От Vickie O’Donnel, психолог
Психологията изучава ума и поведението. Двете са неразривно свързани, защото онова, което мислим, чувстваме и в което вярваме, дава отражение на поведението ни. В традиционния „биомедицински“ подход към здравето и болестта психологията играе твърде малка роля. Този подход разглежда тялото и ума като независими едно от друго. Физическото заболяване може и да води до психологически последствия, но психологическото състояние на човек не е било смятано да има връзка с прогресирането на болестта. Лечението, съответно, се е прицелвало в овладяване на физическите промени.
Болка
Настоящият подход обаче приема възможността за интеракция между ума и тялото, където психиката може да въздейства и на физиката – така психологията започна да бъде включвана в разбирането ни за здраве. Базирайки се на онова, което вече знаем от психологията, бихме могли да направим няколко предположения за ролята ѝ при ендометриоза.
Ендометриозата се асоциира с хронична болка и разполагаме с множество изследвания относно психологията на болката. Прието е, че психологията повлиява на начина, по който възприемаме болката, и това, че психологически фактори, а не само физически, биха могли да повлияят на това колко силна болка изпитваме.
Фертилитет
Ендометриозата може да има въздействие върху фертилитета. Липсата на такъв би могъл да има психологически ефекти, изразяващи се в тревожност и стрес, депресия и ниско самочувствие. На много жени с ендометриоза им се налага да се справят и с безплодие, и със самата болест.
Женственост и сексуалност
Знаем, че импотентността може да повлияе на чувството за мъжественост и сексуална идентичност при мъжете (Gannon, 2004). При ендометриоза съществува вероятност от усещане на болка по време на полов акт – ето как жени със заболяването може да се сблъскат с липсата на секс или сексуално удоволствие. Това може да има значителни ефекти върху усещанията на жените за техните сексуалност и женственост.
Психологията на здравето и болестта
И така, наред с всички аспекти от психологията, налице при всяко заболяване, ендометриозата ни принуждава да се сблъскаме с уникални по рода си възможни психологически проблеми, които следва да се вземат под внимание, ако искаме да разберем болестта в детайли. Трябва да започнем обаче с изследване на онова, което вече знаем за психологията на здравето и болестта.
Психологията на здравето предлага да мислим хората като комплексна система и че здравето и болестта не се предполага да бъдат разглеждани като имащи само един първопричинител (Odgen, 2000). В полето на психологията на здравето, хората не се разглеждат като пасивни жертви на заболяването, а като участници в него. Ето защо следва човекът да бъде лекуван в своята цялост, а не физически.
В рамките на психологията на здравето, здравето и болестта са в общ континуум. Във всеки един момент бихме могли да поставим себе си някъде в този континуум. Хората се придвижват от здраве към болест и обратно. Това е особено релевантно за ендометриозата, тъй като цикличната ѝ природа предполага, че можем да се придвижим от усещащи се наистина болни до потенциално в добро здраве на ежемесечна база. При други заболявания циклите на здраве и болест често се разпростират в по-дълги времети периоди. Психологията на здравето акцентира върху разбирането на субективното ни преживяване на болестта. Разбирането на ролята, която психологическите фактори биха могли да играят в болестта ни, би могло да ни помогне в облекчаването на психологическите ни симптоми, които от своя страна изострят физическите ни такива.
Вярвания за болестта
Ако запитаме различни хора «Какво означава да бъдеш болен?», откриваме, че съществува голяма разлика в даваните отговори (Lau, 1995). Всеки от нас дефинира здравето и болестта по различен начин. Тези дефиниции произхождат от набора съществуващи разбирания и вярвания, които всеки от нас притежава – те изграждат рамката ни на разбиране и справяне с болестта.
Един набор от вярвания, които хората притежават за болестта, са свързани с идентичността – името ѝ и симптомите ѝ. За някои хора е трудно да разберат, че някой е болен, когато няма специфично наименование за симптомите му. При ендометриозата жените често живеят години със симптоми и грешни диагнози, преди окончателно да разберат както им има. През това време често срещаме хора, които не са особено съчувствени към ситуацията ни, тъй като не разполагаме с име за нея. Всъщност, често се сблъскваме със същата липса на емпатия дори и след получаването на диагнозата, тъй като голяма част от хората изобщо не са чували за ендометриоза.
Няма правилен или грешен набор от вярвания, тъй като всеки е различен. Важно е обаче да опитаме да разберем какви са собствените ни вярвания. ДОбре е да проверим валидността на тези вярвания и дали те ни помагат със справянето с болестта, тъй като те категорично влияят на поведението ни.
Вярвания, свързани с болестите, и справяне с тях
Ако страдете от ендометриоза, виждате ли себе си като „болна“? Или се виждате като „болна“ само в периодите, в които проявявате симптоматика? Хора, които непрестанно проявяват симптоми, биха се чувствали като постоянно „болни“. Други пък биха могли да променят вярванията си с времето, като например, че наличието на ендометриоза е част от тях самите и вече не става въпрос за здраве или болест.
Вярванията, свързани с болестите, са важни, тъй като те биха могли да имат ефект върху стратегиите за справяне. Въпреки че не разполагаме с достатъчно сведения относно как вярванията за болестите влияят върху справянето със състоянието на жени с еднометриоза, притежаваме известни познания относно какво се случва с хора, страдащи от други заболявания.
Проучване сред хора, страдащи от синдром на хроничната умора (СХУ) (Moss-Morris, 1996), открива, че тези със силно идентифициране с болестта и основните симптоми на СХУ, използват стратегии за справяне като даване воля на емоциите, употребата на алкохол за разсейване и пожелателно мислене. При тези хора се наблюдават цялостно занижени нива на психологическа приспособимост.
Хората със СХУ, които вярват, че съществуват начини, по които биха могли да си помогнат или чрез които биха облекчили симптомите си, използват механизми за справяне като планиране, активна борба и позитивни реинтерпретации (опит за поглеждане към болестта в позитивна светлина). Именно те са онези, които търсят емоционална подкрепа за болестта си, не прибягват до алкохол и демонстрират по-добра психологическа приспособимост.
Важността от позитивната реинтерпретация
Работата на една жена с еднометриоза илюстрира безспорния положителен ефект на реинтерпретацията – показва как е възможно да преобърнеш едно негативно преживяване като ендометриозата в нещо далеч по-позитивно. Джейн Бърнстийн е артист, прекарала години с болка от ендометриоза още преди поставянето на диагноза и, в годините от този период, изкуството ѝ е било важен момент от справянето със симптомите. Тя споделя:
„Важността от документирането на симптомите ми (болката) чрез изкуството ми беше толкова необходимо за мен – знаейки, че валидира страданията ми и знаейки, че има нещо нередно с тялото ми, дори и когато лекарите не успяваха да ми поставят диагноза… Имах нужда да документирам, да имам доказателство, че реално преминавах през тази ужасяваща болка. Документирането на симптомите ми, особено на болката, се случваше в рисунките ми.“ (Bernstein, 1995)
Toзи случай демонстрира трудността от справянето с факта, че липсва „наименование“ на болестта. Но, по-важно, илюстрира как една жена е превърнала болестта си в нещо позитивно, като я използва за вдъхновение в изкуството си. Правейки това, тя е открила начин да се справи по-добре. Ясно е, че за Джейн това, че може да документира преживяванията си чрез изкуство, е било полезно в цялостния ѝ опит с ендометриозата. Това ѝ е позволило да създаде една позитивна реинтерпретация на болестта си.
Могат ли групите за взаимопомощ да изиграят ролята на позивитна реинтерпретация за някои жени?
Имайки предвид онова, което знаем за механизмите за справяне с болестта, включването в организация за подкрепа би било от помощ. Въпреки това, предвид факта, че различните хора се справят със състоянието си по различен начин, това може да не е удачно решение за всеки.
Хора, използващи активни механизми за справяне или позитивна реинтерпретация, е по-вероятно да потърсят информация, да си възвърнат контролна и да станат активни по отношение на справянето с болестта.
Хора, справящи се чрез търсенето на емоционална подкрепа, са склонни да търсят начини за среща с други, за да споделят преживяванията си и да се подкрепят един другиго. Именно като такива определяме хората, склонни да се причислят към група за взаимопомощ.
Ако данните от изследването на хора със СХУ за верни, това са и типа хора, по-склонни към по-добро психологическо приспособяване. Това означава ли, че членовете на групите за взаимопомощ се справят по-добре с ендометриозата, отколкото жени, които не посещават такива?
Ако е така, то интересният въпрос, който следва да бъде зададен, е: дали сме се включили към група за взаимопомощ защото сме от типа хора, които така или иначе бихме се справили по-добре с болестта, отколкото жените, които не са членове, или включването в групата е онова, което е подсилило възможността ни за справяне?
Надявам се, че този материал е повдигнал повече въпроси, отколкото е дал отговори, и би ни помогнал да мислим повече за ендометриозата като болест, която ни въздейства на много различни нива. Също би следвало да ни помогне в това да виждаме групите за взаипомощ като организации, които биха ни били полезни по много различни начини.
Превод: Деница Кисимова
Източник: https://endometriosis.org/resources/articles/psychology-and-endometriosis/
Photo by Priscilla Du Preez on Unsplash
(Подзаглавия от редакцията)
Последни коментари