Изследването „Хроничното възпаление и безплодието при ендометриоза: съвременно разбиране и бъдещи терапевтични стратегии„ се появява в International Journal of Molecular Sciences и бе проведено от учени в Тайванския медицински университет в Тайпе. Проучването изследва ролята на възпалението при безплодие и ендометриоза и неговото потенциално лечение с имуномодулаторни подходи и стволови клетки.
Сегашното лечение на ендометриоза се фокусира върху справянето с болката. Медикаменти като нестероидни противовъзпалителни, хормонални контрацептиви или прогестогени/прогестини – синтетични хормони с подобен ефект на прогестерона – ефективно облекчават болката при повечето пациенти. Те обаче не са подходящи за лечение на безплодие, тъй като потискат функцията на яйчниците, имат контрацептивен ефект и причиняват атрофия на ендометриалната тъкан.
Конвенционална медикаментозна терапия се използва и при свързано с ендометриоза безплодие в контекста на асистираната репродуктивна технология, тъй като предварителното лечение с агонисти на гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH) може да подобри степента на бременност при този подход.
Безплодието при ендометриоза е свързано с дисфункция на имунния отговор във всички предположения, които прави изследването. Перитонеалната кухина – областта на корема, в която се разполагат червата, стомаха и черния дроб – е изпълнена с течност, чийто обем и съдържание са различни по време на фазите на менструалния цикъл. Хроничното възпаление обикновено се причинява от необичайна перитонеална среда, и е основна причина за безплодие при ендометриозата. При това разстройство са регистрирани: по-висок обем на перитонеалната течност и нейната активност, както и променени нива на имунните клетки. Освобождаването на хормони като естрадиол и прогестерон, както и провъзпалителни молекули, наречени цитокини – като интерлевкин (IL) -1, IL-6 и IL-8, и TNF-алфа – благоприятстват развитието и прогресията на ендометриозата.
Различни проучвания съобщават за отличителни модели на действие на цитокините при пациенти с ендометриоза, включително стерилни жени. Остава неясно обаче дали променените нива на тези молекули са причина или следствие от състоянието ендометриоза.
При ендометриоза се наблюдава повишен имунен отговор, с по-голям брой имунни В-клетки и производство на автоантитела. Последните са насочени към протеини, известни като трансферини, и водят до високи нива на желязо в перитонеалната течност, причинявайки оксидативен стрес и нови ендометриозни лезии.
Яйчниковите ендометриоми (шоколадови кисти) могат да засегнат околните тъкани и да причинят по-ниска фоликулярна плътност, оксидативен стрес и фиброза (сраствания). Проучвания на яйчникова течност при пациенти с ендометриоза показват високи нива на провъзпалителни цитокини, вероятно засягащи образуването на фоликул и фертилитета като цяло.
Ендометриозата може да повлияе и на имплантацията на ембрионите в матката, но изследванията в тази област водят до противоречиви резултати. В сравнение със здрави жени, тези с ендометриоза са показали неконтролируеми гени в ендометриума, специфично свързани с имунната активност, производството на цитокини, заздравяването на рани и апоптозата, или „програмираната” клетъчна смърт. Променени нива на естрогенни и прогестеронови рецепторни подтипове също са добре показани.
Лечение на безплодие при ендометриоза и имуномодулаторни подходи
Имуномодулиращата терапия, като противовъзпалителния пентоксифилин, намалява размера на ендометриозните лезии и подобрява степента на оплождане при животински модели на ендометриоза, но доказателства, подкрепящи неговата употреба при стерилни пациенти с ендометриоза, все още не са налични.
Антидиабетните лекарства Avandia (розиглитазон) и Actos (пиоглитазон), които засягат имунната клетъчна активност и секрецията на цитокините, също са регистрирани да ограничават развитието на ендометриозните лезии в предклинични проучвания, но тяхната употреба трябва да бъде внимателно преценена при пациенти с риск от сърдечно-съдови заболявания. Друг антидиабетик, метформин, понижава нивата на серумните цитокини и подобрява процента на регистрирани бременности в клинично проучване при 69 пациента с ендометриоза и безплодие.
Естествените съединения ресвератрол и епигалокатехин галат, екстракт от зелен чай, които се изследват във Фаза 2 на проучването в Хонконг (NCT02832271), също показват благоприятен ефект в предклиничните модели.
Таргетирането на провъзпалителните цитокини също е предложено като терапевтична стратегия при ендометриоза. Записани са ползи от лечението с анти-TNF-алфа лечение – включително увеличаване на процента на бременност – както и с IL-6 и TGF-бета.
Статини, обикновено използвани за лечение на хиперхолестеролемия (високи нива на холестерол в кръвта) също могат да бъдат полезен терапевтичен подход. Редуциран рецидив на следоперативната болка, по-ниско производство на цитокини и активиране на имунните Т-клетки са сред техните докладвани ефекти. Въпреки това, нито едно клинично проучванe не е изследвало ползите от статините върху фертилитета при ендометриоза.
Инхибитори на клетъчен ензим, наречен тирозин киназа, като Nevaxar (сорафениб, от Bayer) или Sutent (сунитиниб, от Pfizer Oncology), са използвани лечения за рак, но също така са известни със своите имуномодулаторни ефекти. Намалени ендометриозни лезии са показани при животински модели. Инхибиторите на простагландин Е2 също са тествани в предклинични проучвания, водещи до по-бавно прогресиране на ендометриозни лезии и противовъзпалителни ефекти в ендометриума.
Антиоксидантите, като коензим Q10, комбинирани с витамини, минерали и други молекули, са показали потенциал за увеличаване на живородените и клиничните проценти на бременност при субфертилните жени. Също така, комбинираните добавки на витамин Е и С понижават нивата на перитонеалните възпалителни маркери и облекчават тазовата болка при пациенти с ендометриоза. Подобно намаляване на болката заедно с подобрено качество на съня е показано в проучване, изследващо ползите от оралния прием на мелатонин.
Проблеми с потенциала и безопасността на стволовите клетки
Ендометриозните импланти могат да се образуват от стволови клетки. В ендометриозните кисти на яйчниците, мезенхимните стволови клетки (MSC) имат по-високи нива на имуносупресивни протеини и провъзпалителни молекули, като същевременно контролират диференцирането на имунните клетки. Получените от костен мозък стволови клетки участват в регенерацията на ендометриалната тъкан. Нарушената регенерация може да доведе до безплодие.
Възпалителните цитокини и растежните фактори регулират диференциацията и размножаването на стволови клетки (MSC). От своя страна, стволовитe клетки (MSC) влияят върху активността на имунните В и Т клетки, което води до намаляване на производството на антитела и цитокини.
Различни видове стволови клетки са оценени в животински модели на ендометриоза, със смесен ефект върху размера на лезиите и производството на цитокини.
Трансплантациите на стволови клетки (MSC) за намаляване на възпалението и насърчаване на регенерацията на ендометриума са показали ползи при стерилни жени. Въпреки това, съображенията за безопасност, свързани с употребата на стволовите клетки (MSC) при ендометриоза, особено техния потенциал за предизвикване на рак и тяхната роля в прогресията на ендометриозата, изискват внимателна оценка на оптималния тип клетъчна терапия, предупреждават изследователите.
Превод: Радиана Величкова
Последни коментари