0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Симптоматиката на двете заболявания е много сходна и разликата между двете може да не бъде твърде очевидна. Но и двете състояния имат своето място в медицината.

Всъщност и при двете заболявания е ангажиран ендометриума, и двете могат да бъдат изключително болезнени състояния, които водят до трайно влошаване на начина на живот, както и могат да бъдат трудно диагностицирани. Въпреки тези прилики, двете диагнози имат своите различия.

Ендометриозата представлява разпространение и разрастване на ендометриална лигавица извън матката – най-често по яйчници, фалопиеви тръби, пикочен мехур, черва и други органи от коремната кухина. Същите тези абнормални и не на място ендометриални клетки са присъщи и за аденомиозата, но те растат вътре в стената на матката. Ектопичната (на необичайно място) поява или дифузна имплантация на аденоматозна тъкан в миометриума (мускулния слой на матката) всъщност представлява аденомиоза. Както и при ендометриозата, тези ектопични клетки се влияят от цикличните хормонални промени при жената – когато има менструален цикъл, те се активизират по същия начин както и нормалния ендометриум в матката. Това е характерно и за двете заболявания и може да носи много болка.

При кого се среща?

Счита се,  че обикновено аденомиозата се среща при жени на възраст между 35 и 50 години, но се открива и при по-млади жени. Съобщава се и за случаи на жени в менопауза, които продължават да имат симптоми на аденомиоза.

Често срещано е една жена, която има ендометриоза, да страда и от аденомиоза и обратното, но не е задължително да има и двете диагнози. Едно изследване през 2017 год. публикувано в Fertility and Sterility journal показва, че 42% от участниците в изследването имат и двете състояния. Според Adenomyosis Advice Association само около 10% от случаите имат ендометриоза и аденомиоза едновременно. Статистиката е противоречива и показва различия по географски райони, и спрямо изследванията, които са проведени през годините.

Каква е симптоматика и как се диагностицират двете състояния?

Обикновено ендометриозата се свързва с болезнен, тежък и нередовен менструален цикъл, както и с болка по време на полов контакт, изхождане по малка и/или голяма нужда. Някои жени изпитват умора и гадене, особено по време на цикъл.

Симптомите при аденомиоза могат да бъдат същите, но изглежда по-рядко има умора или гадене. В интервю за BBC, жена с аденомиоза описва болката по време на цикъл като 10 пъти по-силна от родилната болка. В същото време друго проучване на NHS сочи, че 1/3 от жените с аденомиоза нямат особени симптоми. Счита се, че и двете състояния влияят на фертилитета и могат да доведат до стерилитет.

Най-ясно изявените симптоми и клинични прояви на аденомиоза включват:

–        Продължителен и тежък менструален цикъл

–        Силна и пронизваща болка в корема по време на цикъл

–        Менструални болки, които продължават през целия цикъл

–        Големи по размер съсиреци по време на цикъл

–        Зацапване между менструалните цикли

–        Уголомена матка (обикновено се забелязва лесно на ултразвуков преглед)

–        Удебелена задна или предна стена на матката (също видимо при ултразвуков преглед)

–        Болка по време на полов акт

–        Болка в кръстта и/или гърба

–        Подут корем

–        Хормонален дисбаланс и естрогенов доминанс

–        Повтарящи се аборти

–        Безплодие

Понякога може да се открият миомни възли, които са специфични при хистероскопска процедура и могат да наведат към диагнозата, но трябва да се уточни, че аденомиоза се доказва само след хистопатологично изследване на материал взет от стената на матката. Ето защо е много трудно да се диагностицира правилно и навреме аденомиозата. Съществуват някои методи като ядрено-магнитен резонанс, който може също да предположи наличие на такива клетки в миометриума на матката, но това не доказва заболяването категорично.

При патологичното изследване под микроскоп се изследва проба от матката (взета при биопсия на матката, хистероскопия или директно хистеректомия).  Диагноза се установява ако се открият клъстери от ендометриална тъкан в миометриума. Използват се няколко диагностични критерия, но обикновено се изисква ендометриалната тъкан да нахлуе повече от 2% от миометриума, или минимална дълбочина на инвазия от 1-4 mm.

В сравнение с аденомиозата, ендометриозата се диагностицира далеч по-лесно, тъй като често ендометриозните импланти над 1 см. са видими и на ултразвуков преглед, а лекарите вече разпознават с лекота и “шоколадовите” ендометриозни кисти. Златен стандарт в диагностиката остава хирургията, като най-разпространения метод е лапароскопската операция, при която отново се изследва хистологично патологичната находка.

Начини за лечение

Някои от жените с аденомиоза решават да не предприемат нищо и единствено приемат обезболяващи медикаменти по време на цикъл. Ако симптоматиката обаче е прекалено сериозна, е възможно да се приложи специфична хормонална терапия. Често се изписват противозачатъчни таблетки и спирала.

Напоследък се заговори за метод, който представлява ултразвукова хирургия чрез използване на ЯМР насочване, като по топлинен начин се унищожават аденомиозните импланти без да се засяга нормалната тъкан на матката.

Друг метод, за който съобщава NHS, е т.нар. емболизация на маточните артерии (uterine artery embolization), чрез която се блокира кръвното захранване на аденомиозните импланти. Това може да доведе до временно затихване на симптомите, но като цяло е трудна и високорискова процедура.

При сериозно влошаване качеството на живот и напредване на възрастта и когато няма желание за бременност, се счита, че най-доброто, макар и крайно решение е хистеректомията – оперативно отстраняване на матката, което обаче само по себе си може да има трайни последствия. За разлика от ендометриозата, при аденомиоза случаите на рецидив след отстраняване на матката са значително по-малко.

Миомектомията може би е най-често извършваната оперативна интервенция при наличие на аденомиоза. При нея се премахват образуванията от стените на матката при жени, които не искат да извършват хистеректомия.

Като цяло и двете състояния изискват сериозна лекарска намеса, най-вече в ясно разграничаване на симптоматиката и назначаване на правилния метод за диагноза. Ако подозирате, че може би имате аденомиоза, опитайте се да опишете максимално ясно симптомите на лекаря си и настоявайте за навременен диагностичен метод, който ще ви даде яснота.

Източник на част от материала:

https://www.bustle.com/p/whats-the-difference-between-endometriosis-adenomyosis-these-conditions-affect-millions-of-people-17014573

Photo by Geordanna Cordero-Fields on Unsplash

Подпис Мария Георгиева