От Алис Бростер
През последното десетилетие благотворителни и други организации работят неуморно, за да разпространяват повече информация за ендометриозата. И все пак заради митове и неверни разбирания, диагностицирането на ендометриоза все още отнема средно седем години и половина*. Изключително важно е да се вземе предвид психическата подкрепа при справянето със симптомите на ендометриоза, тъй като чувството за неразбиране по време на силните болки може да се отрази неблагоприятно върху общото ви благосъстояние.
Проучвания доказват, че ендометриозата не се отразява негативно единствено върху физическото здраве. Реално хроничната болка, свързана с ендометриоза, може да доведе до невъзможност за нормално социализиране, работа или вършене на базови задачи. Да редуцират болките ви до „лоши менструални крампи“ или леки болки в кръста може не само да ви накарат да се чувствате изолирани, но и да забави достигането до диагноза.
Авторът Джесика Мърнейн и терапевтът Питър Садингтън обясняват защо не можете да отделите хроничната болка от ефекта, който тя може да има върху психичното ви състояние и значението на подкрепата за психичното здраве. Знанието, че не сте сами по пътя, който извървявате с диагноза ендометриоза, може има положителен ефект върху вашето психично здраве.
Връзката между ендометриозата и психичното здраве
Силната хронична болка е най-честият симптом на ендометриоза, и може да бъде напълно изтощаващ. Възможно е също да изпитвате болка по време на полов контакт, умора, както и репродуктивни проблеми. През последните години са направени обширни проучвания за страничните ефекти от ендометриозата, както и как бихме могли да се справяме с тях. Медицинските лица обаче едва сега започват да поставят акцент върху хроничната болка и върху неблагоприятния начин, по който тя влияе върху психическото здраве. Установено е, че хората с ендометриоза са два пъти по-предразположени към депресия.
Проучване, публикувано в Международно списание за здравето на жените (International Journal of Women’s Health) разглежда връзката между често срещаните симптоми на ендометриоза и психическото здраве. Изследователи установяват, че когато пациент изпитва хронична тазова болка като дисменорея[1], диспареуния[2], неменструална (хронична) тазова болка и болка при овулация, това може да намали качеството на живот до голяма степен. На свой ред пациентът е по-вероятно да се чувства тревожен и депресиран. Проучвания показват, че по-високите нива на тревожност и депресия могат да „засилят интензитета на болката“ – така се поражда порочен кръг.
В друг мета-анализ на 99 614 жени, участвали в 24 различни проучвания, изследователите установяват, че болката е основният фактор, който обвързва ендометриозата с по-високите нива на депресия.
„Когато живееш с хронична болка не можеш да предвидиш как ще се чувстваш и какъв ще бъде деня ти. Дори и лесните неща могат да бъдат трудни“, казва Питър Садингтън, „Това може да доведе до чувство на яд и на депресия, че животът ви е поднесъл такава диагноза. Понякога, когато изпитваш хронични болки е много лесно да спреш да си представяш, че нещата могат да се подобрят.“
Това чувство на отчаяние далеч не е рядкост. При разговор на журналисти от ББС с 13 500 жени с ендометриоза, откриват, че част от жените са мислили за самоубийство заради състоянието, в което се намират. Имайки възможността да достигнат до подкрепа за тяхното физическо здраве от хора, които са запознати със състоянието им може да направи пътя към диагнозата, както и самото справяне с ендометриозата малко по-поносими.
Чувствате се разочаровани от себе си
Джесика Мърнейн е автор и е силен глас за ендометриоза в САЩ. Мърнейн, която е била диагностицирана с ендометриоза на 28 години има собствен уебсайт „Научи повече за своята ендометриоза (Know your Endo)“, в който споделя информация за живота с ендометриоза. „Живяла съм с ендометриоза толкова дълго време“, обяснява тя „и докато не започнах да пиша книга не съм осъзнавала, че това е повлияло толкова много на начина, по който виждам тялото си“.
„Ендометриозата наистина може да повлияе на начина, по който гледаш на себе си и на начина, по който се чувстваш“, добавя Мърнейн, „Мисля, че много хора се чувстват така, че все едно телата им са ги предали и е много трудно да се погледнеш и да кажеш „Обичам това тяло“, когато имаш чувството, че то те предава“.
Когато многократно трябва да обясняваш симптомите на лекуващия си лекар или когато се налага да отлагаш събития, защото имаш болезнен ден, може да почувстваш, че ендометриозата превзема теб, това коя си и променя представата за теб самата. „Ако изпитвате хронична болка и не можете да правите нещата, които искате да правите“, казва Садингтън, „това може да доведе до съжаление, че живота не върви така, както трябва. Това може да продължи много дълго и да има дълбоко въздействие върху вас и хората около вас.“
Да се налага да отказвате важни планове свързани както с работата, така и с личния ви живот могат да ви накарат да се чувствате така, че все едно хроничната болка иззема времето ви. Това може да допринесе за желанието ви да се изолирате и да сте в лошо настроение. „Докато пишех книгата си, говорех с хора, на които се е наложило да пропуснат сватби и завършвания. Това са важни събития в живота на човек,“, казва Мърнейн, „Мисля, че вината, която изпитват от това, че трябва да пропуснат такива събития, и това че разочароват близките си, повлиява по-негативно на страдащите от хронична болка от това, че самите те са пропуснали такива важни събития.“
Ако вече се чувствате депресирани в резултат на справянето със симптомите на ендометриоза, вие сте по-податливи на усещането, че именно вие сте този, който разочарова приятелите си. Изследванията обвързват депресията с изключително силна вина. И двете си взаимодействат и правят справянето с диагнозата ендометриоза още по-трудно.
„Депресията често се характеризира с гняв, обърнат навътре към нас. Може да бъде гняв към живота, към болката, или към други хора. Когато се чувстваме безсилни, един от нашите защитни механизми е да се разгневим,“ казва Садингтън, „Не може да разделите ума и тялото си, те са свързани и работят в синхрон.“
Неразбирания относно ендометриозата във вашите взаимоотношения
Световната фондация за проучвания относно ендометриоза (World Endometriosis Research Foundation) проведе изследване, което изтъква колко много митове и неразбиране съществува покрай ендометрозата, дори сред медицинското общество. Това може да означава, че да се опитаме се да обясним симптомите си и на най-близките си хора може да бъде много трудна задача.
В работата си Мърнейн създава ресурси, за да помогне на хората с ендометриоза да обяснят състоянието си на своите партньори и приятели. Тя подчертава, че дори приятелите и семейството ви да са до вас, все пак може да бъде трудно да обясните, особено когато сте изморени от справянето със симптомите. „Хората с хронична болка стават много добри в това да се справят“, казва тя. „Често хората не разбират каква болка всъщност изпитвате, защото или сте прекалено притеснени, за да кажете, или не искате да сте човека, който постоянно отказва.“
Често животът не може просто да спре и намирането на свободно време, когато изпитвате криза, породена от хроничната болка може да бъде трудно. Отменянето на планове с приятели е едно, но справянето с работата може да доведе до неприятни разговори с шефовете ви. „Когато говорим за работа, често мислим за работа в офис. Ако сте шофьор обаче, невинаги имате възможността да станете и да се раздвижите ако не се чувствате добре. Не можете да работите от вкъщи“, казва Мърнейн. „Ако сте здравен работник или работите във фабрика, или заемате пост със физическо натоварване и изпитвате хронична болка, то това може да бъде много тежко.“
Несигурността за работното място и чувството, че се преуморявате или това, че сякаш разочаровате екипа си може да засили психическото напрежение, произтичащо от живота с хронична болка.
Не забравяйте да бъдете добри към себе си в моментите, в които се чувствате завладяни от хроничната болка – това може да бъде много полезно. Наличието на ресурси и експерти, с които да говорите, е от решаващо значение за развиването на механизми за справяне и може да ви накара да се чувствате подкрепени.
Говорейки за болката си може да се почувствате по-силни
Понякога изглежда невъзможно да видим светлина в края на тунела по време на криза. Садингтън обяснява, че когато признавате чувствата си за валидни, вие се ангажирате сами към себе си. „Ако не сте се подлагали на терапия, може да се чувствате така, че все едно не можете да валидирате психическото си състояние или да се държите така, че все едно не е станало нищо“, казва той.
Проучванията обаче доказаха, че болката, свързана с ендометриоза, може да ви направи много по-податливи на чувство на тревожност или депресия. Точно както бихте потърсили помощ за справяне със физически симптоми, експертите може да са в състояние да ви помогнат и с психичните симптоми.
Мърнейн изтъква и значението на самосъстраданието. „Понякога ще се преструвам, че отивам до тоалетната. Ще вляза във ваната си и ще затворя очите за десет минути. Има малки неща, които правя, за да помогна с психичното си здраве. Повечето от тях са просто да отделя време да се погрижа за себе си “, казва тя. Намерете малките неща, като внимание, топла вана, четене или нещо, което ви харесва, и приоритизирайте тях и самите себе си.
Превод: Диана Карабожикова
Източник:
https://www.endofound.org/the-importance-of-mental-health-support-while-managing-endometriosis
[1] Дисменорея – болезнена менструация, която може да бъде първична или вторична
[2] Диспареуния – болезнен полов контакт
*по данни на Американската фондация за ендометриоза
Последни коментари