0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Връзката между аденомиозата и степента на ендометриозата не е добре известна.


КЛЮЧОВИ ТОЧКИ

Важност:

Няма консенсус относно ехографските критерии за аденомиоза, но диагнозата може да бъде установена, когато се видят ехогенни суб-ендометриални линии (известни като венециански сенки), миометриални кисти, хетерогенен миометрий и удебеляване или асиметрия на миометриалната стена. Точната диагноза трябва да бъде хистопатологична.

Акценти:

Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се характеризира прогностичната стойност на „Ехографските доказателства за аденомиоза – SEOA“ и да се изследват генетичните пътища, свързани с патологията на аденомиозата.

Какво е направено:

За да изследват връзката между степента на ендометриоза и ехографски признаци на аденомиоза, авторите изследват ехографските характеристики, съответстващи на аденомиозата при пациенти, подложени на диагностична лапароскопия за ендометриоза.

Генетичните анализи бяха направени, за да се изследва дали генната експресия на ектопичния ендометриум при пациенти с аденомиоза се различава от тези без аденомиоза.

Ключови резултати:

35% от жените, посещаващи клиниката с тазова болка, имат ехографски признаци на аденомиоза.

Най-често срещаните ехографски характеристики, забелязани при жени с ехографски данни за аденомиоза, са хетерогенният миометрий и удебелена задна миометриална стена.

Удебелена задна стена е статистически значимо свързана с умерена до тежка ендометриоза.

Патологиите на матката са по-чести при жени със SEOA.

Ограничения на изследването:

Ултразвуковото изследване за диагностицирана аденомиоза преди лапароскопия трябва да се извършва от квалифицирани лекари.

Това изследване се фокусира върху SEOA, а не върху хистопатологичното откриване на аденомиоза.

РЕЗЮМЕ

Екипът на д-р Диор от Кралската женска болница в Парквил, Австралия, разработи проучване за оценка на връзката между тежестта на ендометриозата и ехографските доказателства за аденомиоза (SEOA) в наскоро публикуваната статия, която се появява в „Journal of Minimally Invasive Gynecology„. Изсlедването включва и генната експресия в ектопичния ендометриум, за да се открие разликата при пациенти с или без аденомиоза.

Изследването включва 234 жени със средна възраст 30.6 години със симптоми на тазова болка, насочени към третична гинекологична клиника и сканиране на таза. Тази група се разделя на две подгрупи по наличието или отсъствието на „Ехографски доказателства за аденомиоза – SEOA“ в техните ехографии, извършени до 12 месеца преди лапароскопската им операция.

Въпреки че няма значителна разлика между двете групи, пациентите със SEOA са по-склонни да имат ендометриоза IV степен. В SEOA диагностицирана група, авторите посочват много по-тежка ендометриоза, включително дълбоко инфилтрираща ендометриоза и ендометриома. Не е установена значима разлика между случаите на аденомиоза и контролната група по отношение на ектопичната експресия на ендометриума.

Значителната връзка между SEOA и тежката ендометриоза предполага, че жените с тазова болка ще имат полза от ултразвук преди диагностична лапароскопска хирургия.

Въпреки че някои изследвания показват, че има диференцирана генна експресия и дълготрайна експресия на некодираща ДНК в ектопичния ендометриум на жени с или без аденомиоза, настоящото изследване не е било в състояние да намери някаква значима разлика между тези две групи в тяхната проба.

Връзка към изследването: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/30273686

Оригинален текст: https://www.endonews.com/what-clinicians-know-about-adenomyosis-any-association-with-severe-endometriosis

Бележка: У нас ехографският преглед е стандартна практика при гинекологичен преглед, което не се отнася до САЩ и Австралия, където това изследване се прави значително по-рядко.

Photo by Daria Litvinova on Unsplash