0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Присъединявам се към тематичните ендо споделяния на Ваня и Лора с една по-различна гледна точка. Или подобна гледна точка, но извадена от друг важен период в живота на една жена. Не съм майка, нямала съм бременостти или аборти и като че ли никога не съм била готова истински за това. Споделям гледната точка на една 31 годишна жена с етикет, който я определяше доста дълго време.

 

В следствие на здравословни проблеми, още преди дори да насъпи менструацията ми, чух за първи път от лекар следното: „Ти най-вероятно няма да можеш да имаш деца и категорично ще се водиш „рискова“ с тази щитовидна жлеза, ако се случи – имай го предвид, трябва да си под наблюдение“. Като че ли ме интересуваше това на възраст от 11 години. Като че ли тези думи имат смисъл като си противоречат толкова много. Приех си диагнозата и живота продължи.

Истината е, че когато бях дете мечтаех подобно на приказката „Леда и лебедите“ да имам 12 щастливи и чувствителни деца и си представях как ги обгръщам с любов. В последствие си казах – нека намаля бройката на 6… на 3… По-късно си казах нека са две (като човек, който има сестра и знае какво богатство е това, винаги съм си мислила, че „трябва“ да са поне две)… и така до ден днешен, когато не знам дали и с едно тялото ми би се справило.

 

В следствие на здравословни проблеми, още преди дори да насъпи менструацията ми, чух за първи път от лекар следното: „Ти най-вероятно няма да можеш да имаш деца и категорично ще се водиш „рискова“ с тази щитовидна жлеза, ако се случи-имай го предвид, трябва да си под наблюдение“. Като че ли ме интересуваше това на възраст от 11 години.

 

Тежкото, болезнено течение и агония около дните на първите ми менструации, които траеха около две седмици, спомогнаха за бързото ми диагностициране с поликистозни яйчници. На 16 чух пак многократно, че няма да мога да имам деца. В последствие имам няколко операции за премахане на серозни кисти и ендометриоза и някак си в съзнанието дори не можех да поставя въпросителен на дали този етикет е достоверен.

 

На 16 чух пак многократно, че няма да мога да имам деца.

 

 

Началото на 2021 претърпях операция отново и ми беше съобщено, че след преминаване на 6 месечен курс от лечение – „трябва да не се бавя и да забременявам“. Колко нагло и арогантно почувствах този коментар. Травмата на младото ми аз нададе глас силно. След многогодишно отнемане и заглушаване на правото дори на избор и информация да чуеш такива думи може да е меко казано объркващо. Както и често е объркващо за жени, които не са готови да имат деца или нямат подходящият партньор до себе си в момента.

Колко жени, тинейджъри и деца чуват думата „безплодие“ многократно? Кой и как те определя за безплоден, имайки всички органи, които ФУНКЦИОНИРАТ? Как така трябва да бързам и за къде точно пък сега? Спешно действие ли се очаква от мен и защо се изисква по такъв начин? Подобни мисли се въртяха в главата ми в този момент. В крайна сметка се пошегувах с хирурга ми, че ще трябва да откажа неприличното му предложение, въпреки че е симпатичен.

 

Жестоко може да е случващото се с жени с гинекологични преоблеми и дори, гледайки назад, иронично. Диагнози и хвърчащи етикети, изречени от медицински лица, заедно с поколенческа травма и хиляди други неща за анализиране и изчистване на личностно ниво, комбинирано с талант в други сфери, някак естествено измести фокуса при мен през годините. Завършила съм редица престижни униврситети в света и упражнявам професия, която меко казано би стопила лагерите на мнозина. Обаче това ме спасяваше – моето бягство от болките, стремеж да направя нещо, преди да се срина, защото на всеки преглед ми напомняха че някво обратно броене тече на заден план и ще експлоадира, ще ми навреди и дори още по-лошо: аз нося вината за неща, които обвинителят не е дефинирал конкретно. Страх, че закъснявам, а някой нещо ми отброява.

 

Следвайки тази логика и попаданаето на множеството разнородна информация, реших да завърша следипломно образование по нутриционистика и начин на живот при бременост в Мюнхен. Научих много за нуждата за подготовката на тялото преди дори да има опити за бременост (както при жената така и при мъжа).

След оперативна намеса и последващата химически причинена менопауза при мен (и всички, които преминават през такова лечение), тялото има нужда да се събуди и нормално често са налични множество дефицити. Натрупването на вещества, от които едно бебе се нуждае и ще се нуждае не стават за една вечер и няма какда пришпориш собственото си тяло по естествен начин. И това е толкова важно и толкова рядко споменавано.

 

Натрупването на вещества, от които едно бебе се нуждае и ще се нуждае не стават за една вечер и няма какда пришпориш собственото си тяло по естествен начин.

 

Лечението или по-скоро менажирането на хронични болести е комплексно и от личния си опит мога да заявя, че рутината ми, която ми помага, включва правилно хранене, йога, дихателни упражнения, физиотерапия, акупунктура, остеопатия и какво ли не. Тялото има механизми за справяне и самолекуване, но често ги заглушаваме или не сме способни да ги чуем. Често нездравият ни емоционален свят може да съсипе и телата ни.

 

Така се лутам между премахването на поставените ми етикети, жаждата за знание и рационално справяне с проблема, защото освен ако официално не заявиш, че искаш дете, дори повечето лекари те пренебрегват или изпращат вкъщи с думи от рода: ела като решиш да забеменяваш – за сега си добре. След това чуваш – ако нямаш аборти, не би трябвало да имаш. Аз не искам да се травмирам с редица аборти, за да съм достойна да ми бъде обърнато медицинското внимание, което заслужавам. Никоя жена (и мъж) не искат да преминават през това… и въпреки всичко е действителността. Толкова сложно се преплитат тези определения с лични страхове и парализиращата понякога мисъл- ами ако все пак имам дете и то наследи ендометриозата?

 

В заключение бих ви посъветвала да не задълбавате прекалено като мен, да следвате интуицията си и да не позволявате никога на никого да ви нарича безплодна или рискова жена. Животът е риск и аз съм готова да го сграбча защото знам, защото мога и защото няма да стоя на страна, а ще действам!

 

Автор: Михаела Шехова