени с ендометриоза, преди той да може да се използва при лечението на тази група пациенти.
Източник на изследване: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29916217
Оригинален текст: https://www.endonews.com/kidney-hormone-potential-treatment-for-endo
Photo by Benjamín Gremler on Unsplash
Последни коментари